Казусът с уличения в плагиатство преподавател от СУ Петър Илиев, нашумял с две номинации за министерски кресла в проектокабинетите на "Има такъв народ", остава с неясна развръзка благодарение на слабости в закона, които позволяват различно тълкуване. Дори самото министерство на образованието, натоварено с изпълнението на новите текстове за плагиатството в закона за академичния състав, зае две различни позиции по този въпрос пред "Сега". Текстовете за пръв път регламентираха действията на висшите училища и МОН по отношение на плагиатството, но не са особено ясни какво следва оттам нататък с кариерата на провинените кадри.
Преди дни Петър Илиев напусна Юридическия факултет на най-престижния ни университет, след като бе потвърдено, че е преписал части от дисертацията на колегата си Наталия Киселова в своята книга "Компетенцията на Народното събрание". С напускането си той изпревари решението на ректора да го освободи от преподавателското място, като обяви, че продължава "да работи за доброто на Отечеството по други начини".
По силата на закона Илиев губи академичната си длъжност на главен асистент, но не и научната си степен - доктор, защото книгата, в която е установено плагиатството, не е използвана за защита на доктората му. Въпросът може ли той да продължи академичната си кариера обаче се оказа сложен.
Според закона всеки кандидат за заемане на академична длъжност "доцент" и "професор" трябва да отговаря на няколко условия, сред които и "да няма доказано по законоустановения ред плагиатство в научните трудове". "Сега" поиска от МОН да разтълкува дали този текст се отнася само до конкретната процедура или до всички научни трудове на кандидата, т.е. може ли един уличен в плагиатство академичен кадър да продължи кариерата си, например в друг университет.
От министерството първоначално обявиха, че Петър Илиев може да продължи да израства на по-високи академични длъжности, тъй като при тях не е постъпвал сигнал за заимстване на текстове в книгата му от чужда дисертация за придобиване на образователната и научна степен "доктор". Самата книга не фигурира сред публикациите на Илиев, вписани в регистъра като наукометрични резултати, посочиха оттам. Така на въпрос ще може ли той да стане доцент с друг труд и в друг университет, МОН отговори: "Законът не го забранява". Мотивът е, че плагиатството се установява по "законоустановения" ред, а този ред, според закона за академичния състав, изисква решение на Комисията по академична етика на МОН. Тя обаче се занимава само със случаи, възникнали в рамките на конкретна процедура за заемане на академична длъжност или придобиване на научна степен, а случаят на Илиев не е такъв.
След повторно запитване на "Сега", министерството потвърди, че наличието на плагиатство в книгата на Илиев е законоустановено и носи определени правни последици. Експертите на МОН направиха и по-широко тълкуване на законодателството, като цитираха други текстове в законите, които подкрепят тезата, че става дума за цялостната научна работа на кандидата, т.е. ограничението се отнася до всички негови научни трудове, за които по законоустановения ред е доказано плагиатство. Tака в крайна сметка заключението на министерството е, че Петър Илиев "не следва да бъде допустим кандидат за заемане на академична длъжност". От МОН обаче се застраховат, че "решението дали да бъде допуснат до участие в конкретна процедура е в рамките на академичната автономия и се взима от съответното висше училище, в което е обявен конкурсът".
МЪЛЧАНИЕ
На 6 октомври "Сега" попита Софийската адвокатска колегия дали намира основание за стартиране на дисциплинарна процедура срещу Петър Илиев във връзка с установеното от Етичната комисия на СУ плагиатство и дали становището на тази комисия и публичните изяви на Илев могат да се приемат за уронване на престижа на адвокатската професия. До публикуването на този текст отговори не дойдоха.
Още по темата:
