Рискът пациентите да не могат да получат от 1 април лекарствата си по здравна каса засега премина, но само за месец - до 1 май. Това става ясно от позиция на Българския фармацевтичен съюз, изпратена днес до Националната здравно-осигурителна каса. В нея фармацевтите приемат предложението на НЗОК да се удължат сега действащите условия за отпускане на частично или напълно заплащани от касата лекарства, но не до 31 май, а до 30 април. Заедно с това обаче завяват, че няма да приемат спуснатите в 12 без 5 нови предложения на касата и настояват да се приемат условията, по които двете страни вече са постигнали съгласие в последните 5 месеца.
Припомняме, че в края на 2022 г. фармацевтите и касата подписаха анекс за продължаване на сегашните правила, който изтича на 31 март т.г., като през това време следваше да се договорят нови условия, увеличаващи контрола върху отпускането на лекарства. Дни преди крайния срок обаче от касата са направили две предложения, заради които фармацевтите предупредиха, че от 1 април има риск достъпът на пациентите до заплащани от НЗОК продукти да бъде преустановен. Условието аптеките задължително да изпълняват цялата рецепта, а не част от нея, според тях ограничава пациентите и им вменява задължения. Другото изискване - търговците на дребно да подават данни за верификацията на лекарства и към касата - според БФС противоречи на закона, тъй като същите верификационни данни вече са им предоставени от органа, който администрира регистъра за верификация - Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ).
В позицията си БЛС посочва, че приема "изключително сериозно и отговорно" предложението на касата за удължаване на срока на действие на съществуващите условия до 31 май. "Наясно сме, че ситуацията, в която се намираме, изисква компромис и от двете страни, тъй като липсата на решение би довела до ограничаване достъпа на здравноосигурените лица до лекарствени продукти, медицински изделия и храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК", казват оттам. Успоредно с това обаче настояват да се подпишат и договорените вече условия и ред, които да влязат в сила след изтичане срока на действие на анекса - 1 май 2023 г. Оттам са категорични, че няма да променят позицията си независимо от периода на действие на анекса, като остават отворени да продължат "дискусията в посока, която ще удовлетвори и двете страни".
Фармацевтите обясняват, че по проекта на новите условия са работили в продължение на почти 5 месеца, като резултатът, който са постигнали с касата, е договаряне на разпоредби, които позволяват подобряване на контрола при предписването и отпускането на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК. "Както знаете, причината Български фармацевтичен съюз да подпише анекс за удължаване срока на действие през декември на 2022 г. беше, че е необходим по-дълъг срок за обсъждане между преговарящите на спорните разпоредби от Условия и ред, касаещи контрола. В края на преговорния процес съгласие бе постигнато по всички спорни въпроси, касаещи въвеждането на контроли, за което и двете страни направиха взаимни компромиси. Не виждаме основателна причина, поради която договорените текстове не биха могли да влязат в сила. Считаме, че въвеждането им би подобрило контрола върху разходването на публични средства, както и би облекчило дейността на търговците на дребно с лекарствени продукти и в този смисъл - наложително е това да се случи. Блокирането на въвеждането на вече договорения ред за упражняване на контрол с изисквания, които не сме обсъждали в рамките на преговорния период, компрометира съвместните ни усилия в тази посока, както и целия договорен процес, вкл. подкопава доверието на пациенти и медицински специалисти в институциите", казват оттам. И настояват за въвеждане на договорените автоматизирани контроли при предписване и отпускане на лекарства със срок за техническа реализация не по-късно от 1 юли 2023 г.
КОНТРОЛ
"С въвеждането на правила и регулации няма как автоматично да кажем, че ще се нарушат правата на пациентите. На този етап няма опасност от такова нещо", коментира пред БНР адвокат Мария Петрова, специалист по медицинско право.
"Първият казус, който ще възникне, ако пациентите са длъжни да закупуват всичко наведнъж от едно място, е дали те чисто финансово ще могат да си позволят да си закупят, или да си доплатят всички лекарства. Ако един пациент трябва да приема 6 или 8 медикамента, а цикълът им на приемане предполага да купи първо 3, а след това останалите 5, защо той трябва да извади от джоба си доплащането като за 8?", посочи тя. Вторият въпрос според нея е дали няма да бъдем изправени пред това възрастните хора да ходят и да обикалят аптеките, а самите аптеки да са затруднени да поддържат такова количество, набор, асортимент от лекарства във всеки един момент. "Ще стане така, че пак ще има доминиращи вериги. Места, на които предимно се работи със Здравна каса и възрастните хора чакат с часове на опашки, и аптеки, които ще работят изцяло на свободния пазар. И двете са съществен проблем и няма да възникнат, ако и двете преговарящи страни демонстрират взаимни отстъпки и помислят първо в интерес на пациента", коментира тя. По думите ѝ позитивната конкуренция може да бъде нарушена, защото се създават предпоставки едни да са винаги крачка напред, защото са по-мащабни и териториално разпръснати. "Няма как да сравняваме възможностите на една аптека в София с такава във Видин", посочи тя и заяви, че аргументите, които се вадят, са "прах в очите на обществото и зад този привидно ясен спор се крият съвсем други интереси". "От години се знае за спекулациите в този бранш и колкото повече опитваме чрез електронно здравеопазване да осветяваме този процес, толкова по-голяма съпротива виждаме от всички, които набавят за себе си или за други облага от това процесът да не е прозрачен", заяви тя.
Според Петрова закупуването накуп на всички лекарства не означава по-добър контрол върху терапията. "Контролът над терапията не може да става само защото един пациент си е закупил всички лекарства и ние да презумираме, че той ги ползва така, както са му предписани", коментира тя. Според нея контролът над терапията може да се случи "в момента, в който общопрактикуващите лекари престанат да бъдат просто гара разпределителна, а наистина проследяват здравословното състояние на пациентите".
