Quantcast
Стефани Ивайло иска да е Китодар… като порасне | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

КАРИЕРА

Стефани Ивайло иска да е Китодар… като порасне

Актрисата от филма „Жълт олеандър“ и сериала „Татковци“ обожава куклите, живописта и осемте си котки
1 177
 снимка: bTV studios

Стефани Ивайло – звучи почти като Марина Влади, красив псевдоним на красива актриса. Стефи е записана с това бащино име по кръщелно и дори понякога предпочита да я наричат просто Ивайло. Малцина ще разпознаят по улицата в момичето с драматични скули, които винаги са готови да се повдигнат още малко в широка усмивка, сексапилната съпруга на психиатъра проф. Бранимир Китов (Китодар Тодоров) от новата българска лента „Жълт олеандър“. Във филма Стефани е мистериозна и коварна, едновременно крехка и силна в сянката на новоизпечения политик Китов, който напира за висок пост в Брюксел като евентуален бъдещ председател на партията на европейските либерал-консерватори. В реалния живот тя носи тениска на „Бийтълс“ (това е музиката, която са слушали в Художествената гимназия), а не червената вечерна рокля с убийствено деколте, с която съблазнява на екрана бивш италиански премиер.

Татко Ивайло всъщност не е Ивайло Калоянчев, както мнозина си помислиха при дебюта на Стефани в спектакъла „Ретросексуално“ на сцената на Сатирата, в който двамата си партнираха. „В моето семейство няма актьори. Единственият човек, който се занимава с изкуство, е вуйчо ми Петър Митов – той е художник, но за жалост като повечето художници в България и той трябва да работи нещо странично, за да си изкарва парите – работи в склад за алкохол и цигари заедно с майка ми и баща ми. Вуйчо навремето ми подари първите четки, бои, стативи – на него дължа любовта към изкуството“, обяснява Стефани. Нейният домашен ментор й подарява и първите китара и пиано-синтезатор – талантливото момиче и до днес свири за удоволствие. 

Стефи много късно започва да се занимава с актьорско майсторство - 

 

като малка тя е прекалено срамежлива

 

Престрашава се чак след 12-и клас на Художествената гимназия да се запише в театрална школа, да преодолее стреса и да атакува НАТФИЗ. Първата година обаче в Академията не я приемат: проф. Стефан Данаилов взема клас и я скъсва някъде след третия кръг. „Преживях го изключително драматично, но го разбирам. Не бях готова – нямах онези важни основи от много актьорски школи, в които децата отрано се учат да играят, да пеят, да танцуват“, откровена е тя.

Втората година вратите на храма й отваря проф. Боньо Лунгов и Стефани става

 

студентка по куклено актьорско майсторство

 

Вярва, че е ударила шестица от тотото. „Куклените класове са толкова прекрасни! Куклите са много смешни, много цветни, не се вземат на сериозно, за разлика от някои колеги, и това е страхотно. Там намерих най-важните хора в живота си и най-верните истински приятели: Пламен Кънев, който сега е в Държавен куклен театър – Видин, и Любо Генчев, който вече е в трупата на Столичен куклен театър. Те са най-голямата ми подкрепа“, доверява Стефани. Не пести добри думи и за своя професор: „Благодарна съм, че ми даде шанс и ме прие. Защото аз постоянно съм се съмнявала в това дали имам талант, дали ставам, или не… Боньо Лунгов е много сладък човек, но е и доста строг, което е важно, тъй като ни поема от 18-19-годишни деца. Имаме нужда от ред и дисциплина, а той знае как се постига това“, връща лентата младата актриса.

Парадокс или не, в България някои от най-интересните режисьори и най-успешните актьори се оказват възпитаници на куклената школа. Те с лекота жонглират с всички възможни изразни средства и сродяват изкуствата: мимика, тяло, глас, боравене с елементи от материалния свят, рисуване, музика… Изключение не прави и Стефани, чиято Йоанна Китова – полуупоена от психотропни бивша пациентка на мъжа си, прелъстителка и обезоръжаваща наивка, живее органично на екрана на „Жълт олеандър“.

