"Къщата ни гори. Искам да сте в паника" - така започна вече популярната реч на 16-годишната екоактивистка Грета Тунберг на Световния икономически форум през януари. Имаше нещо тревожно, почти ужасяващо в нейната настойчивост. "Имаме по-малко от 12 години от момента, когато няма да можем да поправим грешките си... провалихме се по отношение на климатичните промени". С тези думи, стигали до милиони през телевизията, радиото и социалните медии, изглежда, светът започна да забелязва въпроса.
Шведската тийнейджърка беше поканена да говори пред световните лидери, включително американския президент Доналд Тръмп, на срещата за ООН за климата. "Ние сме в началото на масово изчезване", предупреди тя, задавена от емоции. А милиони ученици по цял свят, вдъхновени от Грета, излязоха на "стачка" - не отидоха на училище и настояваха за мерки срещу климатичните промени.
Като родител е трудно да игнорирам влиянието, което тя - и изобщо страховете за околната среда като цяло оказват върху децата. Подрастващите също приемат сериозно въпроса какво можем да променим - да използваме по-малко пластмаса, по-малко енергия и горива, да рециклираме. И това може да е само хубаво.
Но има и някои сериозни опасения
Психолозите предупреждават, че апокалиптичните прогнози за климатична катастрофа, представяни от Грета и организации като "Екстинкшън рибелиън", могат да доведат до проблеми с менталното здраве при подрастващите. Миналата седмица психолози от университета Бат предупредиха за "цунами" от деца, които търсят лекари, терапевти и учители, които да им помогнат да овладеят тревогите си за надвисналия ужас, включително и с лекарства, и то с рецепта. Тревожността и стресът за последиците от климатичните промени подкопават психичното здраве, предупреждават и от Американската асоциация на психолозите.
На мен като майка на деца в началното училище в Англия това ми звучи достоверно. Само преди седмица приятелка ме попита дали мога да я посъветвам как да се справи с тревожността на сина си. "Той си притеснява за покачването на нивото на океаните, мисли, че ще се събуди и къщата ще е под вода, а семейството му ще се дави", каза тя. Друга майка ми сподели в Инстаграм, че 8-годишното й дете се притеснява, че светът свършва. Друга твърди, че синът й е "травмиран", след като е гледал видеа как морски костенурки и китове умират, задушени от пластмаса. Родителите са ядосани на крайните кампании за защита на околната среда, защото подобна риторика плаши децата. "Не позволявам на децата си да гледат филми за възрастни, вероятно трябва да ги предпазвам и от стресиращи прогнози за климатичните промени", коментира Алис, майка на две деца.
Какво да правим, ако се озовем с дете, стресирано и уплашено за бъдещето на света?
С детето трябва да се говори откровено, защото желанието за съобразен с околната среда живот е нещо положително, съветва детският психиатър д-р Катрин Холинс. "Нека децата разберат, че не са сами в опасенията си. Питайте ги от какво се страхуват и откъде е дошъл този страх", казва тя. Успокойте ги, като поставите нещата в перспектива - повишението на нивото на световния океан може да има незабавен ефект върху живота на полярните мечки, но не и за хората в Обединеното кралство, дава пример тя.
Учителят и психоаналитик Ема Гледхил предупреждава, че не бива да се отричат материалните блага - вместо това е добре родителят и децата да проучват нещата заедно, което ще помогне на малките да развият балансирана гледна точка. "Можете де обсъждате притеснения, информация, ужасяващи прогнози и травмиращи кадри и да насърчавате децата да реагират не сякаш идва краят на света, а да мислят какво могат те самите да направят, за да помогнат", обяснява тя. Тя припомня и колко е важно да се балансира между ужасяващите и успешните истории - "Открийте добри новини за околната среда, които показват, че промяната в поведението има положително влияние върху планетата". Например - бързо проучване в интернет ще покаже, че озоновата дупка се е свила, вторият по големина коралов риф вече не е застрашен, а замърсяването на въздуха в Китай намалява.
Едно от нещата, които плаши най-много децата, е, че са безпомощни в ситуацията. Но има примери за това как определено потребителско поведение води до големи промени, допълва Гледхил. Например как благодарение на кампаниите и различни мерки намалява употребата на найлонови торбички.
Психологът от университета в Бат Каролин Хикман предлага да се говори за "искам" и "имам нужда": следващия път, когато детето поиска да му купите нещо, попитайте го: наистина ли имаме нужда от това, или можем да минем и без него? Независимо дали са панталони, играчка или солети, производството, доставката и отпадъкът от стоката имат влияние върху планетата и ако сме по-малко консуматори, ще имаме по-малко негативно влияние върху околната среда.
При по-тежки случаи, при които тревожността и ужасът от края на света влияят върху ежедневието на детето, е добре да се търси професионална помощ. Когнитивната поведенческа терапия може да е от полза - тя помага хората да се отърват от фиксации върху ирационални мисли.
