Кашлях, псувах, зъбих се на тирана, правих колажи с противогази, уморих се.

Попях си малко песента от филма "Цирк" (1936) - по-опитните читатели сигурно ще си спомнят стиховете: Я другой такой страны не знаю / Где так вольно дышит человек! Демек - не знам аз друга такава чудесна страна, в която свободно да диша човекът! 

И си рекох: няма такава държава! Обръснах си главата, загледах се свирепо в огледалото и повторих: няма такава държава! Зад гърба ми лъсна кубето на Ленин, той пък ми вика: Има такава партия! Оттам се обади и Керенски - аз, вика, съм тука временно само, не ме занимавайте с екология! 

Към тях дойде и Никола Вапцаров с някакви нови стихотворения. И вика: 

- Слушай, братко, новото ми стихотворение за мъглата: 

И става толкоз душно, 

че да дишаш 

не би могъл спокойно, 

с пълна гръд. 

- Опааааа, хванах те! - викам. - Че това не е ново и не е за мъглата, бе! Това е част от стихотворението "Завод". 

- Е, да, ама гледай как пасва на мъглата!... 

Да си кажа правичката, тоя много и не приличаше на Вапцаров, май беше амбициозен роднина с нешироко въображение. 

То това като цяло не е лошо, но аз все пак правя разлика между халюцинации и реални събития. Кой знае какво още дишаме с тая мъгла, че по тоя живописен начин се филмирам - то Ленин, Керенски, Вапцаров... Тук, викам си, по всяка вероятност има пръст и Борис Виан! Няма начин! 

Тоя тиквеник сюрреалистичен има един разказ за мъглата - на някакво си място пада толкова гъста мъгла, че хората практически ослепяват. Тази слепота ги предразполага да се освободят от предразсъдъците си. С две думи - излиза на улицата героят, а там заради удобството, че не могат да се погледнат в очите, хората се плющят като изоглавени. Кой когото хване - уважава и напред продължава!

Ей това е за мен работа - рекох си, отсекох и се втурнах навън, за да се гмурна в мъглата на изненадите и приключенията! 

Но трябва да ви кажа, че софийската мъгла съвсем не е така гъста, че да се освободим от предразсъдъците и да се почваме.

Фините прахови частици и капките отровна пара едва-едва замъгляват образа и хората съвсем не са готови да се споделят така енергично, както е описано в литературата.

Само една жена намерих, освободена и дашна, ама тя пък се оказа комерсиална. Викам - много хубаво, ама и аз си имам предубеждения и робувам на стереотипи! Пари за тая работа не давам, ако ще 100 нови стихотворения на Борис Виан да извадят от мазето!

А пък от Борис Виан и въпросния разказ - "Любовта е сляпа", мога да ви извадя няколко мъдри поуки. 

Слепотата наистина помага на любовта, това е видимо не само в изразите "сляпа неделя" и "да удариш кьоравото". 

В психонауките, доколкото са науки, има един термин - психическа слепота. Нарцисът например проявява психическа слепота за качествата на другите. Егоистът проявява психическа слепота за чувствата на другите. Егоцентристът изобщо дори не подозира, че извън него хората сами по себе си притежават някакви права, чувства и качества. 

Затова примерно Жозеф Дол може посред бял ден да прави нередни работи с кметицата Фандъкова, а премиерът Борисов да се смее окуражително.

Тия двама мъже очевидно не робуват на предразсъдъци и са напълно слепи за чувствата и правата на някаква си Йорданка. 

Стана ми жал за Фандъкова, спрях да псувам и се прибрах.