Quantcast
Кои са Вяра, Надежда, Любов и майка им София | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Кои са Вяра, Надежда, Любов и майка им София

Четирите римлянки станали мъченици на христовата вяра, след като дъщерите отказали да се поклонят на Артемида и били обезглавени от император Адриан
833
 Илияна Кирилова

През втората половина на I век и в първите десетилетия на II век в Римската империя живеела християнка, наречена София. В своя живот тя оправдала напълно името си, което означава "мъдрост". И като съпруга, и по-късно като вдовица тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост и покорност на Божията воля.

Според възможностите си тя вършела непрекъснато милостиня. Животът ѝ бил низ от добри дела, отразяващи думите на св. апостол Яков: "Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна."

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.

След раждането на третата дъщеря София загубила своя съпруг. Мъдрата майка посветила целия си живот на това да възпита дъщерите си по християнски. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, на които били кръстени. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.

С чистотата и благородството си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се разпространил из целия град, достигнал и до управителя на областта - Антиох. Той пожелал лично да види това бележито семейство. От разговора с майката и дъщерите разбрал, че те изповядват дълбоко християнската вяра. Съобщил това на тогавашния император Адриан и от двореца излязла заповед майката и дъщерите ѝ да бъдат доведени незабавно при него.

Пратеници дошли в дома на София. Майката ги изслушала и разбрала смисъла на това повикване.

Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили, а след това тръгнали към залата на този безжалостен гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от радост, като че ли се явявали на някакво тържество.

Императорът ги запитал за техния род, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и спокойно тя заявила, че тя и дъщерите ѝ носят на себе си божественото име на Исус Христос. В заключение казала:

- Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!

Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора.

В дома на Паладия денем и нощем София беседвала с дъщерите си за вярата в Христос Спасителя. Поучавала ги с такива думи:

- Мои мили щерки, дойде вече времето на нашия подвиг! Съобразно с вашите прекрасни имена вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатна надежда, нелицемерна любов. Настъпи часът на вашето тържество, когато ще се увенчаете с мъченически венец. Заради тази вест не жалете младите си тела, не жалете и красотата си заради Христа Бога. Не скърбете, че се лишавате от временния живот заради вечния, Христос Спасителят е вечно здраве, неописуема красота, безсмъртен, вечен живот! Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с ласки и обещания за големи дарове, за слава, богатство и чест. Знайте - всичко това изчезва като дим, като прах, който вятърът измита от земното лице. О, мои прекрасни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах! Помнете думите, с които ви учих на страх Божи. И тъй утешете майка си с мъжествено изповядване на вярата в Христа, Сина Божи! За мене ще бъде тържество, ще бъде радост, ако се удостоя да се наричам майка на мъченички, ако устоите заради Господа до кръв и умрете за Него с усърдие!

Дъщерите слушали думите на своята мъдра майка и ги влагали дълбоко в сърцата си. И решили твърдо да понесат всичко заради Господ.

Адриан повикал християнките на съд и започнал да говори на дъщерите съблазнително:

- Деца, виждам красотата ви и щадя младостта ви. Затова ви съветвам като баща: поклонете се на боговете, владетели на вселената! Ако ме послушате, ще ви нарека мои деца. Ако пък не ме послушате, ще си причините голямо зло. Ще огорчите своята майка и сами ще загинете. А бихте могли да живеете в доволство и почести. Ако упорствате, ще ви предам на люта смърт. И тъй, за ваше добро, послушайте ме! Аз ви обичам и не искам да погубвам красотата ви, да ви лишавам от този живот. Бих желал да стана ваш баща!

Трите сестри обаче като в един глас казали:

- Наш баща е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас. Ние искаме да бъдем обичани от Него, желаем да се наричаме Негови истински деца. Ние се покланяме Нему и пазим Неговите заповеди, а презираме твоите богове. Не се боим от заплахите ти, защото и ние желаем да понесем горчиви мъчения заради Исус Христос, нашия Бог!

Удивен от тоя твърд отговор, императорът запитал София на каква възраст са дъщерите ѝ.

Тя отговорила:

- Първата ми дъщеря, Вяра, е на 12 години. Втората, Надежда, е на 10 години, а третата, Любов - на 9 години.

Адриан решил да се опита да склони към отстъпление от вярата всяка от сестрите поотделно.

Най-напред се обърнал към Вяра, като поискал от нея да принесе жертва на богиня Артемида. Тя отказала. Императорът заповядал да я подложат на мъчение. Съблекли я и започнали да я бият безпощадно. Мъченицата останала равнодушна към ударите. Адриан заповядал да ѝ отрежат гърдите, да я поставят върху нагорещена решетка, да я хвърлят в кипящ котел със смола и масло. Тя останала невредима.

Тогава мъчителят издал заповед да я обезглавят.

Като изслушала присъдата, Вяра се изпълнила с голяма радост и казала на майка си:

- Помоли се за мене, майко, за да завърша успешно шествието и да стигна благополучно до желания край - да видя моя възлюбен Господ спасител и да се насладя на Неговото прекрасно лице!

На сестрите си рекла:

- Помнете, мои мили сестри, кому дадохме обещание вечно да служим! Затова нека претърпим докрай! Една и съща майка ни е родила, възпитала и научила. Затова трябва да получим един и същ завършек! Като сестри трябва да имаме една воля. Нека да ви бъда пример, та и вие двете да вървите след мене!

Като изрекла тия прощални думи, Вяра целунала майка си и сестрите си. След това се отправила към мястото на наказанието.

