Експлозивната семейна драма в центъра на "Домът на Gucci" на Ридли Скот е толкова силно преувеличена, че с основание може да се предположи, че сценарият е плод на много развинтено въображение. В холивудския филм бракът на Патриция Реджани (Лейди Гага) и Маурицио Гучи (Адам Драйвър) се разпада, когато фамилният бизнес започва да крета под натиска на вътрешни конфликти и културни промени, като кулминацията е шокиращото убийство на Маурицио.
Но в този случай истината всъщност е още по-странна от измислицата.
Филмът е адаптация по едноименната биографична книга на журналистката Сара Гей Фордън от 2001 г., проследяваща сензационната история на пословично богатия род Гучи и събитията, довели до възхода и падението на една от най-прочутите модни династии. Разказът, който включва съперничество между членове на семейството, многобройни съдебни дела, укриване на данъци, лишаване от свобода и разбира се, убийство, предоставя достатъчно творческо поле за Ридли Скот и сценаристите Роберто Бентивеня и Беки Джонстън.
И макар че историята е базирана на реални личности и събития, някои елементи са променени за филма - при това съвсем умишлено от Бентивеня, който черпи вдъхновение за сценария от легендарни ленти като "Булевардът на залеза" (Sunset Boulevard, 1950), "Белязаният" (Scarface, 1983) и "Кръстникът" (The Godfather, 1972).
"Исках публиката да чувства, че гледа филм - коментира самият Бентивеня пред "Тайм". - Не исках по никакъв начин да се усеща като нещо реалистично или някакъв тип битова мелодрама. Наистина исках да бъде пъстро и достатъчно смело."
За целта Бентивеня допълва текста на Фордън със статии от италианските медии от времето, когато се развиват публичните семейни драми на Гучи. По собствените му думи те са се превърнали в "таблоидна сензация", особено покрай убийството на Маурицио, което по-късно е разкрито като престъпление от страст, организирано лично от Патриция.
Елементът на сензацията не се губи и при самата Фордън, която започва да описва семейната драма на Гучи като главен бизнес кореспондент на модния журнал WWD, а по-късно събира материалите си в книга.
"Ако бях превърнала историята в роман, никой нямаше да повярва - разказва авторката на "Домът на Gucci" пред "Тайм". - Но всичко беше истина. Това е вечна история. В нея има уроци - като например, че предаността към семейството трябва да е по-силна от всичко друго. И за съжаление в този случай не беше."
А каква е истинската история зад "Домът на Gucci"?
Какво трябва да се знае за фамилия Гучи
Модната къща на Гучи води началото си като луксозна марка куфари, създадена в началото на 20-те години на ХХ век от Гучо Гучи. Той основава бизнеса, вдъхновен от работата си като пиколо в хотел "Савой" в Лондон и разносвач на багаж за железопътна компания.
Гучо отваря първия си магазин във Флоренция през 1921 г., предлагайки кожени куфари и аксесоари за пътуване, както и кожени пособия за конна езда. От малко магазинче то бързо се разраства в процъфтяващ семеен бизнес с много магазини в различни градове и държави, особено след като четирима от синовете му (Васко, Алдо, Родолфо и Уго, който е негов доведен син от предишна връзка на съпругата му) започват да работят заедно с него.
След смъртта на Гучо през 1953 г. дяловете в компанията са разпределени между тримата му биологични синове - Васко, Родолфо и Алдо. Зародилите си съперничества между братята се превръщат в открита вражда, прехвърлила се и в следващите поколения и спомогнала за срива на семейство Гучи в модната индустрия.
Конфликтът стига връхната си точка, когато Родолфо Гучи умира през 1983 г. и оставя на сина си Маурицио мажоритарния дял от компанията, същевременно тласкана към провал под ръководството на Алдо. Маурицио, който смята, че подходът на Алдо да залага на масово производство на продукти "Гучи" обезценява луксозната идентичност на марката, прекарва по-голяма част от 80-те години в съдебни битки с чичо си, опитвайки се да го изтласка от бизнеса и да поеме еднолично компанията.
