Кандидатът за премиер Николай Габровски представи пред президента Румен Радев проекта си за правителство. Габровски, номиниран от ГЕРБ-СДС, описа избраниците си като „много добре познати в професионалните среди специалисти“ и увери, че ги е избрал независимо. Държавният глава заяви, че още днес ще подпише указ, с който да предложи на Народното събрание да гласува проектокабинета.
В разпространените официални биографии на кандидат-министрите се набляга на опита им, без да се посочват политическите сили, които са ги назначавали на ключови постове. Но от пръв поглед селекцията на Габровски впечатлява с мощното присъствие на кадри, познати ни от правителствата на Бойко Борисов и на Пламен Орешарски. Анализатори дори заговориха за "римейк" на Тройната коалиция - само че във формулата НДСВ + БСП + ДПС вместо "царската партия" е ГЕРБ. И както е обичайно за последната декада, ДПС е почти невидимо зад широкия гръб на ГЕРБ.
Две известни дами, номинирани за вицепремиери, са именно от "ерата" на Тройната коалиция. Енергичната Меглена Плугчиева, някога член на Висшия съвет на БСП и червен депутат, а от доста години насам изявяваща се като дипломат, бе вицепремиер в кабинета на Сергей Станишев. Дипломатическата й кариера бе с подкрепата на ГЕРБ. Миглена Тачева пък бе правосъден министър в правителствата "Сакскобургготски" и "Станишев". Кандидат-министрите Маринела Петкова, Добромир Симидчиев, Мартин Дановски, Красимир Симонски, макар и не толкова известни, са от кадровата банка на ГЕРБ, както и предложената за вицепремиер Малина Крумова. Мартин Захариев, лансиран за министър на туризма, е известен като издатели и рекламен бос, е и бивш депутат в групата на БСП. В листата на Габровски личи и политикът хамелеон Прошко Прошков, който "прелетя" от ДСБ през партията на Меглена Кунева до ГЕРБ-СДС. За министър на енергетиката пък е издигнат бившият шеф на "Булгаргаз" Николай Павлов, който бе уволнен в началото на годината заради съмнителни сделки за природен газ.
След срещата с Радев претендентът заяви, че ако партиите загърбят егоистичните си интереси, кабинетът му може да бъде избран с пълно мнозинство. Той изрази съмнение, че вариантът за третия мандат може да се случи, тъй като ще се създадат условия да се говори за задкулисни договорки. "Правителство на третия мандат може да бъде обременено с неща, с които не искам името ми да се свързва", допълни Габровски.
Засега обаче кандидат-премиерът може да разчита на сигурната подкрепа единствено на политическата сила, която го номинира. ПП, ДБ, БСП и „Възраждане“ твърдят, че няма да застанат зад него. От БВ заявиха само, че са готови на преговори. А ДПС ще вземе решение утре на заседание на партийното си ръководство.
Ето кои са кандидат-министрите:
Малина Валентинова Крумова – заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз
Миглена Янакиева Тачева – заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието
Меглена Иванова Плугчиева-Александрова – заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите
Маринела Пиринова Петрова – министър на финансите
Благородна Христева Макева-Найденова – министър на вътрешните работи
Атанас Димитров Запрянов – министър на отбраната
Драгомир Валериев Заков – министър на външните работи
Мартин Иванов Дановски – министър на икономиката и индустрията
Добромир Проданов Симидчиев – министър на регионалното развитие и благоустройството
Прошко Начев Прошков – министър на транспорта и съобщенията
Събина Тодорова Събева – министър на труда и социалната политика
Благомир Николаев Здравков – министър на здравеопазването
Славчо Томов Томов – министър на образованието и науката
Ириней Борисов Константинов – министър на културата
Васил Георгиев Грудев – министър на земеделието, храните и горите
Милена Иванова Стойчева – министър на иновациите и растежа
Красимир Йорданов Симонски – министър на електронното управление
Николай Ангелов Павлов – министър на енергетиката
Мартин Георгиев Захариев – министър на туризма
Борил Пламенов Кръстев – министър на младежта и спорта
КАКВО СЕ ЗНАЕ ЗА НОМИНИРАНИТЕ
Малина Крумова – кандидат за заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз
През 2017 г. е назначена за служебен заместник министър-председател по еврофондовете в правителството на Огнян Герджиков. В кабинета "Борисов 3" е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. През 2019 г. е назначена от Борисов за председател на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Миглена Тачева – кандидат за заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието
Министър на правосъдието в правителството на тройната коалиция на НДСВ, БСП и ДПС от юли 2007 г. – юли 2009 г. Магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски”. Била е председател на Варненския районен съд. В момента Тачева е директор на Националния институт на правосъдието. Тя кара там втори мандат, като втория си го "подсигури", без да се явява на конкурс и без да има възможност други претенденти да се състезават за поста. Срещу това миналата пролет възропта единствено Лозан Панов, който тогава беше председател на Върховния касационен съд.
Меглена Плугчиева – кандидат за заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите
Била е депутат от БСП. В кабинета "Сакскобургготски" е заместник-министър на земеделието и горите. В правителството на тройната коалиция е вицепремиер по европейските фондове. Била е посланик на България в Черна Гора и Швейцария. От 2004 г. до 2008 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България във Федерална Република Германия.
