След пътуването ми до Средна Азия през 2015 г. този път потеглих с автомобила си от юг на север. Пътешествието ми през 2016 г. с автомобил от Кипър до Баренцово море продължи 83 дни. Пропътувах над 23 хиляди километра, като обиколих 17 държави. За пътуването през непризнатите Донецка и Луганска република вече разказах на читателите на вестник „Сега“, а в този текст ще отдам дължимото и на Крим.
Прекосих Керченския проток с ферибот и тъй като слязох от него на мръкване, предпочетох да пренощувам в автомобила си край фериботния терминал. Сутринта потеглих на запад и първото нещо, което ме порази, беше ужасно разбитият път. Многото дупки и неравности ми напомниха, че доскоро това е било украинска територия. По моите наблюдения на турист украинските пътища са най-лошите в Европа. Този разбит участък беше около 60 км, след което кримските пътища станаха добри.
Крим е полуостров в северната част на Черно море. Територията му е 27 хил. кв. км, т.е. 4 пъти по-малка от България. Планините са на юг и заемат 1/5 от площта. Планинските склонове се спускат към южното крайбрежие и са предпоставка за климат, близък до субтропичния. Именно това е направило тази част от полуострова едно от любимите места за почивка на руската аристокрация още през XIX век.
Населението на Крим е 2.3 милиона, като 65% от живеещите на полуострова са руснаци, 15% са украинци, 13% са татари. Десетки са другите националности, включително 2 хиляди българи. Историята на Кримската криза е дълга, като на проведения през март 2014 г. референдум населението масово гласува за отделяне от Украйна и за присъединяване към Русия. Бих обобщил становището на руснаците с думите на една жена, която метеше тротоара пред къщата си: „Ние сме щастливи, че се върнахме при Майка Русия!“.
Събеседниците ми украинци приемаха присъединяването към Русия с примирение като нещо вече станало. Никой не каза (или не посмя да каже), че е против отделянето от Украйна. А пък един монах украинец ми отговори: „Всичко е в Божите ръце!“.
Когато питах татарите за отношението им към присъединяването на Крим към Русия, почти всички ме гледаха с недоверие. Никой от тях не се осмели да отговори директно на въпроса ми. Само една жена каза, че сега живеят по-добре. Останах с впечатлението, че и повечето татари вече са се примирили с положението.
За всички обаче мога да кажа, че са очаквали жизненият им стандарт да се повиши бързо до равнището в Русия. Оттам идва и разочарованието. Относно спора за Крим смятам, че най-точно и кратко определение дават юристите. Де юре Крим е украински. Де факто Крим е руски.
Над 6 милиона туристи ежегодно посещават полуострова. Въпреки че бях там през първата половина на юни (извън активния сезон),
туристите започваха да пълнят курортите
На малка територия има много за гледане – дворци, крепости, археология.
Бахчисарай е една от туристическите перли. Името му на кримско-татарски език (сроден на турския) означава „Градина- дворец“. От „бахча“ (градина) и „сарай“ (дворец). Разположен далеч от крайбрежието, градът е заобиколен от планински хребети и долини. Той е бил столица на Кримското ханство от 1532 г. до 1783 г., а днес е известен сред туристите с Ханския дворец от XVI век, вградения в отвесна скала Успенски манастир и пещерния град с крепост Чифут кале.
Ханският дворец в Бахчисарай е бивша резиденция на кримските ханове. Дворцовият комплекс от XVI век се простира на голяма площ и включва сгради с различно предназначение, градини, фонтани и чешми, джамия, ханско гробище. Главната архитектурна идея е да се отразят мюсюлманските представи за Райските градини на земята. В повечето сгради на дворцовия комплекс (харем, библиотека, джамия и други) интериорът беше възстановен в оригиналния му вид.
Най-красив е Златният фонтан, изработен от бял мрамор. Много по-популярен обаче е разположеният в съседство Фонтан на сълзите благодарение на
поемата на Пушкин „Бахчисарайски фонтан“
Именно той пръв слага две рози на фонтана: червена, която е символ на любовта, и жълта, която е символ на тъгата. Такива две рози стоят непрекъснато на същото място: имаше ги при посещението ми през 1993 г., имаше ги и сега.
Успенският пещерен манастир е разположен в планината над Бахчисарай. Той е вдълбан във вертикалната скала на долината Мариам-Дере. Основан е от византийски монаси през VIII век. И сега е действащ православен манастир. Освен голяма скална черква с впечатляващ интериор в скалите са вкопани килии за монасите и други манастирски помещения.
Много впечатляваща гледка е и Чифут кале, разположено на плато на 200 м над околните долини. Представлява съвкупност от пещерни жилища, крепостни укрепления и сгради. Счита се, че първите жилища в скалите са издълбани през VI век от приели християнството сармати. През XIV век на това място се заселват караими. Това са тюркски народи, чиято религия се основава на юдаизма. Поради тази причина някои погрешно са ги смятали за евреи. Оттук произлиза и името на местността Еврейската крепост. Чифут кале става първата столица на образуваното през 1441 г. Кримско ханство. След пренасянето на ханската резиденция в Бахчисарай през 1532 г. в Чифут кале остават да живеят до XIX век само караими.