Във филма тя попада по каналния ред: явява се на кастинг, без да познава никого от снимачния екип, нито някой от тях да познава нея. Минава през 3-4 кръга на отсяване и след няколко дълги месеца на мълчание й съобщават, че е одобрена. „Вече бях отписала филма и останах невероятно щастлива и изненадана, че са допуснали такава грешка. Но всеки понякога прави грешки“, иронизира участието си красавицата. После гледа лентата на части, за да изследва „дупки“ и пропуски и при следващ случай да ги преодолее. „Знаех, че

 

като се видя на екран, ще се изнервя зверски

 

Още на първата си реплика исках да взривя нещо. Виждам, че имам да свърша още огромна работа. Виждам неща, които е трябвало да направя, а не съм ги направила. Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов са написали нещо гениално и исках и аз да допринеса с каквото мога, а виждам, че не съм успяла“, напразно се порицава самокритичният Козирог. 

Това е дебютната главна филмова роля на Стефани Ивайло. Щом прочита сценария, тя буквално се влюбва в начина, по който е написан, в чувството за хумор, в персонажите, във всеки от които има голяма доза лудост, както на нея й харесва. 

В „Жълт олеандър“ Стефани е редом с Китодар Тодоров, Мариан Вълев, Леонид Йовчев – все забележителни чешити. „Много харесвам Китодар, дори му казах, че като порасна, искам да стана като него, ха-ха“, неудържимо се разсмива младата актриса. И уточнява: „С него ми беше трудно, защото е невероятно забавен. Когато играе сериозно, отстрани излиза смешно. Имаше драматични сцени, в които не биваше да се разсмивам, но

 

някои дубли просто се провалиха

 

защото не можех да се сдържа и избухвах в смях, спомня си Стефани. Тя е признателна и на Мариан Вълев. „Той е страхотен, даваше ми съвети относно нашите общи сцени, които аз приемах, моята неопитност не ми позволяваше сама да достигна до тях“, хрисимо вмята екранната г-жа Китова.

Към Леонид Йовчев има още по-специален сантимент. „Лео от малка го харесвам, знаех го от спектаклите на Ани Васева в „Сфумато“. Любима ми беше странната „Пиеса за умиране“, която не знам колко пъти съм гледала. Даже кандидатствах в НАТФИЗ с един негов монолог оттам – Монолог на черния човек“, разкрива Стефани. И казва, че във филма четиримата, заедно с италианеца Лука Габо, който не е професионален актьор, са постигнали нещо много ценно - „да се обогатяваме чисто енергийно, да обменяме и да се зареждаме взаимно, докато играем“.

Заради пандемията от коронавирус филмът вижда премиера от трети опит. Междувременно Стефани Ивайло се включва в екипа на тв сериала „Татковци“. Там е интелигентната, но „задръстена“ Еми – асистентка в адвокатска кантора, която се влюбва в шефа си плейбой (Филип Буков). Във втория сезон, чието излизане на екран все още е с неизвестна дата, може да си проличи, че и той не е безразличен към нея, подсказва актрисата. Сега тя 

 

очаква одобрение за още два сериала

 

Във всеки свободен момент извън светлината на прожекторите Стефани рисува: при възможност се качва в планината, сред дървета и птици, за да избяга от хора, сред които се напряга и главата й гръмва. Но не рисува пейзажи, а най-често – женски фигури, които си доизмисля, придавайки им особеностите на своите вътрешни състояния. Обича големите формати и вече е натрупала платна поне за една изложба, ала не бърза да ги показва. Когато си е у дома, красавицата дели пространство с Тери, Малка, Бренди, адашката Стефани, Лидия, Клариса, Пухи и Ивчо – нейните 8 котани. Повечето са били малки пухени топки, които случайно е откривала самотни някъде по улиците. „Понякога ги водя на вилата да потичат, качвам ги в колата и надувам газта. Някои приятели казват, че приличам на вещица“, звънва смехът на Стефани. Останалите виждат в нея добра фея…

Още

Уил Смит - с "Оскар", но без бъдеще в киното

04.04.2022

9680
Тв легендата Бети Уайт почина на 99

01.01.2022

1320
Академичното бъдеще на Петър Илиев се заплете в закона