Много преди да открие съществуването на едноклетъчните организми, човекът е увеличавал обмена на микроби чрез различни практики и традиции - развивал е земеделие, одомашнил е животни, ферментирал е храната си, хранил се е от общи съдове, поздравявал се е с прегръдки, целувки и здрависване и е развил ритуали, които го сближават със съседа и други организми. Това по всяка вероятност не е случайност - безспорно установено е, че когато обменяме микроби с други хора, растения и животни ние укрепваме здравето си, адаптираме се по-лесно към обкръжаващата ни среда и развиваме по-дълбока хармония като общност.
Свързаността на нашия биологичен живот ни принуждава да направим
преоценка на схващанията си за естествения свят
Таксономията на Карл Линей предполага твърде строго разграничение на видовете, а съвременната биология възприема всяко разклонение като част от свързана мрежа на гъби, корени, бактерии, лишеи, насекоми и растения. Мрежата е толкова сложна, че е трудно да се каже къде свършва един организъм и започва друг. Променя се и разбирането ни за човешкото тяло. Все по-малко то ни изглежда като самостоятелен организъм, дефиниран от един генетичен код и управляван от мозък и все повече като микробна екосистема, която обхваща в своята мрежа атмосферни потоци, газове, бактерии, гъбични спори и токсини.
В пандемията от коронавируса схващането за тялото като за сбор от организми придобива още по-актуално и тревожно звучене. Как можем да се защитим, ако сме толкова "пропускливи"? Неизбежни ли са пандемиите, след като всички живи твари са толкова тясно свързани на нашата гъсто населена планета?
Историята на цивилизацията се крепи на изграждането и събарянето на граници между видовете. Ранното земеделие избира от естествения свят най-продуктивните растения и животни; това позволява населението на света да се увеличи, да процъфтяват градовете. Но щом отглеждането на земеделски култури и домашни животни се съсредоточи на едно място и започне да разчита на монокултури, то става уязвимо на болести. С разрастването на градовете и селското стопанство, хора и животни се сближават още повече. Резултатът от това е нов епидемиологичен ред, в който зоонотичните заболявания - тези, които могат да прескочат от животните при човека - процъфтяват.
Отначало тези заболявания си остават там, където се появяват
Но после започва глобализацията
Джон Макнийл, историк от Джорджтаунския университет, САЩ, смята, че първата вълна от холера през 1832-33 г. е първата истинска пандемия. Тя достига всички обитаеми континенти, пътувайки по суша и вода. Следват още зарази, често засягащи основни земеделски култури. В началото на 19-и век част от картофените насаждения в Южна Америка са поразени от мана. Виновникът - Phytophthora infestans, стига чрез корабите до Ирландия през 1845 г. и причинява всеобщ глад, в който измират един милион човека. През 60-те години на 19-и век микроскопичното насекомо phylloxera мигрира от САЩ към Европа и почти унищожава винената индустрия на Франция. Век по-късно - през 60-те години на 20-и век, панамска болест ликвидира най-предпочитания сорт банани - Гро Мишел. През 1970 г. гъбата Bipolaris maydis съсипва царевицата в САЩ, след което се разпространява по целия свят. Друга гъбична инфекция - житна ръжда, периодично обрича различни общности на глад.
Но на предимствата на индустриалното земеделие трудно може да се устои. Започнала през 50-те години на миналия век, Зелената революция води до бум на населението в световен мащаб. Следва революция и в животновъдството, благодарение на която от малки ферми с не повече от 70-ина пилета то еволюира до гигантски ферми с размер на молове и десетки хиляди животни на едно място. През 80-те и рибовъдството сменя мащабите. От 1980 г. до 2018 г. глобалното производство на животни за месо се увеличава 1.5 пъти по-бързо от прираста на населението.
Фермите с натъпкани животни са
идеален развъдник на патогени
Монокултурите от генетично еднакви животни не предполагат никакви задръжки за разпространението на вредители. Обикновено патогените не са смъртоносни - тяхната програма е да се разпространяват, затова нямат интерес да убиват приемника си. Но забързаният свят на индустриалното животновъдство дава предимство на най-силните щамове, колкото и да са смъртоносни. И така насред тоталната предсказуемост на съвременното земеделие се раждат съвсем непредсказуеми бели.
Зоонотичните заболявания може да ни изглеждат като земетресения - случайни природни стихии. В действителност обаче те повече приличат на ураганите - колкото повече изменяме околната среда, толкова по-чести и по-катастрофални стават те. Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ изчислява, че три четвърти от новите заболявания при човека произхождат от диви или домашни животни. Наред с известните патогени - ебола, зика, птичи грип, свински грип - учените са изолирали около 200 други инфекциозни болести с над 12 000 прояви през последните 30 години. Никак не е лесно да прескочиш бариерата между видовете; затова тази статистика подсказва до какви мащаби се е разраснало земеделието днес.
