Битката за броенете на контролните разписки, отпечатвани от машините за гласуване, може да се смята за приключила. Проверка на бележките все пак ще се проведе. Тя обаче няма да обхване всички избирателни секции в страната, какъвто беше първоначалният вариант, а 30 процента от тях. Това реши на днешното си заседание Централната избирателна комисия (ЦИК).
Секциите с машинно гласуване в страната са общо около 9400. Решението на изборните комисари означава, че над 3000 секционни избирателни комисии (СИК) ще се трудят допълнително в късните часове след изборния ден, за да преглеждат на ръка отрязъците.
Предложението за промяната дойде от члена на комисията Емил Войнов, който е от квотата на БСП. Освен представителите на левицата в комисията, зад идеята застанаха и хората на ГЕРБ, и ИТН. Противопоставиха се комисарите на ДПС, ДБ и ИБГНИ. Това беше интересен обрат - доскоро ГЕРБ, БСП и ИТН подкрепяха искането за 100-процентово броене. Остана впечатлението за постигната компромисна договорка между тези 3 формации, която обаче не се оказа удовлетворителна за останалите три.
Дълга разпра
Около час и половина продължи обсъждането на въпроса, който се превърна в политически, откакто ГЕРБ прегърна като своя кауза въвеждането на броене във всички избирателни секции. В края на октомври ЦИК прие решение именно в този смисъл. Това предизвика сериозна съпротива от противниците на ГЕРБ и порой от жалби във Върховния административен съд (ВАС). Магистратите прецениха, че въпросът за начина и обема на проверката на разписките е изцяло в правомощията на ЦИК. Това доведе до нови сериозни сблъсъци между разделените на лагери комисари, а казусът увисна.
Разпрата се поднови и днес с общо-взето същите аргументи. От ГЕРБ и ДПС първоначално отхвърлиха категорично предложението на Войнов и настояха за 100-процентово броене. Представителите на ГЕРБ използваха като аргумент споменатия факт, че ВАС не обори решението на комисията за повсеместно броене. А тези на ДПС изтъкваха, че от излизането на съдебното решение насам няма промяна във фактическата обстановка или в нормативната база, която да налага на ЦИК да измени толкова радикално първоначалната си позиция. В мотивите си поддръжниците на броенето включиха и скандалите с машините от последните няколко дни, като настояха, че това налага да се приемат допълнителни гаранции за машинното гласуване, които да успокоят обществеността.
Опонентите им - в лицето на комисарите от ДБ и ИБГНИ, напомниха, че правените в миналото проверки на разписките не са показали разлики с отпечатаните от машините протоколи с изборните резултати. И посочиха, че ако секционните комисии бъдат принудени да вършат толкова тежка и рискована работа, много вероятно е да се стигне до преписване на протоколи или до обичайните масови грешки, с които се характеризира работата на членовете им.
Оказа се, че членовете на ЦИК дори не са съгласни за смисъла на решението на ВАС. Зам.-председателят на комисията Росица Матева (ИБГНИ) заяви, че според магистратите контролното преброяване има само информативен характер и затова не е необходимо да се извършва в нощта след изборния ден. Колегата й Георги Баханов (ГЕРБ) отвърна, че нищо подобно няма в решението, а Матева го четяла като "дявола евангелието".
Пълно несъгласие имаше и по въпроса за проверката на разписките, проведена след миналите избори от 11 юли т.г. Мнението на Матева, че тази проверка е показала, че няма проблем, беше оспорено от секретаря на комисията Севинч Солакова (ДПС). Според Солакова ЦИК въобще няма становище по въпроса, а казаното до момента от нейните членове са единствено лични мнения. А накрая обяви, че на последния вот в някои машини е открит "нерегламентиран софтуер", преди изборния ден. Матева призна, че е имало неодитиран софтуер на доставчика на устройствата "Сиела Норма", но отрече това да е причинило проблеми.
Накрая се гласува и одобри предложението на Войнов. От ДПС, недоволни, че аргументите им не се чуват, не го подкрепиха. Недоволни останаха също ДБ и ИБГНИ, които настояваха броенето да се проведе от самата ЦИК, за да се снеме бремето от секционните комисии.
