Българите са сред най-големите скептици в ЕС за целите на противоепидемичните ограничения в пандемията. Само в Полша са по-недоверчиви към действията на своето правителство. Това показва ново социологическо проучване на Европейския съвет за външна политика, проведено в 12 държави от ЕС. Автори на доклада за проучването са Иван Кръстев и Марк Ленард. "18 месеца след началото на пандемията дълбоки географски и възрастови разделения могат да променят обществените нагласи спрямо ролята на държавата и идеята за свобода в много страни в ЕС, включително и в България", посочват те в публикацията си.
Само 50% от хората у нас вярват, че мерките се предприемат с цел опазване здравето на населението и ограничаване разпространението на коронавируса. Само в Полша от 12-те включени в изследването държави има по-ниско доверие в действията на властите - там на правителството вярват 38%. С нас на дъното е и Франция, където доверие в благородните цели на ограниченията имат само 56%. Сред останалите изследвани държави доверието във властите надхвърля 65%, като в Дания достига 77%.
Другата половина от българите са почти поравно разделени между две убеждения за действията на правителството. 26% смятат, че правителството използва COVID-19 като претекст да увеличи контрола си над живота на хората. Тази група е далеч по-малка в другите страни - в Германия е 15%, в Италия - 14%, в Швеция - 9%. 24% от българите подозират, че мерките прикриват неспособността на правителството да се справи със ситуацията, като този процент отново е по-висок само в Полша (34%).
От друга страна, българите изпъкват с по-висок дял на хора, които се чувстват свободни да живеят живота си по нормален начин въпреки пандемията - 31%. За сравнение в Швеция, където мерки се въвеждаха изключително пестеливо, хората, които се чувстват свободни, са само 23%. Най-малко са в Германия - 11%, и в Австрия - 15%. На другия полюс са 17% от българите, които казват, че не се чувстват свободни. В Германия този дял е в пъти по-висок - там 49% казват, че не са свободни да живеят нормално в пандемията.
На въпрос кой носи най-голяма вина за продължаващата криза с COVID-19, 48% от българите смятат, че това са хората, които не спазват мерките и препоръките. 39% смятат, че вината е на правителствата. Тук не се различаваме много от средното ниво за изследваните държави.
Проучването установява, че 54% от европейците не се чувстват засегнати от пандемията „изобщо“. Въпреки това съществуват две различни възприятия за пандемията, отбелязват авторите на доклада. Мнозинството анкетирани в Южна и Източна Европа споделят, че са понесели сериозно заболяване, тежки загуби или икономически затруднения. В Западна и Северна Европа повечето анкетирани гледат на COVID-19 по-скоро като наблюдатели, отколкото като жертви. У нас 59% от българите споделят, че вирусът се е отразил негативно върху тяхното здраве или финансовото им състояние.
Иван Кръстев и Марк Ленард твърдят, че разказът за две пандемии е разказ за две Европи. Разликите се коренят в опита на държавите, напомнящ за разединението между кредитори и длъжници, приемащите бежанци държави и отказващите да го направят. "В ранните си фази пандемията обедини европейците. Правителствата закупуваха ваксини колективно и предприеха смелата стъпка за създаване на възстановителен фонд. Все пак Европа вече започва да се справя с дългосрочния ефект от COVID-19 и различията в личните преживявания на хората могат да се окажат опасни разделителни линии", посочват те. И предупреждават, че докато в началото усилията с право са били насочени към спасяване на по-възрастните, сега е време да се обърне внимание на проблемите на младите.
"Пандемията доведе до голяма промяна в политическото говорене за свобода: много партии от статуквото прегърнаха отново идеята за повече правителствени действия, докато много популистки партии ставаха все по-либертариански,“ казва Иван Кръстев.
