Задълбочаващият се проблем с недействителните бюлетини на избори се дължи преди всичко на грешките при гласуването с преференции. Такова твърдение прави Централната избирателна комисия (ЦИК) в своите предложения за усъвършенстване на изборното законодателство, които придружават доклада й за проведените през 2019 г. избори.
Невалидните гласове, подадени за общински съветници на първия тур на местните избори м.г., са 466 077 или 15.1% от общо пуснатите 3 089 045 бюлетини, показват данни на Института за развитие на публичната среда. В тази връзка, множество организации, включително и Общественият съвет към ЦИК, са призовавали нееднократно изборните комисари да се направи анализ на недействителните бюлетини, за да стане ясно какви са причините за огромния им брой. От комисията обаче мълчаливо отказват да го направят, а вместо това необосновано хвърлят вината върху преференциалното гласуване.
ВИНОВНИКЪТ СПОРЕД ЦИК
"Възможните причини за големия брой отчетени в анализа недействителни бюлетини в изборите за общински съветници са няколко. Основната причина е отбелязване от избиратели на преференция за определен кандидат, без да е гласувано за партия или коалиция", посочват от ЦИК. Единственото косвено доказателство, което дават за това обвинение, са заключенията на вещи лица, назначени от съдилища, в които са се разглеждали жалби срещу резултатите на местните избори. Това обаче не е достатъчно – става въпрос за малко на брой съдебни дела, по които не може да се съди за цялостната картина в страната. Че няма категорично доказателство е очевидно от изказа на ЦИК – говори се за "възможни причини", иначе казано, правят се догадки и предположения.
Изборните комисари обаче предпазливо отказват да се произнесат дали да се запази преференцията или да се отмени, каквито политически замисли е имало в миналото. Вместо това настояват да им се дадат повече правомощия по редица аспекти на изборния процес, включително и бюлетините.
ЖЕЛАНИТЕ ПРАВОМОЩИЯ
От комисията твърдят, че Изборният кодекс се произнася по много въпроси, които трябвало да се уреждат не в самия закон, а с решения на самата ЦИК. "Прекомерната регламентация и въвеждането на множество ограничения и на конкретни императивни изисквания ... не води до подобряване на изборния процес, а по-скоро пречи."
Тези недостатъци на кодекса, смятат в ЦИК, се отразяват и на бюлетините, изискванията за които били прекалено подробно разписани. Затова предлагат на депутатите кодексът да съдържа само общи правила, а на комисията "да се предостави правомощие да определя реда и детайлите, свързани с визуализацията и съдържанието на бюлетините."
Освен това комисарите твърдят, че кодексът не им позволява да действат преди да бъде насрочен вотът. Затова искат правомощия да подготвят избори и да излизат с решения "целогогодишно и по време на целия си мандат".
НЕЖЕЛАНИТЕ ПРАВОМОЩИЯ
Има и задължения, от които ЦИК иска да се отърве, защото смята за "несвойствени". На първо място, комисарите сочат правомощия от организационно-технически характер – определяне на формата и структурирания електронен вид на списъците, публикуване на списък с номерата и адресите на избирателните секции в изборните райони и броят на избирателите в тях и др.
Искат да бъдат освободени и от дейността по установяване на административни нарушения и налагане на наказания. Става въпрос за нарушения на забраните за предизборна агитация, публикуване на социологически сондажи в изборния ден и др. От комисията посочват, че в момента едновременно съставят актове и наказват, докато законът изисква тези дейности да се извършват от различни длъжностни лица.
ПО-МАЛКО ПРОЗРАЧНОСТ
Оказва се, че изборните комисари са недоволни от факта, че законът ги задължава да излъчват в реално време в интернет своите заседания. "Тази мярка е неподходяща за държавен орган, който участва в конституирането на централните и местни органи на държавна власт, както е прекомерна и без практическа стойност. Това законодателно разрешение само пречи на работата на комисията, препятства по-задълбочената подготовка и обсъждане на работните материали преди внасянето им за решаване, води до приемане на недостатъчно обсъдени решения, като по-скоро само удължава излишно заседанията и ги прави неефективни, което, убедени сме, не е била целта на законодателя", твърдят членовете на комисията.
ОПРОСТЯВАНЕ НА ПРОТОКОЛИТЕ
Законът съдържа изискване недействителните гласове да се разпределят по кандидатски листи в секционните протоколи. По този начин публиката разбираше какъв е "приносът" на всяка партия за хвърлените в кошчето бюлетини. ЦИК обаче оценява изискването като "неработещо" и иска премахването му, тъй като нямало отношение към изборния резултат. Комисарите привеждат дори аргумента, че някои секционни комисии изобщо не си правели труда да разпределят тези гласове, а вписвали нули. И твърдят, че записаните в протоколите данни "се различават толкова много от реалните данни, че само могат да доведат изследователите на недействителните гласове до погрешни изводи" - без да кажат въз основа на какво правят този извод.