Евпатория се счита за център на религиозната общност на караимите. Градът е основан от гръцки колонисти
пет века преди началото на новата ера
През VII-X век е владян от хазарите. Сегашното му име е дадено след завладяването на Крим от Руската империя и от гръцки може да се преведе като „Благородна“. В стария исторически град се преплитат множество култури и неслучайно го наричат „Малкия Ерусалим“. Там могат да се видят християнски черкви, мюсюлмански джамии, еврейски синагоги, караимски кенаси – молитвени храмове. Градът привлича туристи и с дълги пясъчни плажове, минерални извори и лечебна кал.
Някои сравняват Ялта с Ница. И двата града си приличат по своя аристократизъм, спокойствие, мек климат, каменисти морски плажове, туристически забележителности. Все пак Ялта отстъпва доста на Ница по стандарта си. Разположен в южния край на Кримския полуостров, градът е споменат за първи път от арабски пътешественик през XII век. Става курортен град през XIX век. През 1959 г. тролейбусна линия свързва столицата Симферопол с Ялта. Този
почти 100-километров тролейбусен маршрут
е най-дългият в света и минава през главните черноморски курорти.
Населението на Ялта е 80 хиляди, но през лятото нараства няколкократно. Туристите са привлечени от влажния субтропичен климат, топлото море и прохладата на околните планини. Пренощувах в автомобила на паркинг до градския пазар на Ялта. Сутринта продължих разглеждането, започвайки с изкачване на един от хълмовете с лифт.
В близост до Ялта е водопадът Учан-Су - най-високият на Кримския полуостров. Водата пада от височина 98 м и продължава да тече като река със същото име. Названието на водопада означава „Летяща вода“. Тъй като се бях настроил да видя нещо доста по-величествено, останах разочарован от малкото количество вода.
Недалеч от Ялта е Ливадийският дворец - бивша резиденция на руското императорско семейство. На практика това е голям дворцов комплекс с няколко сгради, спускащ се по склона към морето парк, черква с камбанария, скулптури. В първата половина на XIX век тук е било имението на граф Потоцки. През 1861 г. става лятна резиденция на Александър ІІ. След революцията от 1917 г. дворецът е национализиран и през 1925 г. става санаториум за селскостопанските труженици. По-късно е преобразуван в климатичен лечебен център. През февруари 1945 г. в двореца се провежда Ялтенската конференция на трите съюзни държави от Антихитлеристката коалиция - СССР, САЩ и Великобритания.
400-хилядният Севастопол е
разположен на югозападното кримско крайбрежие. Той се ползва със специален статут, защото в него се намира главната база на Черноморския флот на Русия. Основан е през 1783 г., веднага след присъединяването на Крим към Руската империя. Името му има гръцки произход и е съставено от думите „севаст“ (свещен, почитаем владетел) и „полис“ (град). Историческият център е разположен край Севастополския залив.
Градът е играл ключова роля по време на Кримската война (1853-1856 г.). Защитата му продължава почти една година и френският писател Виктор Юго сравнява обсадата на Севастопол с обсадата на Троя. Разрушенията от военните действия са толкова много, че посетилият го едно десетилетие по-късно Марк Твен казва, че Помпей е по-добре запазен от Севастопол. След загубата на Кримската война на Русия е забранено да има военен флот в Черно море и градът губи значението си на военноморска база за няколко десетилетия. Почти девет месеца продължава отбраната на Севастопол и по време на Втората световна война.
Историческите и културните обекти се оказаха толкова много, че за разглеждането на основните от тях ми бяха необходими ден и половина. Започнах с панорамата „Отбраната на Севастопол“. Тя е открита през 1905 г. по случай 50-годишнината от защитата на града през Кримската война. Изграждането на отбранителните съоръжения в Севастопол е било поверено на изтъкнатия военен инженер ген. Тотлебен. Да, същият, който организира инженерно обсадата на Плевен през 1877 г.
Дълго време отделих на експонатите в Художествения музей – над 8000 произведения на изкуството. Отбих се и до плажа, който се оказа доста по-различен от обичайните градски плажове - беше бетониран и в морето се слизаше по железни стълби, както в басейн.
На полуостров в покрайнините на Севастопол е разположена друга забележителност. Херсонес Таврически е крайбрежен град, основан от древните гърци. В продължение на две хилядолетия е най-големият политически, икономически и културен център на Северното Черноморие. Този античен град е включен в списъците на Световното наследство на ЮНЕСКО. През IX век, отивайки към земите на хазарите, тук се отбиват братята Кирил и Методий. Край морето стои огромна камбана, която в мъгливо време е била удряна, за да предупреждава моряците за скалистия бряг. След Кримската война камбаната е изнесена във Франция като трофей и е върната обратно през 1913 г. в знак на помирение.
В Крим има още много обекти, които заслужават да се видят. За обиколката на основните забележителности ми бяха необходими 9 дни, доста повече от първоначално планираното време за там. Иначе по пътищата на полуострова не пропътувах много километри – малко над 1000, защото основните забележителности са близо едни до други в южната част на полуострова. Похарчих 420 лева в български пари, в това число 101 лева за ферибота в двете посоки. Останаха доста райони, които не можах да разгледам, но времето ме притискаше. Нали трябваше да стигна и до Далечния север. Качих се на ферибота без чакане и проверки и поех натам.