Смята се, че настоящата пандемия дължи произхода си на животинските пазари в Китай, където се продават живи животни, включително и диви. Но независимо къде точно е станало прехвърлянето от животно на човек, то е станало възможно благодарение на определени тенденции
Най-точно можем да предскажем къде ще се появят нови зарази
по гъстотата на населението. Наричаме причинителя на пандемията от 1918 г. испански грип, но тя най-вероятно започва от фермите на Канзас, където хора, животни и птици живеят в прекомерно голяма близост. Едно изследване на огнищата на инфекциозни болести между 1940 и 2004 г. показва, че те най-често се материализират в гъсто населени райони като североизточната част на САЩ, Западна Европа, Япония и югоизточна Австралия. В последните години, с прехвърлянето на голяма част от производствата в Азия, хора и животни там започват да споделят все по-тясно пространство. Първите случаи на птичи грип през 1996 г. и на ТОРС (SARS) през 2002 г. са установени в Гуандун, Китай - една от най-гъсто населените територии в историята на човечеството.
В последните години провинция Хубей, която се намира на север от Гуандун и където е и Ухан, се превърна във водещ индустриален център. С разрастването си Ухан превзема все повече гори и селски райони; хората са принудени да сменят малките си фермички с гигантските гета на града. Гетата се превръщат в мост между диви и урбанизирани територии. Техните обитатели се изхранват с диви животни от съседните гори, ловуват и отглеждат панголини, алигатори, прилепи, диви котки и пр. в мащаби, които заличават границата между домашно и индустриално животновъдство. Така патогените се пренасят от горите в процъфтяващия град, който е само на един полет от мегаполиси като Сингапур и Сидни.
През 1975 г. деканът на Колежа по медицина в Йейл казва на студентите си, че на света не са останали нови болести за откриване. Казва го в контекста на хигиената, ваксините и антибиотиците - науката тогава не може да си представи новите заплахи, които носят урбанизацията, индустриализацията и индустриалното животновъдство. През февруари от Ухан дойдоха кадри, които бяха предвестник на нашата нова, парадоксална реалност - хора с маски, кучета в защитни костюми; сякаш
астронавти на родната си планета,
излезли не в орбита, а по улиците на своя град.
Инфекциозните заболявания са само един аспект на една по-голяма здравна криза. Две трети от случаите на рак се дължат на отрови от околната среда, които ежегодно отнемат милиони човешки животи. Всяка година 4.2 милиона души умират от усложнения вследствие на дихателни заболявания, причинени от мръсен въздух. Маршал Бърк, преподавател в Станфорд, смята, че спирането на фабриките и заводите в Ухан заради епидемията е спасило между 51 и 73 хиляди живота - 20 пъти повече, отколкото са починали от коронавируса. "Големият урок от тази пандемия е, че няма накъде да бягаме", казва Ана Цин, антрополог в Калифорнийския университет в Санта Круз. В стремежа си да завладеем планетата, сами се притиснахме в ъгъла.
Пандемията е не само глобална трагедия, но и повод да помислим за теченията, в които плуваме. Философът Емануеле Коча смята, че ние населяваме не Земята, а атмосферата, която той описва като море от живот; като плувци в това море ние не можем да бъдем биологично изолирани. Нито може да бъдат изолирани нещата, които правим. Резистентни на антибиотици бактерии от изпражненията във фермите се носят с вятъра. Пестициди от тропическите плантации за банани финишират далеч на север в Големите езера на Канада и САЩ, които са един от най-важните естествени резервоари на прясна вода на планетата. Микроорганизмите, които причиниха епидемия от шап във Великобритания през 2001 г., са донесени на острова с пясъчните бури от Сахара. Същите тези бури доставят и ключовия за дъждовните гори на Амазония фосфор. През въздуха се пренасят важни хранителни вещества, опрашват се жизненоважните за нас растения, но също така се разпространяват и радиация, гъбични спори, бактерии и вируси. Качеството на нашия въздух също е от огромно значение. Изследвания показаха, че отровите във въздуха увеличават опасността от сериозни усложнения в резултат на коронавируса. Минимално намаление на замърсяването може да спаси стотици човешки животи.
В последните месеци социалната изолация е ключова за овладяване на пандемията, но именно тази необходимост от изолация сама по себе си е потвърждение, че ние сме дълбоко свързани с обкръжаващата ни среда. За да се справим с това, което ни се случва, ние трябва да размишляваме върху цялостните екологични мрежи, които обгръщат света.
-----
Кейт Браун е преподавател по наука, технологии и общество в Масачузетския технологичен институт.
