Убитият през януари т.г. Мартин Божанов - Нотариуса е развивал мащабна дейност, мрежата му има допирни точки с тази на Петьо Петров - Пепи Еврото, в схемите му са замесени адвокати, магистрати, служители на МВР. Известни са местата, на които Божанов е държал компромати срещу различни магистрати. От 2005 г. Божанов е бил регистриран в 3 РУ на МВР в София като доброволен сътрудник, категории "Доверено лице" и "Информатор", като към 2022 г. е категория "Доверено лице".

Това се казва в справка на ГДБОП за Божанов, подготвена през 2022 г. и дадена на прокуратурата. Днес документът беше разпространен от Антикорупционния фонд. Любопитното е, че за категорията "Доверено лице" в МВР няма централизирана информация. Досега не е известно МВР да са отговорили, включително и на запитванията на прокуратурата, дали Божанов им е бил сътрудник.

ГДБОП е работила по Нотариуса по сигнал на Ивайла Бакалова и АКФ до тогавашния вътрешен министър Бойко Рашков след филма "Списък за бърз контрол", с който в началото на 2022 г. Божанов беше осветен като съдебен брокер. В доклада на ГДБОП е описано как групата на Нотариуса използва обещания за влияние в съдебната власт, заплахи и използване на медии, за да принуждават магистрати да вземат определени решения, набеждаване на невинни, за да се облагодетелстват от тях.

Има данни за интересни съвместни семейни пътувания на Нотариуса, включително с бивш прокурор и настоящ административен съдия.

Засечени са и различни телефонни разговори, но тяхното съдържание не е известно, тъй като не става дума за експлоатиране на специални разузнавателни средства, а само за данни за трафика на мобилните оператори.

В справката има данни за криминалните регистрации на Божанов, част от тях свалени служебно, както и за това, че два пъти е бил в ареста, обвинен по различни дела.

"Може да се направи обосновано предположение, че престъпната дейност на сговора продължава и към настоящия момент, като същата е с цел лични финансови облаги", се казва още в справката на ГДБОП, която е предадена на Софийската градска прокуратура. От прокуратурата твърдят, че точно след тази справка, и след като са направили собствена проверка, е образувано досъдебното производство, по което Божанов без малко да бъде привлечен като обвиняем, но бил убит. И досега, месеци след смъртта му, няма данни към наказателна отговорност да е привлечен някой от сподвижниците му, за които има данни в справката на ГДБОП.

От АКФ коментират, че от поне две години на разположение на институциите са били множество данни за връзки на групата на Нотариуса с конкретни магистрати и
служители на различни структури на МВР, които са му правили различни услуги. Споменати с имена са много длъжностни лица от съдебната система и МВР, към нито
едно от които не е известно да са предприети някакви институционални действия.

Оказва се, че отдавна известно е било и съществуването на "СС клуба", в който прокуратурата влезе на претърсване едва след убийството на Божанов. Имало е и данни за конкретни места, на които Нотариуса е държал архивите си с компромати, съдбата на които също е неизвестна.

"Какво и как е направено за проверката на всички тези данни с методите на наказателното разследване не е известно", посочват още от АКФ. Неправителствената организация подчертава, че към данните от службите винаги трябва да се подхожда критично, като трябва да има събрани доказателства по реда на НПК. 

ДВОЕН АРШИН

АКФ обяснява и защо пуска справката на ГДБОП. (Прави го със заличени данни за хората, чиято връзка с Божанов не е публично известна до момента.) От една страна АКФ няма ангажимент да пази следствена тайна. От друга се прави паралел с дейността на парламентарната комисия, която изяснява фактите около предполагаемата схема за контрабанда в митниците, и изслушването на председателя на ДАНС Пламен Тончев. По време на изслушването Тончев сподели много обстоятелства от оперативната разработка на ДАНС, послужила за започване на наказателното производство от Комисията за противодействие на корупцията (КПК), което е ръководено от СГП. Включително имена на висши служители на МВР с установена според ДАНС съпричастност към контрабандния канал; с име на политик, който "се познавал" с предполагаемите контрабандисти; с твърдението, че предполагаемите контрабандисти имали влияние в съдебната система, но без конкретни имена на магистрати, припомня АКФ. В този случай се оказа, че т. нар. "следствена тайна" няма никаква стойност. Това се случи в пълен контраст със заседанията на другата парламентарна комисия за
групата на Мартин Божанов - Нотариуса, по време на които много ревностно се пази "следствената тайна".

"По тези два случая ръководителите на прокуратурата, ДАНС и МВР за пореден път демонстрираха нагледно как боравят със закона изцяло в зависимост от конюнктурни съображения и стига да пожелаят, нямат никакви задръжки да разкриват следствени или оперативни данни в какъвто обем преценят, обобщават от АКФ.

Според организацията публичността по казуса "Нотариуса" е път към граждански натиск, а той - към евентуално оздравяване на институциите предвид вплелите се в тях мрежи за влияние. Няма как институциите да се саморазследват успешно, ако бъдат оставени в пълен комфорт.