Това е име на български театър, обаче и предизборното театро, и вестникарското такова са достатъчно зрелищни, за да им подхожда заглавието. С наближаването на крайната дата за кметове и кметици френетизмът расте и вестниците се пълнят с благи смешки и трагикомизъм. Играят сериозни пари; може би затова редакциите не се намесват, а пущат нещата едно към едно и научаваме какво ли не. Например от "24 часа" разбираме, че макетата трябва да си изберат друг национален празник - когато сме ги освободили от сръбско робство, натъртва Каракачанов, пък в съседство предишният му съратник, а сега лют душман - Волен Сидеров, обещава да ликвидира дрогата край училищата. И гей парадите в София също обещава да спре - по билбордове. Изобщо - тече парад на обещанията. Макетата пък си ни смятат за "фашистички окупанти", ама то днес речеш ли фашизъм, нагазваш във футбола. А там е мътно и блатисто. В "168 часа" В. Найденов направо предлага "уволнете футбола" и да се дадели парите за училищен спорт. По-нататък той минава и на спорта изобщо и дума правилни уж неща, само ни зачуди със споменаването на "наркопласьора Гълъбинов" - търсихме такъв и се сетихме, че сигурно има предвид Гълъбин Боевски. Ама нейсе. "Футболът е огледало на управлението" - рекъл бил и президентът, цитиран от "Дума". Но хайде, моля ви се, г-н Радев, ако беше тъй, едва ли през 1994-та сме били най-добре управлявани през историята си, та стигнахме до четвърто място в САЩ. Стига с тия криви огледала. Дорева ни се като на Стоичков из вчерашната преса - няма вестник, който да не се трогнал от насълзената Кама, проплакала уж заради лумпените, както пише пресата, а май заради спомените за своето величие, както е по-вероятно. 
Иначе "съдии уреждали мачове", пише "Монитор", а "Труд" се кахъри: "Не дават на Михайлов да си тръгне". 
Сълзи и смях, и Ким корееца на бял кон посред всичко това. Не е ли театро?