Калоян е на близо 4 години. Не говори - само отделни думи, има и други дефицити в развитието. Детето казва много рядко "мама", но може да го напише. Играе онлайн интерактивни игри за възрастта си, познава буквите и числата до 20. Учителките му в детската градина нямат понятие какво може детето и не подозират, че могат да използват алтернативни средства, с които да комуникират с него. Това е поредното дете, интегрирано в общото образование предимно на хартия. 

- - - - 

Подобни истории могат да разкажат много от родителите на невербални деца с обучителни затруднения. По данни на УНИЦЕФ 25 000 са децата със специални образователни потребности в детските градини и училища у нас. 15 000 от тях имат затруднения в общуването заради наличието на увреждания, сензорни затруднения, разстройство от аутистичния спектър. Много от тези деца могат да започнат да изразяват потребностите си и да общуват много по-ефективно, ако педагозите в училищата бъдат обучени да разпознават нуждите им и да използват средства за допълваща и алтернативна комуникация, изтъква Мария Янкова, директор на програма "Образование" към УНИЦЕФ. Организацията започва кампания, която цели да изработи пилотен модел за въвеждането на алтернативната комуникация в детските градини и училищата, като планира да достигне до 150 деца със специални потребности, 150 групи и класове, 150 учители. Целта е да се създаде работещ модел, който впоследствие да може да бъде приложен и на национално ниво, обясняват от УНИЦЕФ. 

"Чуй ме, искам да ти кажа нещо"

Възможностите за използване на средства за допълваща и алтернативна комуникация не се познават добре в България дори сред хората със специализирано образование, като логопеди, психолози, ресурсни учители. С невербалните деца се работи предимно логопедично, като често има едно забавяне в оказването на такава подкрепа, защото има изчакване на речта. "Не противопоставяме тези средства на логопедичната работа, но е важно колкото се може по-рано да се даде възможност на детето да се изразява и средствата за помощна и алтернативна комуникация са точно това. В противен случай забавяме възможността на детето да участва пълноценно в образователния процес", изтъква Мария Янкова от УНИЦЕФ. 

Палитрата от възможности, които учители и специални педагози могат да използват, е изключително богата - от нискотехнологични подходи до високотехнологични уреди за комуникация, които се контролират с поглед и са подходящи за деца, които не могат да използват ръцете си, обясняват специалистите. Едно от най-базовите средства, използвани в практиката, е употребата на символи, през които детето да изрази какво иска. Символите - ламинирана картинка на съответния предмет или емоция, придружени или не с думи, могат да бъдат събрани в албум, което детето да носи и да ползва навсякъде.

Комуникацията през символи може да е и по-технологична - чрез използване на компютър или друго мобилно устройство. Системата може да бъде придружена и от изговаряне на съответната дума. "Едно от нещата, които ще разработим в рамките на кампанията, е адаптацията на безплатна апликация за символна комуникация за телефон или друго мобилно устройство. Това е разработка с отворен код на УНИЦЕФ, която искаме да адаптираме за България. Така детето при едно кратко обучение през тази апликация на мобилен телефон ще може да маркира това, което иска да каже, а апликацията ще го изговаря за него", обяснява Мария Янкова от УНИЦЕФ. 

По предходен проект, реализиран в 35 градини, експертите са популяризирали и голямата полза от въвеждането на визуални разписания, чрез които да се достига до децата. "Визуалното разписание представлява един набор от символи - започва се с картинки от ежедневието на детето и постепенно се преминава към по-сложни символи. Тези визуални разписания допринесоха много, особено в яслените групи, децата да се чувстват спокойни. Децата виждат визуализиран дневния си режим - сега имаме рисуване, после почивка, после обеди, и знаят какво предстои, което е особено важно за децата от аутистичния спектър. Учители с дългогодишен опит често са ни казвали: "Ние успокояваме децата, че мама ще дойде наобяд, но не си даваме сметка кога е обяд за детето", разказват от организацията. 

Наред с нискотехнологичните средства за алтернативна комуникация съществуват и високотехнологични уреди. В практиката се използват бутони суичове, при които предварително могат да бъдат записани реплики и детето да борави с тях, до сложни устройства - комуникатори, които позволяват контрол и комуникация с насочване на погледа. Символ на течащата кампания на УНИЦЕФ стана Ани от Търговище, която не може да ползва ръцете си и е напълно зависима физически, но комуникира свободно с връстниците си с помощта на комуникатор. Детето включва комуникатора със самото си ставане, като устройството е с него и в класната стая. "Ани е едно много лъчезарно дете, тя вероятно е изключение, но е един отличен пример, зад който стои страшно много работа и подкрепа", разказват от УНИЦЕФ. Не всяко дете се нуждае от такова високотехнологично средство, но е важно това, с което разполага, да е лично негово, категорични са специалистите. Затова кампанията предвижда да бъдат разпределени както персонални средства, така и такива, предназначени за съответните групи и класове в училищата. Помощните средства се използват широко в ЕС, като се финансират частично или изцяло от социалната система, в България това не е така, изтъкват специалистите.

Учителите са неподготвени, няма работещи финансови стимули 

България извървя дълъг път за интеграцията на децата със специални потребности в общото образование, но има много какво да се желае, защото много от нещата останаха на хартия, коментира Мария Янкова. "Когато се работеше по стандарта за приобщаващото образование, имаше и този дебат - дали да подготвим един напредничав стандарт и закон, без да сме подготвили системата, или да чакаме да подготвим системата и тогава да работим по законодателството. Предприе се първият подход, но до какво доведе това - доведе до една система, в която започнаха ежегодно да се вливат деца със специални потребности, техният брой расте все повече, а всъщност в системата и в учителите буквално виждаме страх в очите им да не сбъркат нещо", разказва експертът. За да се подготви системата, са необходими както промени в университетските програми за подготовка на учители, така и допълнителни обучения за вече завършилите педагози. 

Трябва да се промени и моделът на финансиране на обучението на деца със специални потребности в общите градини и училища, защото в момента той води до последваща сегрегация в отделни групи, считат специалистите. Стандартът за издръжка на едно дете в целодневна детска градина за 2021 г. е 2887 лв. На този фон за дете в специална група е 7900 лв. "Тази разлика е много голяма, на места виждаме стремеж там, където се идентифицират повече деца със специални потребности, те да се оформят в специални групи, които всъщност сегрегират и отделят децата от останалите. От една страна, това ще позволи на директорите да привлекат специалисти - защото този модел им носи повече финансиране, но по този начин стимулът, който да направи ефективно приобщаващото образование, не работи", изтъква Янкова. Решението според експертите е да се завиши стандартът за децата със специални потребности в общите групи, така че градините и училищата да имат реален финансов стимул да ги приобщят. 

СТАНИ БЛАГОДЕТЕЛ 

Всеки, който иска да подкрепи кампанията за невербалните деца, може да стане благодетел, като изпрати SMS с текст 2х5 на 1021 и стартира месечни дарения от 10 лв. към УНИЦЕФ или дари по банков път на следната дарителска сметка на УНИЦЕФ България: Райфайзен банк, IBAN: BG34RZBB91551065034919.