Д-р Петър Марков, вирусолог в Кеймбридж и към СЗО, коментира отново ситуацията у нас:

"България е с карантинни мерки вече повече от месец и половина – от малко преди средата на март. Това е вече много дълго време. Гледайки графиката на смъртните случаи, може да се каже че нищо особено не се случва. На графиката се вижда, че от 3 седмици стоим в едно безкрайно плато. Според гледната точка тези данни могат да бъдат видяни като добра новина или като проблем.

Липсата на покачване на броя на смъртните случаи е белег, че мерките са постигнали най-важното – спирането на бързия растеж и предотвратяване на огромен брой нови случаи, и това е добратата новина. Но добрата новина е със стара дата – това се е случило още преди близо месец – около 5 април – две до три седмици след въвеждането на карантинните мерки у нас. В същото време, броят на смъртните случаи вече цял месец, откакто е стигнал в етап на плато , не спада, и това е проблем. Изглежда, че на карантинните мерки, такива каквито са на практика през последния месец, някак си с малко не им достигат силите, за да доведат до устойчиво намаляване на броя на потвърдените инфекции и особено на броя на починалите от COVID-19.

Като правило, ако наложените мерки водят до достатъчна степен на социално дистанциране и ако те се спaзват, то около 3 до 4 седмици след налагането им се стига до пик на заболеваемостта и смъртността и след това броят на случаите започва да пада. В този срок няма нищо магическо, просто епидемиологичните параметри на този вирус са такива и диктуват такова поведение на броя на случаите в такива срокове. Това се случи в Италия, случи се в Испания, случи се във Франция и все повече се случва на много други места в Европа. Защо в България не се случва? За това има две възможни причини: или (а) карантинните мерките не водят до достатъчното ниво на социално дистанциране, за да обърнат нарастването в спад, или (б) тези мерки не се спазват достъчно широко и в нужната степен поради липса на убеждение у хората за смисъла и важността им, поради не добре създадени условия за спазването им и поради недостатъчен контрол.

Въпреки че България беше една от първите страни в Европа, които въведоха мерки за социално дистанциране, тези мерки не бяха от най-строгите. Най-важното – стоенето у дома бе оставено на съзнанието на хората и не беше задължително. В същото време има индикации, че особено при хубаво време много хора са навън по улиците и обществените пространства и не се наблюдават тези пусти улици, характерни за градовете на Италия и Франция, където мерките дават ефект. Отделно, изглежда, че за Великденските празници забраната за пътуване между градовете не е била налагана много строго от властите и това създава съмнения за контрола на мерките, освен че демотивира хората, които ги спазват.

Гореспоменатите страни и много други в Европа вече имат план за внимателно деескалиране на карантинните си мерки. От една страна в България заболеваемостта и смъртността от COVID-19 и в момента е една от най-ниските в Европа. Т.е. би могло да се спекулира, че в някакъв смисъл по отношение на броя на заразените и смъртни случаи на глава от населението може да се каже, че разхлабване на мерките у нас е много по-оправдано отколкото в Италия или Испания да речем, където въпросните показатели и след седмици на намаляване пак са стократно по-високи от тези у нас. В същото време въпреки високите аболютни стойности на заболеваемост и смъртност, и в трите споменати страни посоката на движението им е стабилно надолу и по двата показателя. При нас не е. Смъртността стои в подобни нива от седмици. Не намалява (по-високите нива на потвърдените случаи от последните дни засега ги интерпретирам като резултат на значителното нараснало тестване, но не можем да сме сигурни, че и това е така).

И така, ние можем ли да да започнем да деескалираме нашите карантинни мерки? За да си отговорим на този въпрос, първо трябва да си отговорим на друг: Каква е всъщност целта на карантинните мерки? Първата им и най-важна цел, както много пъти вече е обяснявано е да се спре експоненциалното нарастване на случаите, за да се предотврати пълно претоварване на боничната система със съпътстваща висока добавъчна смъртност. До тук тази цел беше постигната и това е много важно и е повод за похвала към щаба и правителството. Но, както казах, това е постижение отпреди цял месец. От тогава насам вече имаме друга най-важна цел. Това е да се свали броят на възникващите случаи до толкова ниски нива, щото да е практически възможно да се издирват техните контактни и всички те да се тестват, изолират и карантинират. При стотици и хиляди потвърдени случаи на ден това е практически невъзможно, но при единици или десетки случаи на ден е възможно и относително евтино. Това е целта – да сведем заразяванията до такива ниски нива. Ако сме постигнали това, значи е време да разхлабваме мерките. Ако не сме, то разхлабване на мерките би било неустойчиво и би рискувало обратно покачване на случаите и починалите с последваща необходимост карантинните мерки отново да бъдат върнати с по-голяма сила.

И тук обаче идва другият аспект, който прави ситуацията трудна, и показва проблема, към който се приближаваме с голяма сила. Хората вече се уморяват. Икономиката търпи щети, хоратя губят работата си, дохода си, търпението и мотивацията си да следват ограниченията. Енергията в обществото да се спазват лека-полека започва да се изчерпва и всичко това не може да продължи дълго. Поведенческите науки казват, че не можеш да променяш живота на хората твърде много за твърде дълго. Или едното или другото, но не и двете. В същото време целта на мерките не се постига. Броят на случаите не е сведен до ниски и управляеми нива. Часовникът тиктака – не в наша полза. Получава се така, че губим предимството, което ни даде ранния старт на мерките.

Правителството вече е изправено пред трудно решение. Има все по-силни очаквания за освобождаване от ограниченията, но в същото време такива стъпки сега биха довели до ръст на случаите, което от своя страна ще ни принуди да се върнем към стриктни ограничения.

Независимо от трудната ситуация, аз смятам, че все още имаме добър шанс нивото на предаване на инфекцията да се овладее. Всъщност фактът, че поддържаме стабилно плато и броят на смъртните случаи не върви нагоре показва, че вероятно ни е необходимо малко. Включително много е възможно да свърши работа и просто стрикното налагане на съществуващите мерки чрез разяснения, поощряване, улесняване на спазването им и санкции при нарушения. Но всъщност това не е толкова просто колкото звучи. Успешното налагане на каквито и да било мерки, разпоредби и закони е много по-трудно от формулирането и обявяването им. И дяволът е в детайла – за да е ефективна работата, трябва всяка една конкретна мярка да бъде обмислена във всичките и дребни практически подробности от най-високото до най-ниското ниво. Освен всичко друго, за да успеем, ще е нужен ясен и добре обмислен план, ефективна, мотивираща и пораждаща доверие комуникация към гражданите, която ясно да им обясни каква е целта, какви са стъпките, които ще ни заведат до тази цел и и колко бързо това ще се случи."

България е с карантинни мерки вече повече от месец и половина – от малко преди средата на Март. Това е вече много дълго...