Поне за момента другите лидери на ПП-ДБ нямат намерение да последват примера на колегата си Христо Иванов, който се оттегли от водачеството на партията си "Да, България" и се отказа да става депутат. Атанас Атанасов, който оглавява ДСБ, ще търси вот на доверие от съпартийците си на партиен конгрес, а Кирил Петков от ПП обяви, че ще се събере със своите сподвижници "да осмислим новата ситуация в дълбочина". Напълно неясно остава какво означава това, при положение, че ПП-ДБ загуби половината си избиратели на тези избори и стана трета политическа сила, почти настигната от "Възраждане".
В края на 2021 г. Атанасов и Иванов подадоха оставки като партийни лидери заради слабите изборни резултати на коалицията им "Демократична България". Това беше далеч преди да се съюзят с "Продължаваме промяната". Няколко месеца по-късно и двамата бяха преизбрани на партийни конгреси, което постави под въпрос доколко демократични са всъщност техните формации.
Днес Атанасов публикува пространна позиция, в която признава, че с колегите му от ПП-ДБ "се провалихме в процеса на удовлетворяване на очакванията на собствените ни избиратели по отношение на допустимостта на компромиса, който трябваше да бъде направен". С този сложен изказ на практика казва, че не са убедили симпатизантите си, че сглобката с ГЕРБ и ДПС е била правилен ход.
"Сами създадохме високи очаквания, спомогнахме да бъдат заредени силно емоционално, а в последствие не обяснихме достатъчно добре действията си, към които самата реалност и желанието България да се придвижи напред, ни доведоха", продължава със самокритиката Атанасов. После обаче се връща към обичайната теза на ПП-ДБ от предизборната кампания - че не са били достатъчно добре обяснени постиженията на правителството с техния мандат, оглавено от Николай Денков.
Водачът на ДСБ обещава да възстанови диалога с дясната общност, като първо насрочи Национално събрание на партията си, която да даде оценка на досегашните му действия. В своя защита той казва, че ДСБ е запазила своето представителство в Народното събрание и Европейския парламент (не посочва обаче конкретни числа - бел.а.). За оставка не говори, а само казва, че ще поиска вот на доверие от хората си. Отправя похвали към Христо Иванов и изразява надежда, че ще останат заедно, независимо в каква роля.
Атанасов казва още, че "ПП-ДБ остава единствената проевропейска опозиционна политическа сила" и говори за ролята на дясното обединение в следващия парламент - това може да се тълкува като знак, че няма намерение да напуска депутатската банка.
Кирил Петков е далеч по-лаконичен. Почти по същото време като Атанасов, той пусна кратко изявление във Фейсбук.
"Днес се събираме да осмислим новата ситуация в дълбочина. Три неща са ясни: ще бъдем силна и градивна опозиция, ще сме най-твърдите защитници за продължаване на европейския модел в България, където благата се разпределят честно, ще се борим срещу всеки опит за кражба и корупция. Виждам, че има сила и потенциал в обществото да продължим промяната на страната ни. Ще очертаем пътя напред заедно", пише Петков.
Той не влиза в никакви обяснения - нито за характера на сбирката, за която споменава, нито въз основа на какво говори за "сила и потенциал" след претърпяното изборно поражение.
Петков също не дава никакъв признак, че смята да се откаже от депутатското място. За отбелязване е, че той изобщо не споменава Христо Иванов, за разлика от Атанасов.
Другият лагер
В "Синя България" - дясното обединение, което на изборите конкурираше ПП-ДБ, пък са оптимисти след изборите, въпреки че спечелиха едва 33 607 гласа (1.56%). "Дали резултатът ни можеше да бъде по-добър? Сигурно", написа във Фейсбук Петър Москов, който е един от водачите на СБ. Той смята, че на обединението не са му стигнали време, ресурси и организационен капацитет.
"Но нашето начало е видимо, и е ясно оценено от всички като единствената дясна алтернатива. На тези избори ние стъпихме видимо на националната политическа сцена и от тук нататък пътят на "Синя България" е само нагоре", твърди Москов. И обявява, че СБ ще бъде "категорична и системна дясна опозиция на старото-ново парламентарно статукво".
