Недомислен опит на контролните органи да улеснят спазването на изискванията за височината на сградите доведе до бунт на архитектите. Гилдията се вдигна на опълчение срещу внесени на второ четене промени в Закона за устройството на територията, които ще ги принудят да строят еднотипни тортовидни сгради с по-плътно застрояване на имотите и по-малко зеленина. Така вместо да изпишат вежди, управляващите вадят очи.
Промяната ще натовари със солидни разходи всички инвеститори и частни лица, изготвили проекти при сега действащата уредба, предупреждават архитектите. В ябълка на раздора този път се превърна действащ от 16 години текст в Закона за устройство на територията. Той дава възможност да се строят по-високи, но по тесни сгради, ако те са отдръпнати по-навътре в имота спрямо класическия случай на проектиране на линията на застрояване и ако е спазено изискването най-високата точка на покрива да не надхвърля 4,5 метра над височината на сградата, определена в класическия случай.
Депутати от управляващото мнозинство, сред които председателят на регионалната комисия в НС Искрен Веселинов от ВМРО и зам.-председателят Александър Ненков от ГЕРБ, настояват тази възможност да отпадне, защото водела до нарушаване на максималната височина на сградите и затруднявала контрола. Според експерти на обществото нямало как да се обясни защо по план са позволени например 3 етажа, а са вдигнати четири. Затова народните представители искат за всички сгради да важат общи правила, независимо от това колко навътре в имота се строят и какви са характеристиките им. Според архитектите механичната отмяна на действалите до момента правила не решава нищо, а само води след себе си нови проблеми.
"Според действащата разпоредба реалната височина на застрояването не е тази, определена с ПУП или ОУП в метри, а е увеличена с до 4,5 м над максимално допустимата височина при спазване на определени условия за отдръпване на застрояването. Така, ако в ПУП за една сграда е определена допустима височина от 10 м, реалната и максимално допустима височина ще бъде до 14,50 м, когато сградата е отдръпната навътре от линиите на застрояване. По този начин всеки собственик, и проектиращият архитект, ще имат възможност за избор на проектно решение в границите на допустимост – дали да направят по-ниска сграда с по-високо подпокривно пространство, разполагайки я на линиите на застрояване, или по-висока с по-ниско (или изобщо без) подпокривно пространство, разполагайки я навътре от ограничителните линии на застрояване – и в двата случая спазвайки както ограниченията за височина, така и другите ограничения (за отстояния, разстояния между сградите и плътност и интензивност на застрояването)", коментира във Форум КАБ архитект Евгени Велев.
Същото се изтъква и в официална позиция на Камарата на архитектите в България до парламента. Според гилдията отмяната на съществуващата уредба ще доведе до появата на еднотипни тортовидни гради, без това да доведе до намаляване на жителите при ново строителство. "До такова намаляване може да доведе само по-ниският показател Кинт (разрешената разгъната площ на застрояване), който се определя с общия устройствен план", пише в позиция до парламента Камарата на архитектите в България.
Според гилдията има възможност надхвърлянето на посочената в ПУП височина на сградите да се ограничи по друг път - с приемането на специфични правила към общите и подробни планове на отделни територии като курорти, археологически резервати, вилни зони и др. От организацията изтъкват и че недомислената промяна на този текст ще натовари всички инвеститори и физически лица, които са вложили средства в проектиране, да го правят наново. "Кой ще понесе финансовата тежест по тези проекти", питат от КАБ. От организацията са изпратили и протестно писмо до премиера Бойко Борисов, в което настояват промените да не се приемат и да се изпълни поетият през 2019 г. ангажимент за съставяне на работна група, която да предложи работещи варианти за изменение на тези регламенти. След острата съпротива срещу промяната вносителите на предложението са обещали да го преразгледат.
На графиката, изготвена от архитект Евгени Велев, сега съществуващата възможност за надхвърляне на допустимата височина е представена на фигура 1. Фигура 2 и 3 показват какво ще се случи при предложеното отпадане на възможността за изграждане на по-високи и тесни сгради.
КРИТИКИ
"Опитът отново да бъдат променени текстове в чл. 24 от ЗУТ тихомълком, между две четения на други законопроекти, през задната врата на парламента, може да буди само съжаление и недоумение, за да не се използват по-силни думи. Подобна идея за самоцелни рестрикции би могла да бъде сравнена, примерно, с идеята да се забрани влизането на територията на България на чужди граждани, защото граничните власти нямат достатъчна чуждоезична подготовка, и не са в състояние да прочетат документите им за самоличност. В заключение – има начини да се постигне взаимно приемливо решение, стига да има желание за диалог, и за решаване на проблемите в полза на обществото, а не само в полза на една незначителна част от него, изпълняваща криво-ляво контролни функции спрямо неща, от които има съвсем смътно понятие", изтъква още Велев.
"При дебатите чиновниците стъпиха на един общ фундамент - Чл. 24 ал.3 променял характера на застрояване от чл.23 в очите на обществото и на тях им било невъзможно да го обяснят при директен сблъсък с въпроса на гражданина- "ЗАЩО ТАЗИ КЪЩА Е НА 5 етажа при кота корниз 10 метра?". Те обаче не премахват позволените 4.5 метра над кота корниз до кота било и етажите ще си ги има отново, но ще бъдат тортообрази на макс", разказа за изложените в ресорната комисия в НС аргументи арх. Атанас Ковачев.
