И аз, като всеки средностатистически сънародник, си имам една мечта. Някои – по повече, разбира се, но с тая пенсия мога да си позволя само една – да стана столетник. Не е особено оригинална, но мечтите поне засега са безплатни.

Та, като изчакам задаващите се четиридесетина години и стана столетник, ще си взема бастунчето и ще ида в онова, знаете го, ако не го знаете, няма да ви казвам кое – мястото, откъдето на чашка-две лидерите следят изборния процес. Ще си усиля слуховото апаратче, ще си поръчам голям айрян – и тогава столетниците само на това ще я карат, ще си сложа очилата, за да им гледам сеира.

- Екзитполът показва стопроцентово участие на моето твърдо ядро – ще се похвали лидерът, който смята, че печели.

- И тримата ли? – ехидно ще попита опонентът.

- Единият гушна босилека ден преди деня за размисъл – със съжаление ще рече печелившият. – Иначе щяхте да видите вие Брюксел през крив маркуч! Но се надявам на братовчеда, нищо, че го маризих преди време, той е в широката периферия.

- Моето твърдо ядро съвсем омекна – ще се оплаче все губещата. – Толкова ги агитирах, толкова се унижавах пред тях, те казват – омекнахме хетпен, шефке, без инвалиден стол доникъде няма да стигнем. А няма кой да им го бута – еднолична партия сме, не иде да бутам аз, ще ме обвинят в манипулация!

- Гола вода сте всички – ще се зъби насреща им дебелак с неподражаема усмивка. – Тая работа с количка не става – автобуси трябват! Качваш картофите, разтоварваш ги, гласуват, качваш ги обратно – и – кой картоф - откъдето е, пък ние – там, дето ни е мястото!

Тук няма да издържа и ще се обадя от място, за да им препоръчам най-после да започват да духат супата – кьорав избирател вече не им остана на територията, смятана все още само от тях за държава, за тях гласуват само мама, тате и кака. Или – друга кака, нечия, де да знам каква.

Това ще привлече вниманието към мен, индивида столетник.

- Я, ето, широката периферия се яви – ще рече един от всички, де да знам кой, аз на два айряна заради столетието си вече няма да мога да съм на фокус, - скъпи сънароднико, ако не си гласувал още, предлагаме безплатен транспорт и носене на ръце до урната!

- Не ща – ще им река, - тук си ми е добре. Вкъщи спряха тока след символичното повишение с петдесет цяло и четири десети процента, тук е последното чисто и светло място, както би казал един, ако се сещате за кого става дума.

- Мани го оня – веднага ще скочи друг лидер, - джендър, алкохолик, сексуален маниак с неопределена ориентация, на тия вяра за пет хиляди да нямаш, две кила картофи стигат ли, за да те мотивираме да погледнеш с оптимизъм към бъдещето и да пренебрегнеш неправилните си убеждения?

Тогава, предполагам, картофите ще струват поне десет хиляди – като едно време, когато всички бяхме сравнително млади и несравнимо глупави.

- Абе, аз съм на сто – ще им река мъдро, - какво бъдеще! Говорете ми в сегашно време, че време не остана!

Тия ще се скупчат около масата, ще се попазарят, после ще излязат с по-солидна оферта:

- Да ти трябват дялове във военнопромишления комплекс? Имаме излишни! Някоя и друга марка цигари? Или – апетитен парцел сред площад „Александър Невски” – с изглед към главния вход?

Няма да се навия – и без това в страната ще сме останали само неколцина столетници, тия работи с комплексите ще са само за избиване на комплексите.

- Искам хотел в Созопол и разрешение да съборя всички бетонии наоколо, да не ми развалят изгледа към морето – ще им кажа. – Ако не – яжте си ушите! Ще си стоя тук, да ви гледам как сте се загрижили за босилека на братовчедите.

Ще се замислят. И – правилно, поне по избори лидерите трябва да се замислят кое е по-достойно за човека – да си събори хотелчето край плажа, или да отиде да брани националните интереси някъде, където ще забелязват присъствието му само когато в стола си задига две порции вместо една.

Ще изчакам до края на изборния ден – аз ще съм столетник, времето за мен няма да има значение. Да му мислят те, с твърдия електорат от три гласа на кръст, без да се брои онзи с босилека.