Това откритие прави истинска революция в медицината и дава тласък в развитието на медицинската диагностика. За лекарите става по-лесно да разпознаят дори ранните стадии на заболявания, засягащи вътрешните органи, като например туберкулозата.

Авторът е крайно необичаен човек. Рьонтген е бил професор в редица университети, включително ректор на някои от тях, макар че така и не успява да завърши училище. Откритието му го прави лауреат на Нобелова награда за физика, но той винаги е отказвал откритите от него лъчи да носят името му. Удостояван е с множество награди и отличия, включително с правото да прибави към името си благородническата добавка “фон“ и да бъде наричан „Ваше превъзходителство“, но се отказва от всичко това.

Ленив и неприлежен?

Вилхелм Конрад Рьонтген е роден в селце, което днес е квартал на град Ремшайд. Семейството на родителите му било заможно – бащата имал тъкачна фабрика. Когато малкият Вилхелм бил на три години, семейството се преселило в Холандия, откъдето произхожда майка му. В Утрехт Вилхелм тръгва и на училище. Там той не се справя много добре, което донякъде потвърждава широко разпространената легенда, че много от бъдещите гении, като например Айнщайн, са били лоши ученици.

Рьонтген не е бил слаб ученик, но учителите го смятали за неприлежен и мързелив. След като у него открили злобна карикатура на един от преподавателите, ръководството на училището предположило, че тя е нарисувана от Рьонтген, което не отговаряло на истината. Той обаче отказал да издаде истинския автор и бил изключен от училище за грубо нарушение на дисциплината.

Без зрелостно свидетелство, а и с подобно „срамно петно“ в досието Рьонтген нямал право да постъпи в университет. Позволили му единствено да посещава лекции като външно лице. Но Рьонтген показал забележително усърдие - редовно ходел на лекции по биология, физика, математика, древногръцки и латински. И не само като слушател.

Дипломиран инженер

Година по-рано Рьонтген случайно научил, че в Швейцария не се изисква зрелостно свидетелство за постъпване в университет – влизало се със събеседване и приемен изпит. Събеседването се водело от самия ректор на Политехническия институт в Цюрих. Той бил толкова впечатлен от познанията на младия германец, че го приел, без да полага изпит.

Само след 3 години Рьонтген завършил института, справяйки се блестящо с изпитите, след което получил диплома за инженер. Тогава бил на 24 години.

Решаваща роля за по-нататъшната съдба на Рьонтген изиграва един от неговите преподаватели по физика – професор Аугуст Кундт. Той взел многообещаващия млад учен за свой асистент. Рьонтген работил с него първо във Вюрцбург, а после в Страсбург. Защитил докторска дисертация, после сам станал директор на Института по експериментална физика към университета в Гисен.

Оженил се за приятелката си от студентските години Берта. Двамата нямали деца и осиновили племенница на Берта – дъщеря на овдовелия ѝ брат.

В Гисен, а после и във Вюрцбург, където Рьонтген отначало оглавил Катедрата по физика, а после станал и ректор на университета, затвърдил своята висока научна репутация – много преди да открие Х-лъчението и да получи Нобеловата награда.

Откритие, което принадлежи на всички

Интересен факт е, че той открива въпросните лъчи съвсем неслучайно, макар да е широко разпространено обратното твърдение. Рьонтген не бил съгласен откритието да бъде наречено на него, защото смятал, че то принадлежи на всички. Освен това категорично отказвал да получи патент за използваната от него специална конструкция от катодни тръби за рентгеново лъчение, макар фирмите да му предлагали за нея значителни суми. Рьонтген не желаел неговото откритие да се превръща в източник на приходи – нито за него самия, нито за фирмите.

Когато му присъдили Нобеловата награда, Рьонтген учтиво благодарил, приел почетния медал от краля на Швеция, но отказал да държи реч, каквато по традиция произнасят всички лауреати. Той бил скромен и мълчалив човек. Любимото му занимание в свободното време било да се разхожда сред природата и да ходи на лов.

Вилхелм Конрад Рьонтген умира на 77-годишна възраст. Погребан е в Гисен до своите родители и жена си.