Семейните раздори по това време са грозни и се развиват публично: Алдо прекарва една година в затвора за укриване на данъци, а Маурицио бяга в Швейцария, след като е обвинен, че е фалшифицирал подписа на баща си, за да избегне плащането на данък наследство (първоначално той е признат за виновен, но по-късно е оправдан).
През 1989 г. Маурицио Гучи вече успешно е овладял контрола върху компанията и е твърдо решен да възвърне имиджа ѝ. Само че през 1993 г. заради прекомерни харчове и непогасени огромни дългове на компанията той е принуден да продаде своите 50% на бизнес инвеститори и така се слага край на семейната собственост върху марката "Гучи".
Фордън казва, че въпреки по-драматичните инциденти, довели до края на династията Гучи в модната индустрия, това е само част от по-широката тенденция в италианската мода по това време. Тя засяга и компании като "Прада", "Версаче" и "Армани", които също страдат в опитите си да трансформират своите собствени бутикови бизнеси в международно признати мегабрандове.
"Гучи разказва историята на много семейни компании, които се мъчат да преминат на следващото ниво и се борят с проблемите на успеха - казва журналистката. - Очевидно трансформацията при Гучи се развива по най-екстремния и драматичен начин. Но аз наистина съм впечатлена от Маурицио Гучи, който си беше поставил за мисия да рестартира семейната компания и да я качи на върха на луксозния пазар."
Фордън също така отбелязва, че макар Маурицио да не успява да запази контрола върху "Гучи", той предначертава бъдещето на много от модните марки, като става първият, привлякъл финансов акционер, за да издигне компанията на следващото ниво.
Какво трябва да се знае за Патриция Реджани
Макар Патриция Реджани да не е Гучи по рождение, нейното име заема централно място в историята на семейството. Родена като Патриция Мартинели, бъдещата Лейди Гучи - както тя е наричана в дните на своя разцвет, израства в бедност, без дори да познава биологичния си баща.
Когато е на 12, майка ѝ се омъжва за Фердинандо Реджани, богат предприемач, който приема Патриция като своя дъщеря. Когато навършва пълнолетие, Патриция вече е позната личност в живота на Милано, но въпреки благосъстоянието на своя доведен баща не е непременно част от висшето общество.
Според Фордън майката на Патриция се надявала дъщеря ѝ да се възползва от семейните позиции, за да пробие в тези тесни кръгове. Патриция съзира възможност да се присъедини към елита на Милано, след като се запознава с Маурицио Гучи на купон през 1970 г. Твърди се, че той бил впечатлен от приликата ѝ с Елизабет Тейлър.
"Срещнах Маурицио случайно на парти и той се влюби лудо в мен - разказва самата Реджани в интервю за "Гардиън" през 2016 г. - Бях вълнуваща и различна."
Какво трябва да се знае за брака и развода на Патриция и Маурицио
Маурицио и Патриция се женят през 1972 г. след двугодишно ухажване, но бракът им предизвиква разрив в семейство Гучи. Бащата на Маурицио - Родолфо, не одобрява социалния статус на Реджани и я смята за "социален кариерист", поради което отказва да присъства на сватбата.
По-късно Родолфо Гучи се помирява и със сина си, и със снаха си, след като тя ражда първата му внучка Алесандра през 1976 г. (двойката има още една дъщеря - Алегра, родена през 1981 г., която не фигурира в сценария на филма). Той дори им подарява луксозен апартамент в Ню Йорк, където двамата живеят, докато Маурицио работи за семейния бизнес с чичо си Алдо.
В началните години на своя брак Маурицио и Патриция са активни участници в социалния живот на Ню Йорк, често общуващи с личности като Джаки Кенеди Онасис. Освен това са прочути със своя показен и екстравагантен начин на живот - двойката се придвижва из Манхатън в кола с персонализиран регистрационен номер с изписан каламбур от имената им - "Мауиция". Младото семейство разполага с яхта и вили в Санкт Мориц, Акапулко и Кънектикът.
