Медия без
политическа реклама

Реконтра

Свинско със зеле

20 Авг. 2019
Дай сега да попротестираме, после ще пием една топла вода от Баня Башъ!
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Дай сега да попротестираме, после ще пием една топла вода от Баня Башъ!

Изтеглих един бърз кредит и реших да му отпусна края. Отидох в първия ресторант и се настаних удобно.

- Заповядайте менюто! – казва келнерът и ми дава книга с размерите на географски атлас.

- Дайте ми съкратеното издание, нещо по-кратко – викам му. – Гладен съм, няма да успея да прочета това нещо дори до средата и ще припадна!

- Какво предпочитате? – пита ме той най-любезно.

- Българска кухня, национална, така да се каже, нещо вкусно и приятно.

- Разбирам – казва той и прибра голямата си книга. – Слушам ви!

- Порция свинско със зеле.

- Няма свинско. Чумата го отнесе. Може да ви предложа лазаня с моцарела, гъби и пармезан.

- А зеле?

- И зеле няма. Бялата пеперуда изгриза всичко до корен. Имаме класически фиш енд чипс

- Салата от домати и краставици?

- Маната погуби доматите, а краставиците са сдухани. Поръчайте си салата капрезе с авокадо.

- Тогава пилешко, може и на грил, може и с ориз.

- Нямаме пилета, в смисъл нямаме наши, родни. Всичко е внос. Имаме филета от щраус обаче.

- Да. Добре! – преглъщам аз и му викам. – Агнешко предлагате ли?

- Предлагаме, но не е сезонът за агнешко! Имаме сьомгова пъстърва във фолио.

- Не ви ща фолиото! – казвам сериозно. – Искам да хапна нещо, макар и малко. Качамак правите ли?

- Царевицата е само за износ, за нас няма. Но може да предложим салатена торта. Подчертавам – без царевица. Мога да ви предложа и солени мъфини с бекон, чушка и киноа.

Мечтата ми да му отпусна края и да се нахраня като хората бавно, но сигурно се отдалечаваше от масата ми.

- Драги – питам го, – къде ги учите всичките тези глупости, които ми изговори?

Той се привежда към мен и доверително ми казва:

- Най-важен е опитът, господине, ежедневното блъскане! Да не мислите, че вие сте единственият, който иска да си поръча нещо традиционно и класическо от българската кухня? Не сте. Ама няма. От много време няма. Само заместители или пък чужди рецепти.

- Знам ви аз – казвам му, – но когато всички започнат да си поръчват от префърцунените ви рецепти, ще започнете и за тях да казвате – няма, няма и да има.

- Не се притеснявайте, имаме достатъчно продукти за европейската кухня, скоро няма да свършат.

- И какво остана за нас? – питам го. – Бялата пеперуда, дето изяде зелето, сдухани краставици, парче щраус, киноа и фолио, така ли? Дайте ми нещо, което е нормално, читаво и познато, бе?

Той се замисля и отсича:

- Хляб, от вчера е, но може да го препечем.

Почти се ядосвам и му викам:

- Вие сте пълни мизерници! Обида и пълно неуважение предлагате, нищо друго!

И продължавам:

- За това ли бдяхме по площади и търчахме по митинги денонощно! За това ли демонтирахме лошото и вредното и гласувахме за правилното и доброто, а? Това ли остана от надеждите и очакванията ни! Къде отидоха лозунгите за светло бъдеще! Къде отидоха мечтите за спокоен и уреден живот, а? Всички ни обиждат и подритват! За това ли се борихме!

Сервитьорът учтиво ми казва:

- Вие сте се борили, господине, лично аз за нищо не съм се борил в този живот! Единственото, което мога да ви предложа веднага, е чаша вода. Студена е. Сигурен съм, че си е наша българска и национална вода. И е за сметка на заведението, какво ще кажете?

Съгласявам се.

Последвайте ни и в google news бутон