Имаше един Олд Шетърхенд - Поразяващата ръка, на Карл Май герой, прехласваше юношите (и ББ) навремето. Той повече биеше, по-малко приказваше, но времената се менят, пресата и политиците също. Днес е време на бомбастиките, майстор им е Тръмп, но и други. И в "Монитор", и в "Труд" го цитират с "феноменалната сделка", която правел с Великобритания. Ние, нали не сме феномални, а само сеирджии балкански, виждаме по-скоро ошашавен и разделен народ на Острова, който от брекзити, фараджи и борисджонсъновци вече го е ударил на смях по-скоро. Макар че и смехът му присяда, ако се вярва на "Труд" за мача Джошуа - Руис. Британците се смеели на "дебелака" преди мача, викали му "дебело копеле" и други обиди, а дебелият мексиканец би Джошуа като маче о дирек, както викаме ние, българите, щом ни тръгне на цветисто изразяване.
Най-големият майстор на цветистото у нас е един - той не е Слави, ни други семпли подхвъркачи, а е министър-председателят. Посрещайки Сталоун-Рамбо, Борисов го е обгърнал с топлота и дружба, личи от цитатите. "Дума" дори възпроизвежда диалога, достоен за кино: "Как си, братко мой" - рекъл нашият лидер, и дори рекъл "соу соу", демек поназнайваме английски. А Рамбо, сигурно очарован от тия фамилиарни нрави, похвалил българските работници, които били построили тунели за поредния филм "с едно щракване на пръстите".
С едно щракване у нас не се строи, а се покрадва, знаем обаче ние, песимистите балкански - так-так-так - готово! "Монитор" пише, че разследват чиновници за надвзетите партийни субсидии, това Цацаров лично споделил. Ние обаче не смятаме, че нещо ще се случи, особено ако вярваме на друга уста, която поразява с изказа си - тази на правосъдния министър Кирилов. "Най-вероятно те ще са в хипотеза на изтекла погасителна давност", рекъл министърът по тоя повод. Хипотеза! 
Ей т'ва е моабет, майна, рече ми един пловдивчанин, като чу. После ми го преведе - "Кой взел, взел". Така било в царството на Поразяващите усти.