Патриция има огромно влияние върху Маурицио в много отношения, включително за делата му в "Гучи". Според Бентивеня Маурицио вероятно е жадувал за напътствията на Патриция, тъй като е израснал като единствено дете, чиято майка е починала много рано. Във всички случаи Патриция е била съвсем наясно, че Маурицио е много по-плаха личност от самата нея.
"Прочута реплика на Патриция гласи, че тя е като стол, който възприема формата на седящия върху него - казва сценаристът на филма. - Затова тя като един невероятно умел и циничен манипулатор е знаела, че държи в ръцете си пластилин, който може да моделира и да си играе с него. Но мисля, че въпреки всичко е изхождала от гледна точка на любовта."
Брачните проблеми на двойката започват през 1983 г., когато Маурицио придобива мажоритарния дял в компанията след смъртта на баща си и започва съдебна битка, за да елиминира чичовците си. В интервю за "Гардиън" Патриция твърди, че по това време "Маурицио откачи. Дотогава аз бях главният му съветник по всички въпроси, свързани с "Гучи". Но той искаше да бъде най-добрият и спря да ме слуша".
На фона на раздора покрай семейния бизнес Маурицио внезапно прекъсва връзката си с Патриция. През 1985 г., след като семейството се връща в Милано, Маурицио предприема бизнес пътуване до Флоренция, откъдето изпраща свой приятел да каже на Патриция, че няма да се върне и с брака им е свършено.
През 1991 г. Маурицио заживява с Паола Франки - своя приятелка от детство, което разпалва ревност у Патриция. През 1994 г. двойката официално се развежда, като по споразумението Патриция получава еднократно обезщетение от €2,5 млн., както и годишна издръжка от €650 000 - което тя описва като "обикновена купа леща".
Въпреки че губи юридическото право да използва фамилията Гучи след развода, Патриция продължава да се представя точно така. В интервю за "Ла Република" тя красноречиво заявява: "Аз все още се чувствам Гучи. Всъщност повече Гучи от всички тях."
Какво всъщност се случва с Маурицио Гучи
Сутринта на 27 март 1995 г. Маурицио е застрелян с няколко изстрела пред офиса си в Милано. Той умира върху стълбите на сградата в ръцете на Джузепе Онорато - портиер и единствен свидетел на убийството, който също е прострелян.
Патриция е арестувана чак през 1997 г., две години след покушението, след като следователите в полицията получават анонимен сигнал. По-късно е разкрито, че в деня на смъртта на Маурицио Патриция е написала една-единствена дума в своя дневник - paradeisos. Гръцката дума за "рай".
Какво се случва с делото и присъдата на Патриция
Благодарение на имиджа на семейство Гучи в Италия съдебният процес срещу Патриция Реджани е шумен и широко отразен в медиите. Тя е наречена La Vedova Nera (Черната вдовица) и прякорът придобива още повече тежест, когато същинското дело започва.
Патриция яростно твърди, че е невинна. Прокуратурата пуска аудиозаписи от телефонен секретар, в които се чува как Патриция заплашва Маурицио и Паола. Адвокатите пледират, че Патриция е психически нестабилна заради направена ѝ през 1992 г. операция за отстраняване на мозъчен тумор, която е променила личността ѝ.
Така или иначе, трима от замесените в схемата (Пина Ауриема - приятел и личен астролог на Патриция; Орацио Чикала - шофьор; и Ивано Савиони - мъжът, наел стрелеца и шофьора) признават не само съучастието си в убийството, но и ролята на Патриция като организатор. Както Патриция, така и стрелецът Бенедето Черауло отричат повдигнатите им обвинения.
През ноември 1998 г. Патриция Реджани е призната за виновна за предумишлено убийство и е осъдена на 29 години затвор, макар че в крайна сметка излежава само 18. Патриция получава възможност да бъде освободена и още по-рано от миланския затвор "Сан Виторе" (където ѝ е позволено да отглежда пор като домашен любимец), но през 2011 г. отказва условно помилване, като избира да остане затворена, вместо да се присъедини към програма за изправителен труд.
