Гладоморът в Украйна от 1932-1933 г. бе обявен за геноцид от българския парламент. В този период от глад са загинали близо 4 млн. души в Украйна, 2 милиона в Казахстан и Киргизстан и 2,5 милиона в Русия. С днешното решение на Народното събрание беше решено всяка последна събота на номеври да се почита паметта на жертвите на Гладомора.
Подкрепа за предложението единодушно дадоха ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България". "Възраждане" и един депутат от "Български възход" гласуваха "против". БСП не присъстваха в залата по време на гласуването.
Както стана с изпращането на оръжия за Украйна, така и в този случай страната ни се оказа една от последните, която взе отношение по казуса. От 2006 г. Гладоморът е признат за геноцид от украинския парламент. През ноември 2022 г. същото решение взеха Германия, Ирландия, Молдова, Румъния. В САЩ това са направили 22 щата. Други страни, които са признали Гладомора за геноцид, са Аржентина, Австралия, Канада, Колумбия, Чехия, Еквадор, Естония, Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Мексико, Парагвай, Перу, Полша, Португалия, както и Светия престол във Ватикана.
Съвсем очаквано "Възраждане" насочиха гнева си срещу законопроекта. Неговите вносители от ГРЕБ-СДС и "Демократична България" бяха окачествени като "самообявили се розови демократи". "Когато се говори за геноцид, трабва да се аргументира, че това е съзнателно избиване на определен етнос. Безспорно е, че има избиване чрез глад на милиони в Съветския съюз. Но те не са 40%. Не е имало геноцид, а дивашки болшевишки престъпления", отсече лидерът "Възраждане" Костадин Костадинов, а хората му се обединиха около тази теза.
Независимият депутат Явор Божанков, който в края на миналата година бе изключен от БСП, се нахвърли върху "Възраждане" от парламентарната трибуна, като заяви, че е трудно да се отговори на "такива големи по мащаб глупости". Бившият му съпартиец Борислав Гуцанов изрази съжаление, че Народното събрание не се занимава със сериозни проблеми и не защитава националните цели. "Започнахме с гласуване на нова ескадрила самолети, при положение, че първата не е пристигнала. Продължихме с даване на оръжия за Украйна, с надежда да се модернизира армията ни, но остана само изпращането на оръжия. Завършваме с Гладомора", заяви Гуцанов. И допълни, че БСП са против законопроекта. "Може ли да сме част от мирния процес, а не ние да даваме оръжието", попита социалистът. А за думите му се хвана депутатът от "Продължаваме промяната" Мирослав Иванов, според когото и промените в Изборния кодекс, които се оказаха причина за буквално денонощни заседания и дебати, също са отнели много от пленарното време. И упрекна колегите си от БСП, че излязоха от пленарната зала, когато по-рано през деня парламентарните групи отбелязаха с минута мълчние 1 февруари - денят, в който се почита паметта на жертвите на комунистическия режим. Гуцанов обаче отвърна лаконично, че "други са болките на хората и други трябваше да бъдат решенията в този парламент".
Атанас Славов от "Демократична България" опита да върне дебата в темата му. "Целта не е да обличаме тоги и да даваме присъди на виновните. Наш дълг е като политици в една демократична държава да дадем оценка на станалото", заяви Славов. Думите му бяха посрещнати с крясъци от място от страна на "Възраждане", заради което водещият заседанието Йордан Цонев от ДПС даде почивка.
Украинският президент Володимир Зеленски благодари в Туитър за решението на българския парламент, с което "се възстановява историческата истина. Украйна няма никога да забрави този жест на солидарност", се казва в поста.
