През 2018 г. миграцията в развитите страни е нараснала само с 2% в сравнение с година по-рано. Такива са данните в годишния доклад за миграцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), предава БГНЕС.
Според експертите, изготвили доклада, страните-членки на ОИСР са приели общо около 5.3 милиона мигранти миналата година. САЩ и Германия са водещи в списъка. В допълнение към тези страни, в организацията влизат още 33 промишлено развити страни от цял свят, в това число Турция, Япония и Нова Зеландия.
Въпреки че вниманието на обществеността традиционно е насочено към бежанците, по-голямата част от пристигащите в действителност съставляват временните трудови мигранти. През 2017 г. - засега по-скорошни статистически данни няма - техният брой в страните-членки на ОИСР е достигнал 4.9 милиона души, което е с 11% повече в сравнение с предходната година. Любопитно е, че най-популярната страна сред тази група мигранти е станала Полша. Второто място е заето от САЩ.
Що се отнася до бежанците, през 2018 г. само около милион души са поискали убежище в страните от ОИСР. Това е с 1/3 по-малко, отколкото през 2015 и 2016 г., когато броят на бежанците достигна рекордно високи стойности от Втората световна война насам. Основните страни на произход на търсещите убежище за миналата година са Афганистан, Сирия, Ирак и Венецуела.
В доклада се отбелязва, че много страни от ОИСР затягат своите миграционни политики. Сред трудовите мигранти се търсят все повече и повече висококвалифицирани работници. Да се събереш отново със семейството си или да получиш убежище също става все по-трудно.
От своя страна процесът на интеграция на мигрантите на пазара на труда напредва много успешно. Като цяло през 2018 г. 2/3 от новодошлите са получили работа в страните от ОИСР, а коефициентът им на заетост е само с 2.4% по-нисък, отколкото сред коренното население. Все пак ситуацията е доста различна в различните страни. Например във Франция и Италия заетостта е само 40% сред новодошлите.
Тъй като броят на търсещите убежище продължава да намалява, държавите се съсредоточават все повече не върху приема на новите пристигащи, а върху интеграцията им. Това включва например обучението на мигрантите на местния език и тяхното запознаване с местната ценностна система, както и признаването на тяхната професионална квалификация.
