Дадоха по 50 лева върху пенсиите за рождения ден на Бойко Борисов и ето ти проблем - за какво да ги похарча?! Да купя череши и захар за компоти - ще ги изям и толкоз. Да си купя дънки - ще ги скъсам от носене и толкоз. Да ида на екскурзия до Сапарева баня - бил съм. А сега, де! Такива пари не върви да ги похарчим за какво да е, трябва да е нещо по-така!
Казах си "Все нещо ще се появи" и тръгнах по задачи. И се появи! Блондинка! Където трябва - еха! А където трябва, съответно - е-е-е-ха! И огромни, чувствени очи. Всичко това можеше да е мое в продължение на един час срещу, от нея да мине, 50 лева, в замяна на които ще имам възможност да... Накратко - спомен за милион. Без колебание тръгнах след бъбречето, крачейки с ритъма на помръдващите под късата пола красноречиви полукълба...
След това влязохме в сумрачен партерен апартамент и докато да кажа "Ох, на батя!" блондинката се шмугна нанякъде, а насреща ми изскочи... Чакайте да си сложа още един валидол под езика...
Много вероятно е жените да дават мило и драго за такъв смугъл гигант с набола брада, храсталак по-надолу върху гърдите и... Езикът ми не се обръща да кажа какво още по-надолу, но беше страшно, много страшно. Хукнах към изхода, той опита да ме пресрещне, обаче го финтирах, както едно време, в кварталните мачлета, и изскочих на улицата, след това инфарктен тръс по улицата, някакъв вътрешен двор, после покрай контейнери за боклук и спрях на булеварда, ловейки с уста въздух по съвсем животински начин. Размина ми се!
Сетне дойде обидата, а с нея и жаждата за възмездие. Отидох на съответното място и блондинката пак беше там в очакване на други будали. Докато се чудех как да подхвана възмездието - за последен път съм се бил с един очилат в пети клас, тя ме гледаше някак парадоксално невинно.
- Защо ги правиш тези работи? - бе най-доброто, което успях да импровизирам.
- Кои работи, миличък?! - удиви се тя.
Явно бе съвсем искрена, пък и нямаше какво друго да направя, та и обясних:
- Нали аз теб... Така, де, избрах те. А после ми пробутвате някакъв... Сещаш се!
Блондинката въздъхна колкото секси, толкова и тъжно:
- Май ти не се сещаш. На изборите гласува ли?
- Гласувах.
- А този, за когото гласува, отиде ли в Брюксел?
- Моят глас е моята тайна! - отсякох, пък добавих. - Не отиде. Отказа се след изборите.
- Сега вече сещаш ли се? Щом евродепутатите, дето са върха на сладоледа, могат да те връткат, защо ни се сърдиш на нас?
Реагирах психологически вярно като всеки човек, който не иска да признае, че са го измамили:
- Не, те имат това право, от ЦИК дадоха тълкувание! Имало дупка в закона, но отказалите се не са виновни за това!
Блондинката се замисли:
- Ти ли си идиот или те?!
Накокошиних се:
- Всичко е съвсем естествено! Кандидатирали са се с желанието да идат в Брюксел и да турят най-сетне ред там, обаче после, след като еуфорията от изборната победа е отминала, те са се стреснали "Чакай, ами тук кой ще поддържа реда?! Не, ние сме преди всичко българи!" И са отказали, което им прави чест! Освен това влезлите в Европарламента на тяхно място никак не падат по-долу от тях! Прекрасни професионалисти! Е, може би отстъпват по габарити, но затова пък какви умове!
Забелязах, че тя си разглежда маникюра, и млъкнах.
- Всичко е наред с подмяната? - обобщи тя.
- Наред е - потвърдих и се замислих дали да си поискам обратно петдесетачката, обаче пък щом онези не връщат парите, откъде накъде тя ще ми ги върне...
- А мен тогава кой ще ме хареса? - сепна ме басов глас зад гърба ми.
Обърнах се - беше онзи, рунтавият гигант, само че се бе загърнал в шлифер и очите му не излъчваха решимост да заработи платените от клиента пари, а тъга. Дяволски ми дожаля, но се ограничих с въздушна целувка.
