Запазване на осигурителната тежест в горния сегмент на доходите, лични вноски за държавните служители и повишаване на някои обезщетения предлагат депутатите на ПП и ДБ в отделни предложения между първо и второ четене на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година. За съжаление, въпреки коментарите, предложение за вдигане на тавана на пенсиите не е направено. Това се вижда от внесените предложения след изтичането на крайния срок, който за този законопроект беше до вчера.
Както писахме, кабинетът "Желязков" предлага максималният осигурителен доход да се повиши от 3750 на 4130 лв. от 1 април, а всички обезщетения да бъдат замразени за тази година. За пенсиите е предвидено увеличение по швейцарското правило с 8,6% от 1 юли, като със същия процент се осъвременяват и минималните пенсии. Таванът на пенсиите остава 3400 лв.
ПП предлагат три важни промени. Едната е отново да се освободят работодателите от втория ден на болничния, който беше прехвърлен на НОИ през 2024 г. Това, според изчисления на осигурителния институт, ще намали приходите от осигурителни вноски с 19,4 млн. лв., а ще увеличи разходите за болнични със 105,7 млн. лв. Другото предложение е при връщане на работа през втората година на майчинството да се полага пълно обезщетение от 780 лв. месечно отгоре на заплатата. Сега връщането на работа се поощрява с 50% от обезщетението. Третото предложение е да се повиши максималният размер на дневното обезщетение за безработица от 107,14 на 117,85 лв. Това ще струва само 1 млн. лв. допълнително. Въпреки че при изказвания Асен Василев коментираше, че е редно при увеличаване на максималния осигурителен доход да се увеличат и съответните права, а това включва и тавана на пенсиите, тази позиция не е довела до предложение за увеличаване на тавана.
ДБ ще предизвикат интересни дебати при второ четене с предложението си да се въведат лични осигуровки за държавните служители, включително в сектор "Сигурност" и съдебна власт. То беше внесено като отделен законопроект, но сега депутатите са го включили в предложенията към бюджета на ДОО. Личната осигуровка трябва да се въведе още сега, като първата стъпка е вноската да се дели в съотношение от 93:7 между държавата, която е работодател в случая, и служителя. Сега цялата осигуровка на държавните служители, вкл. полицаи, военни, прокурори, съдии и т.н., се плаща от бюджета, а в сектор "Сигурност" не е никак малка - 60,8%.
Мартин Димитров, Божидар Божанов и колегите им предлагат и да не се увеличава максималният осигурителен доход, т.е. да остане 3750 лв. тази година. "Повишаването на максималния осигурителен праг в значителна степен при вече започнала календарна година, с оскъдна мотивация и без предварително широко обществено обсъждане, противоречи на принципа за предвидимост на бюджетирането на разходите за бизнеса и за гражданите, като в същото време не е ясно въз основа на какво е изчислено предложеното увеличение и какви ще бъдат ефектите от него", мотивират се депутатите на ДБ.
Шансовете ГЕРБ-СДС да подкрепят лични вноски на държавните служители са нулеви. Не една парламентарна група обаче искаше да се направи нещо за втората година на майчинството, така че тук може да има повече подкрепа. Подкрепа може да се очаква и за увеличаване на максималното обезщетение за безработица.
ПО-НИСЪК ТАВАН НА ДЪЛГА
На специална пресконференция от "Демократична България" представиха и предложенията си за промени в Закона за държавния бюджет за 2025 г.
На първо място депутатите отбелязаха затварянето на "корупционната дупка" от над 7 млрд. лв., които управляващите смятат да налеят в държавната Българската банка за развитие и още 9 държавни предприятия. Тези средства правителството планира да осигури чрез заеми, заради което в бюджета се предвижда да бъде поет рекордно висок нов дълг от близо 19 млрд. лв.
От ДБ са категорични, че таванът на новия дълг трябва да бъде свит с въпросните 7.2 млрд. лв. и да не надвишава 12 млрд. лв. - колкото е необходимо да се финансира бюджетният дефицит от 6.4 млрд. плюс падежите по стари задължения.
"Това е даване на празен чек от 7 млрд. лв. Ако има важни за страната проекти, които трябва да бъдат финансирани, то за тях може да се издадат държавни гаранции, но не и да се дават празни чекове", посочи депутатът Мартин Димитров. Той разкритикува управляващите, че заобикалят ограничението за до 3% бюджетен дефицит, като изписват въпросните 7 млрд. лв. под черта. "Заедно с тях действителните бюджетните разходи ще скочат с 26 млрд. лв. тази година, което е три пъти повече от миналата година. Няма такъв случай в българската история досега!", възмути се Димитров.
Според Атанас Атанасов тези пари всъщност ще бъдат насочени към фирми и субекти, които обслужват новата власт.
БЕЗ НАТИСК ЗА БИЗНЕСА
От ДБ призоваха ГЕРБ, ако са действително дясна партия, да подкрепят и останалите техни предложения за промени при второто четене на бюджета. Като например да се запази прагът за регистрация по ДДС на 166 хил. лв., вместо от 1 април да бъде свален на 100 хил. лв. "Това означава тормоз на малкия бизнес, от който очакваме растеж, вдигане на заплати и удържане на цените. Защо кабинетът иска да ги накаже?", попита Мартин Димитров.
От ДБ искат да отпадне и "безумния" параграф, който допуска фирмите да правят дарения за изпълнението на инфраструктурни проекти. "Бизнесът не трябва да бъде натискан по този начин. Фирмите си плащат данъците и да се иска от тях нещо друго освен това, е недопустимо", посочи Димитров.
От политическата сила са против повишение на данъци и осигуровки, но смятат, че държавните такси за хазартните оператори трябва да бъдат двойно завишени.
"Предвиденият нов стандарт за счетоводно отчитане е стъпка в правилна посока, но фирмите имат много малко време да го въведат. Предлагаме въвеждането му да бъде отложено с една година", отбеляза Божидар Божанов.
Става дума за т.нар. стандартен одитен файл, който предвижда всеки месец фирмите до 14-то число да подават електронно в НАП огромен набор от информация като мярка срещу данъчни измами. Първи този модел ще приложат големите предприятия - от 1 януари 2026 г., а поетапно до 2030 г. и всички останали фирми. "Големите предприятия имат само 8 месеца да се подготвят, това е много кратък срок, необходимо е отлагане с една година", посочи Божанов.
