Някои страни биват предпазливо заобикаляни от любопитния пътешественик, независимо колко много могат да му предложат. Такъв е случаят с Иран. Близкоизточната държава е наследник на хилядолетната персийска цивилизация, която е оставила в страната многобройни белези от своята богата култура и история. От 1979 г. насам обаче, когато го обхвана бурята на ислямската революция, Иран се намира в тежка международна изолация.
Това обезкуражава туристите - през 2019 г. например страната е посетена от 9.1 милиона души, което е по-малко от България (както сочат данните на Световната банка). Неблагоприятно се отразява на имиджа на Иран и фактът, че граничи със страни, обхванати от конфликти - Ирак, Афганистан и Пакистан.
Като ислямска република
Иран строго изисква от посетителите
да се съобразяват с неговите консервативни норми, традиции и нрави (както предупреждава външното ни министерство). Това засяга порядки, с които западните туристи не са свикнали - например не се позволява на пътешествениците да носят така любимите им къси панталони, нито да пият алкохол. За жените допустимите дрехи са с дълги, свободни ръкави и дълги панталони, а на главата - задължително шал.
По време на свещения за мюсюлманите месец Рамадан е забранено да се яде, пие и пуши на публични места. Иранците не гледат с добро око на неженените двойки - в хотелите може да изискат брачен сертификат преди настаняване. Не се толерират и демонстрациите на близост между мъже и жени на публични места.
Нещо по-особено - местните власти могат да откажат влизане в страната, ако паспортът на посетителя показва, че е посещавал Израел. Причината е дългогодишният конфликт между двете близкоизточни държави. Затова изискванията за влизане в страната трябва да се проучат предварително много внимателно.
На онези туристи обаче, които не се вълнуват от политически и религиозни съображения, Иран може да покаже лице, което рядко се вижда по медийните репортажи - културни богатства от световно значение, смайваща архитектура и красиви природни пейзажи.
На първо място в списъка на задължителните за посещение места пътувалите до страната често поставят двореца "Голестан".
Това е може би най-внушителният исторически паметник
в столицата Техеран и с право е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Всъщност става въпрос за комплекс от сгради, които в миналото са официалното седалище на династията Каджар, управлявала Персия от края на XVIII век до началото на ХХ век. Комплексът представлява забележително съчетание от древни персийски и модерни европейски архитектурни стилове, което е характерно за иранското изкуство през същия период. Съдържа зали, музеи, градини - огромно място, на което трябва да се отделят часове за разходка.
Другото най-популярно място в столицата е кулата Азади (Кулата на свободата). Завършена е през 1971 г. по проект на студент по архитектура, като идеята е да се отбележи 2500-ата годишнина на Персийската империя (с цялата условност на това понятие, тъй като в историята има много персийски държави).
Кулата също се характеризира със специфичен стил, съчетаващ традиционната персийска архитектура с модерните западни влияния. Посетителите могат да я изкачат - по стълби или с асансьор, като от върха се открива гледка към града.
Едноименният площад, на който е разположена кулата, носи особено значение за иранците - на него се провеждат много от протестите по време на революцията. Това му придава символно значение, запазило се и до днес - площадът остава популярно място за демонстрации.
В Иран религията играе централна роля и не е учудващо, че джамиите са навсякъде. Но те не са само религиозни храмове, а и
великолепни образци на въздействаща архитектура
Сред най-известните е "Насир Ол Молк" в южния град Шираз. Позната е още като Розовата джамия. Завършена е през 1888 г. Това, с което впечатлява посетителите, са нейните многоцветни стъклописани прозорци, които превръщат проникващите през тях слънчеви лъчи в същинско светлинно шоу, разиграващо се на пода ѝ. Сравняват влизането в джамията с това да се озовеш във вътрешността на калейдоскоп. Съвсем естествено, тази обстановка я прави любимо място за снимки. Неудобството е, че привлича тълпи от туристи.
Шираз е домът и на една от най-красивите персийски градини в Иран - Ерам. В Корана - свещената книга на мюсюлманите, Ерам е препратка към райско място за благословените. Такова впечатление според посетители оставя самата градина, която приютява над 45 различни вида растения, 200 вида рози, безброй дървета, сред които и кипарис, за който се смята, че е 3000-годишен, а в центъра ѝ - сграда, подобна на дворец.
Не е сигурно кога е създадена градината, но историята ѝ може да се проследи назад във времето до XIII век, когато Персия е владяна от селджукските турци. Днес е собственост на Университета на Шираз и е добавена в списъка на ЮНЕСКО.
На около 60 километра от Шираз се намира друга забележителност, с която иранците особено се гордеят. Това е
Персеполис - великата столица на Ахеменидската империя,
една от могъщите държави на древните перси. Смята се, че градът е строен в продължение на 120 години и е завършен около VI век пр.н.е. Интересното е, че според археолозите Персеполис не е град в обичайния смисъл на думата, а представлява по-скоро церемониален комплекс, в който Ахеменидите и тяхната аристокрация са пристигали за определени чествания.
Още в древността от него остават само руини, защото армията на Александър Велики го разграбва и опожарява по време на похода си в Азия. Дори останките обаче са достатъчно внушителни, за да направят Персеполис историческо съкровище за света, присъстващо в списъка на ЮНЕСКО. А само на 10 минути с кола от него се намира Наяш-е Ростам - изсеченият в скали некропол на Ахеменидите.
Пълен с история е и централноиранският град Исфахан. В него се намира
"Накяш-е Яхан" – величествен площад,
построен преди 400 години в ерата на Сафавидската империя. Това е един от най-големите площади в света, изпълнен с градини, фонтани и базари. В него се намира Шах джамия, известна със сложно изработените си многоцветни мозайки, успешно запазени, въпреки че храмът е завършен още през 1629 г.
В Исфахан се намира и великолепната катедрала "Ванк", която империята изгражда в началото на XVII век за арменската общност в града. Катедралата съчетава по забележителен начин ислямски и арменски архитектурни стилове. От XVII век датира и дворецът "Чехел Сотун", построен от Сафавидите, където са били короновани техните царе.
Туристите, които искат да разнообразят обиколката си с природни пейзажи, ще останат впечатлени от Дашт-е Лут. Това е пустинна местност в Югоизточен Иран, характеризираща се с особени геологически формации, наречени Калутс - "пясъчни замъци".
Пустинята е безжизнена в буквалния смисъл на думата - температурите на слънце достигат до 71 градуса по Целзий, което прави невъзможно оцеляването на растения и животни. Странните образувания, които вятърът и времето са създали от скалите и пясъка, превръщат мястото в извънземен пейзаж, който посетители сравняват със сцена от "Междузвездни войни".
Най-добре е пътуването да се организира с туристическа агенция, като се избягват посещенията от май до септември, когато са най-горещите дни.
