Проф. Дамян Кашлакев е сред най-големите специалисти в света в областта на мостовите съоръжения. Преподава от над две десетилетия в Калифорнийския политехнически университет (Cal Poly). Той е един от създателите на технологията за масовото използване на карбона в строителството. По поръчка на американското министерство на транспорта българинът извършва и първото мащабно изпитване в света на тези материали за укрепване на греди и колони. Автор е на проекта, по който за първи път в Страната на неограничените възможности по този начин е укрепен мост.

Кашлакев е и в екипа, който разработва стандартите за прилагането на композитните материали в строителството в САЩ. Неговите научни статии в тази област се цитират непрекъснато в най-известните специализирани списания по света. Всяко лято професорът се връща в родината и преподава без хонорар в УАСГ (Университета по архитектура, строителство и геодезия).

Всичко започва, когато в началото на 90-те години на миналия век младият мъж заминава в САЩ да прави докторска дисертация - уж за 6 месеца, но остава там вече три десетилетия. Първо е в университета в Орегон, където работи по проекти, които били тогава едва ли не като научна фантастика - да се укрепват сгради с карбонови и стъклени влакна. Същите материали се ползват за самолети и космически апарати. Част от докторската му дисертация е свързана именно със създаването коренно нов тип армировка за строителни конструкции, която да замени стоманата. След патентоването е основана и компания за производство, в която професорът активно участва няколко години. По думите му материалът е незаменим при укрепване на стари сгради с уникална архитектура, като позволява с минимални намеси да се запази автентичността им. Карбонът, който са разработили той и колегите му, е поне 4 пъти по-як и по-лек от стоманата, а цената му е ниска. 

В конкуренция със 124 кандидати Кашлакев печели професорско място

в строителния колеж на Политехниката в Калифорния (Cal Poly), която е сред най-престижните вузове не само в САЩ. В най-богатия американски щат основава и ръководи единствения център в страната за нови материали за плувната индустрия. „Това се оказа много успешен модел на съчетание между наука и бизнес. Фондовете за финансиране на центъра бяха частни. Университетът ни отдели само един терен, където построихме 12 басейна за експерименти, а проектът носеше на Cal Poly над половин милион долара на година”, спомня си българинът.

Инженерът се интересува не само от наука и открития, но и от история. Особено го влече периодът на подема на България след Освобождението. Принос за това има и случайността. Докато преподава в  УАСГ, се включва в проект за опазване на архитектурното наследство.  Така разбира, че една от най-красивите стари къщи в центъра на столицата е на негов прадядо - сливенския предприемач Киро Стефанов. „През 1920 г. той е имал няколко текстилни фабрики в страната със стотици работници. Бил е от близките съветници на Цар Борис Трети веднага след абдикацията на Фердинанд. Два пъти е финансов министър на България в кабинета на Никола Мушанов и 6 пъти депутат. Бил е член на финансовия комитет на Обществото на народите. Умира през 1933 г. в чужбина и не доживява терора при комунизма. На чешмичката при църквата „Св. София“ е изписано: „В памет на Киро. Г. Стефанов. 1878 - 1933“, разказва Кашлакев.

„Затова трябва да търсим информация за родовете си,

смята той. „Лошото е, че у нас я няма в пълна степен приемствеността, характерна за много от богатите западни страни. Бащата на прадядо ми Киро Стефанов навремето е изпратил и тримата си синове да се изучат в чужбина. Единият става икономист, вторият - инженер, а третият - адвокат. След като се връщат, те поемат бизнеса. Само в Сливен са имали 600 работници през 1920 г. Осигурявали са им квартира и детска градина“, разказва Кашлакев.

Професорът смята, че проблемите на съвременна България идват от това, че рамката на държавността е увредена  и че все чакаме да дойде някой нов политик и да оправи нещата. Казва, че 

в нормалните страни никой не чака "месията"

Разчита се на общите усилия и приноса на всеки. Професорът дава пример с университетите в САЩ: "В Cal Poly или в друго висше училище никой не е гений. Има и хора с Нобелови награди, но нивото като цяло е много високо. Не можеш да попаднеш в такава общност, ако не притежаваш определена подготовка и умения. Дори някой да попадне случайно, има обществена рамка, правила, които не позволяват да се правят тотални глупости - и в политиката, и в науката, и във всички други сфери. В България не само че тази рамка е разрушена, но има и изключителна съпротива тя да се изгради отново. Обикновените хора искат, но политиците не го позволяват, защото така им е изгодно“, смята проф. Кашлакев.

Амбицията му е подобни модели на работа да започнат успешно да се прилагат и в българските вузове.

Образование и иновации не стават само с пари,

убеден е успелият българин. И обяснява: "Трябва да има способни хора, които знаят какво вършат и как да превръщат парите в идеи, генериращи нови пари. Успешна наука означава да си намерил финансиране - европейски или български пари, направил си изследвания, те са публикувани в най-известните европейски и световни специализирани списания, четат се и се цитират от други колеги години наред. В много други бивши соцстрани това се получи. Чехия и Полша са най-добре. В техните университети се обявяват конкурси за професорско място - в същите издания, където това се прави и за места в САЩ, Англия или Франция. Организират се научни конференции на високо ниво.

В България професорите са нещо като учители, а университетът се приема за училище за студенти (поне в 90% случаят е такъв). Нормалното е само 20% да са обучение, а в останалите 80% преподавател и студенти да се занимават с практически неща, свързани със световната наука и открития, да творят заедно. Теорията е важна, но "правенето" и "откривателството" са още по-важни. Професорът не бива да е просто разказвач на това, което е написал в учебника. Най-добре е той да преподава неща, които студентът няма откъде другаде да го научи.

Дамян Кашлакев обича много да пътува по света.

Бил е в над 70 страни

От всяка си взима мъничко пръст или пясък. Нерядко трябва да обяснява на митничари по границите защо в багажа му има "съмнителни" бурканчета. „Имам по шепа земя вече от над двеста места“, радва се на сбирката си професорът. Той има и друга колекционерска страст - събира малки модели на автомобили.

Колекцията му вече наброява над 1000 колички. Обича и излетите в планината и да кара велосипед. Ценител е на качествените червени вина. И много обича книгите. "Напоследък ми остана време да прочета и „В пукнатините на канона“ на Георги Господинов. Много харесвам неговите творби. От чуждите автори най-много ми допада Жозе Родригеш душ Сантуш. Имам всичките му книги", казва българинът с възрожденски дух.