"Никога в живота си не съм работила - заявява тя пред съда. - Няма да започна сега."
Патриция е освободена през 2016 г. за добро поведение и в момента работи като консултант за бижутерска компания в Милано. Често е забелязвана да пазарува в центъра на града с папагал на рамото. Тя за първи път признава ролята си в убийството на Маурицио в италианско TV риалити шоу, когато запитана защо не е е застреляла сама бившия си съпруг, отговаря: "Зрението ми не е много добро. Не исках да пропусна."
Що се отнася до мнението на Патриция за адаптацията на живота ѝ на големия екран, тя е най-вече раздразнена от факта, че Лейди Гага не се е консултирала с нея за филма.
"Доста съм ядосана, че Лейди Гага играе мен в новия филм на Ридли Скот, без да е отделила време поне от учтивост да дойде да се запознаем", казва Реджани пред италианската информационна агенция АНСА.
Само че Бентивеня допуска, че Патриция всъщност е впечатлена от филма.
"Смятам, че синьора Реджани ще обикне този филм и мисля, че тя се вълнува от появата му - твърди той. - Дори мисля, че е невероятно поласкана, че Лейди Гага изпълнява нейната роля. Защото тя е, меко казано, самовлюбена."
Какво има да каже семейство Гучи относно филмовата адаптация
След премиерата на "Домът на Gucci" в края на ноември наследниците на Алдо Гучи разпространиха изявление чрез АНСА, в което разкритикуваха филма, задето показва "един разказ, който далеч не е точен". От фамилията упрекват продуцентите, че не са се консултирали с тях, преди да изобразят Алдо и останалата част от семейството на екран; също така негодуват срещу представянето на Патриция Реджани като един вид феминистка притурка към мъжкото ръководство на компанията.
Списание "Варайъти" обаче цитира анонимен източник, че въпреки острата позиция семейство Гучи не планира съдебни искове срещу Ридли Скот или "Уорнър Брос", поне засега. Ето и цялото изявление на Гучи, преведено от италиански:
"Семейство Гучи отбелязва с известно недоумение излизането на филма "Домът на Gucci", защото въпреки че авторите на творбата твърдят, че искат да разкажат "истинската история" на семейството, страховете, събудени от трейлърите и интервютата, пуснати до момента, се потвърдиха: филмът представя един разказ, който далеч не е точен.
Продуцентите на филма не са си направили труда да се консултират с наследниците, преди да опишат Алдо Гучи - президент на компанията в продължение на 30 години, и членовете на семейство Гучи като злодеи, невежи и безчувствени към околния свят, приписвайки на главните герои оценки, събития, поведение и нагласи, които никога не са им били присъщи. Това е изключително болезнено от човешка гледна точка и е обида за наследството, върху което днес е изградена марката.
Още по-укорима е мистериозната възстановка, граничеща с парадокса, внушаваща снизходителни нагласи към жена, която е осъдена като подбудител на убийството на Маурицио Гучи, но обрисувана не само във филма, а също и в изявленията на актьорския състав като жертва, която се опитва да оцелее в мъжка и дори мачо корпоративна култура. Това няма как да е по-далеч от истината.
Освен това през 70-годишната история, в която беше семеен бизнес, "Гучи" беше приобщаваща компания. Всъщност точно през 80-те години на миналия век - историческия контекст на събитията във филма, жени са били на различни водещи позиции: независимо дали са били членове на семейството или идващи отвън, те са включвали президент на "Гучи Америка", ръководител на отдела за глобален PR и комуникация, както и член на борда на директорите на "Гучи Америка".
Гучи е семейство, което почита работата на своите предци. Тяхната памет не заслужава да бъде осквернявана чрез филм, който не е верен и категорично не осигурява справедливост за своите герои.
Членовете на семейство Гучи си запазват всички права да защитят името, имиджа и честта на своите обичани близки."
