Преди пет години "Жокера" разтърси със сардоничния си смях процъфтяващия тогава комиксов жанр в киното. Антагонистът на Батман се изправи съвсем сам, без никакъв Батман околовръст, и завладя професионалисти и публика - "Златен лъв" във Венеция, 11 номинации и две награди "Оскар"; над 1 милиард долара от билети при все възрастовото ограничение. С мрачен тон и занулен морален компас, героят на Хоакин Финикс все пак не успя да стресне и трогне всички: критиката остана раздвоена в оценките си, Асен Блатечки отсече, че то "всеки може така да се криви", а за не толкова младите и неопитни зрители бе ясно, че режисьорът и сценарист Тод Филипс не измисля топлата вода, заемайки от Скорсезе едновременно елементи от "Шофьор на такси", "Кралят на комедията" и самия Робърт де Ниро.
Триумфът на един филм в Холивуд винаги подпечатва договор за продължение, и то не закъсня. Този път Филипс, който в предишния си живот снимаше комедийки като "Старски и Хъч" и "Последният ергенски запой", решава да направи остър жанров завой. С 12 музикални изпълнения, от които една (забравима) оригинална песен, филмът му е мюзикъл, макар че той отрича. Жокера и сега е главен герой според заглавието, но новият и далеч по-интересен персонаж в "Лудост за двама" е Лий, алтер егото на Харли Куин в реалистичния му паралелен прочит на DC вселената. Тя, разбира се, е и тази, която пее дори в дуетните номера, защото Финикс грачи като настъпен гълъб.
Сюжетът на "Жокера 2" заплита интригата около заглавието: дали тези "двама" са нещастният инсел Артър Флек и първата му любима? Или се намеква за раздвоението на личността, за което пледира оправната адвокатка на Жокера (в ролята Катрин Кийнър)? Според нейната защита убиецът на петима, суперзлодей и идол на тълпата е просто делюзия, плод на болната психика на клиента ѝ. Според Лий Жокера е единствената версия, която си струва да съществува. А според Артър... в "Жокера 2" Тод Филипс е решен със садистично удоволствие до досмачка героя си, сякаш не му бяха достатъчни униженията в първия филм. Той е толкова отслабнал, замаян от лекарствата в лудницата "Аркам" и изтерзан, че даже не се криви.
У Лейди Гага има достатъчно живец, за да вдъхне енергия на музикалните и танцувални номера, повечето от които Филипс решава като миражи от фантазията на героя. Но липсва какъвто и да било драматургичен мотив за избора на песни от 40-те и 50-те години, след като действието се развива през 1981-ва. Гага показа, че владее тези мелодии още в съвместните си записи с покойния Тони Бенет, но може би режисьорът е прав: той просто не знае как се прави мюзикъл. И не защото жанрът не понася трагедия, мизерия и смърт: Ларс фон Триер ги съчета вълнуващо в "Танцьорка в мрака". Тук музиката не успява да издигне героите над нищетата на делника, нито пък - духа на зрителите. Кабаретен декор и стари шлагери просто не са достатъчни, за да се получи магията. (И химията между Финикс и Гага не е кой знае какво: комиксови Бони и Клайд, ама друг път.)
За своите 200 милиона долара бюджет "Жокера: Лудост за двама" изглежда учудващо семпло. За своите 138 минути екранно време той има удивително опростена фабула: Жокера си губи времето в "Аркам", среща Лий на спявка, двамата се влюбват, следва делото за убийствата, извършени от него. Развръзка, край. Сякаш авторът е бил особено мотивиран да се отърве от героя, когото и без това мрази още от първия филм; но можеше поне да задълбочи малко образа на любимата, на любовта и на това притежават ли те ключа към катарзис, или не. За социално-политическите аспекти да не говорим, те са съвсем мимоходом засегнати. Тук Готам сити дори не е фактор, действието можеше да се развива навсякъде.
Язък за отличните актьори, които партнират на Финикс и Гага: Брендан Глийсън като надзирател, споменатата Кийнър, Стив Кугън, Зази Бийтс (чийто персонаж носеше единствения лъч светлина и човечност в оригинала). П(р)оявата на Хари Лоути като младия прокурор Харви Дент може да се обясни единствено с реверанс към феновете на комиксовата вселена, от която "Жокера" настояваше да страни.
По някакъв начин "Лудост за двама" е по-развлекателен и приятен за гледане от предшественика си; но и по-комформистки. Не съм от заклетите фенове на "Жокера" и все пак видимо е как режисьор и актьор са се понесли по течението, без никаква лудост, без никаква съпротива към трафаретното и комерсиалното. То и комиксовият жанр не е каквото беше преди пет години, нали, но тук очебийно става дума за хора, дошли да вземат парите и да бягат. Добре поне че Гага умее да пее.
Сцена след надписите няма, но сред малкото неща във филма, които с чиста съвест мога да похваля, е откриващата рисувана късометражка. "Жокера и неговата сянка" носи духа на Looney Tunes, анимациите на продуцента Warner Bros. от 40-те, и е забавно и лаконично обобщение на оригинала.
YouTube