Като гледала любимото си чедо, което отивало на смърт, майката се безпокояла само за това - да не би някоя от дъщерите ѝ да отстъпи от Господа. С тия мисли тя се обърнала към Вяра:

- Аз те родих, дъще моя. За тебе претърпях болки. Ти ще ми се отблагодариш за това, като умреш за Христовото име и пролееш за Него същата кръв, която си получила от мене!

Вяра била обезглавена с меч.

След това Адриан започнал да уговаря Надежда:

- Любезно чедо, приеми съвета ми - това говоря, понеже те обичам - поклони се на Артемида, за да не загинеш, както загина твоята по-голяма сестра! Ти видя страшните ѝ мъки, видя страшната ѝ смърт. Нима и ти ще пожелаеш така да страдаш? Повярвай ми, дете мое, аз жаля твоята младост! Ако изпълниш заповедта ми, ще те обявя за моя дъщеря!

На тия думи Надежда отговорила:

- Царю! Нима не съм сестра на тая, която ти умъртви? Аз растях заедно с нея. Заедно с нея се научих от едни и същи книги и майчини наставления да познавам нашия Господ Исус Христос, да вярвам в Него и да Му се покланям. Не мисли, царю, че аз ще постъпя другояче. Не мисли, че няма да пожелая това, което е желала моята сестра Вяра! Не се бави и не се старай да ме разубеждаваш с много думи. Пристъпи към действие и тъй ще видиш нашето единомислие!

Императорът заповядал да подложат Надежда на ужасни изтезания. И нея царските слуги съблекли и били най-немилостиво. Хвърлили я в огън. Закачили я на дърво и стъргали тялото ѝ с железни нокти. От тялото на мъченицата падали живи късове. Кръвта се леела на струи. Но лицето ѝ сияело с неземна усмивка.

Изтърпяла толкова люти страдания, мъченицата засрамила мъчителя с това, че той не бил в състояние да победи търпението на една малолетна девойка.

Тя казала на императора:

- Христос е моя помощ. Аз не само не се боя от мъки, но ги и желая като райска наслада. А тебе, мъчителю, очаква мъка в геената огнена заедно с демоните, които ти почиташ като богове!

Разярен от тия думи, Адриан заповядал да хвърлят Надежда в кипящ котел с масло и смола. Останала невредима.

Победен от тая девица, императорът произнесъл най-после присъдата: Надежда да бъде посечена с меч.

Чула присъдата, Надежда казала на майка си:

- Майко моя, да бъде с тебе мир! Бъди здрава и помни твоята дъщеря!

София, прегърнала Надежда, целунала я и отвърнала:

- Дъще моя! Благословена си от Господа, иди при сестра си Вяра и заедно с нея застани пред Спасителя!

По това време най-малката сестра, Любов, била застанала на мястото, определено за мъчения. Надежда пристъпила към нея, целунала я и казала:

- Не оставай тук, сестро! Нека заедно, трите сестри, да застанем пред Пресветата Троица!

После прегърнала бездиханното тяло на своята по-голяма сестра и навела главата си под вдигнатия меч.

Императорът също започнал да убеждава и третата сестра да се поклони на богиня Артемида. Обаче нито ласки, нито убеждавания, нито заплахи могли да поколебаят любовта на момичето към Исус Христос. Тогава Адриан наредил, като я разтегнал на колелото, да я бият с тояга. Девойката понасяла търпеливо нечовешките изтезания. Разтегнатото ѝ тяло се покрило с кръв като с багреница. Земята се напоила с кръвта на мъченицата като с дъжд.

Адриан измислил нови мъчения. Заповядал да запалят пещ. Като я посочил на Любов, казал:

- Девойко, само кажи, че почиташ богиня Артемида, и аз ще те освободя! Но ако не кажеш това, веднага ще изгориш в тая разпалена пещ!

На тая заплаха момичето отговорило:

- Велик Бог е моят Исус Христос. Артемида и ти с нея ще погинете!

Озлобеният мъчител заповядал да хвърлят Любов в пещта. Но мъченицата доброволно влязла в нея, без да се уплаши. Ходела из нея и пеела хвалебни песни, а след това излязла от пещта здрава и радостна.

Мъченията продължили. Царските слуги забивали в тялото ѝ железни свредели.

Императорът, без да се трогне от станалите чудеса, издал присъда: Любов да бъде обезглавена.

Изслушала присъдата, Любов се зарадвала и веднага отправила към небето молитва. А майката София се молела на Бога да укрепи с търпение и най-малката ѝ дъщеря. След това се обърнала към нея:

- Трето мое чедо, подвизавай се докрай! Ти вървиш по добър път. И за тебе е изпратен венец. И за тебе се отваря приготвеният чертог. Когато под меча падне главата ти, Спасителят ще приеме душата ти и ще те упокои с твоите сестри. Поменете и мене в царството небесно!

Любов като сестрите си била вече коленичила и чакала удара на меча. Главата ѝ паднала на земята. Свело се към земята и тялото ѝ. Обилно се разляла кръвта и на третата мъченица.

Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница. Погребала ги извън града, на висок хълм.

Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.

Християни погребали майката при нейните дъщери. Това станало през 126 г. от н. е.

Християнската църква почита и София като мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция. Източноправославната църква чества паметта на четирите мъченици на 17 септември.

Още

След ГЕРБ българите отчаяно търсят надежда

21.06.2021

ДИЯН БОЖИДАРОВ

7211
Християнството е непризнатият баща на свободата

01.05.2021

ДИЯН БОЖИДАРОВ

4052
Как се каляваха Крумовите закони

15.04.2021

Г-н БАЛЕВ

3269