Маринела Петрова – кандидат за министър на финансите
Била е заместник- министър на финансите в последните две правителства на ГЕРБ, сочена за много близък човек на бившия министър на финансите Владислав Горанов.
В последните дни на третия кабинет на ГЕРБ тя бе избрана за българския представител в Управителния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ), където по-късно бе назначена за председател. Член е на Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка и на Европейския инвестиционен фонд.
Д-р Благородна Макева – кандидат за вътрешен министър
В момента е заместник-директор в Главна дирекция “Национална полиция”. Била е и директор на дирекция “Публичен регистър” при Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Атанас Запрянов – кандидат за министър на отбраната
Завършил е Висше народно военно училище „В. Левски” като магистър инженер - профил „Свързочни войски“, Военна академия по свръзките „Будьони”, Санкт Петербург, Русия като магистър по „Военно дело“, както и Генерал щабен факултет на Военна академия „Г. С. Раковски”.
В периода 2002-2003 г. е назначен за началник на Военна академия „Г. С. Раковски”, а от 2003 до 2006 г. изпълнява длъжността заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите. От юни 2006 г. до март 2010 г. е назначен за военен представител на Република България във Военния комитет на НАТО и Военния комитет на ЕС в Брюксел.
В периода от януари 2019 г. до декември 2021 г. е председател на борда на Съвета на директорите на Европейската агенция по отбраната в състав директори по въоръженията на страните-членки на ЕС.
Драгомир Заков – кандидат за министър на външните работи
Стана известен, когато беше избран за министър на отбраната в кабинета "Петков". Иначе е кариерен дипломат. Между 2004 г. и 2008 г. е последователно аташе, трети и втори секретар в Постоянната делегация на Република България в НАТО, Брюксел. Между 2011 г. и 2014 г. е първи секретар в Мисията на Република България към ООН в Женева. В следващите години до началото на 2019 г. заема последователно ръководните позиции началник на отдел „Контрол на въоръженията“, директор на дирекция „Политика за сигурност“ и заместник-политически директор в МВнР. От март 2019 г. е посланик, постоянен представител на България в НАТО.
Мартин Дановски – кандидат за министър на икономиката и индустрията
Бил е съветник към кабинета на зам.-шефа на ГЕРБ Томислав Дончев, когато последният е заместник министър-председателя по европейските фондове. От 2015 г. е част от създаването на Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонд на фондовете), като член на Управителния съвет, а по-късно става и председател на УС.
Оглавява Държавната агенция за научни изследвания и иновации от създаването й през март 2021 г. до вливането й в Министерството на иновациите и растежа през март 2022 г.
Добромир Симидчиев – кандидат за министър на регионалното развитие и благоустройството
Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в периода 2011-2014 по времето на три правителства на България - първото на Бойко Борисов, служебното на Марин Райков и кабинетът "Орешарски". Председател e на Съвета на Директорите на фонд ФЛАГ от 2012 до 2021 г. Работил е в "Софийска вода", има и участия и в частните фирми "Хидролиа", "Тюбор", "Вато бг".
Прошко Прошков – кандидат за министър на транспорта и съобщенията
Първо е член на ДСБ на Иван Костов, а а след това се присъединява към ДБГ на Меглена Кунева.
През 2007 година е избран за кмет на район „Лозенец“ в София. От 2011 година е общински съветник в Столичния общински съвет - първо от "Синята коалиция" на СДС и ДСБ, след това на "Реформаторския блок", а сега от ГЕРБ-СДС. Председател е на комисията по инженерна инфраструктура и енергийно планиране, член на комисиите по транспорт и пътна безопасност, и по икономика, собственост и дигитална трансформация.
Събина Събева – кандидат за министър на труда и социалната политика
От 2004 до 2020 г. е изпълнителен директор на фондация ,,Международна социална служба – България”. Била е директор дирекции ,,Програми и международно сътрудничество” и ,,Държавна политика за закрила на детето” в ДАЗД. В периода 1989-2002 г. е асистент, старши и главен, в Катедрата по хигиена, екология и професионални болести на Медицински факултет, София.
Д-р Благомир Здравков – кандидат за министър на здравеопазването
От април 2021 г. до момента е изпълнителен директор на Специализираната детска болница “Проф. Иван Митев” в столицата. Преди това е бил част от екипа на Клиниката по детска анестезиология и реанимация в „Пирогов“.
Преподавател е в Катедрата по педиатрия на МУ – София, преди това е бил асистент и в Катедрата по анестезиология на Висшето училище.
Проф. д-р Славчо Томов, д.м.н. – кандидат за министър на образованието и науката
Доктор по медицина и доктор на науките, специалности по “Акушерство и гинекология” и “Онкология”. Бил е декан на факултет “Здравни грижи” към МУ-Плевен и ректор на Медицински университет, гр. Плевен в продължение на два мандата.
Към момента е директор на Научноизследователския институт и председател на Общото събрание на МУ-Плевен.
Ириней Константинов – кандидат за министър на културата
Завършва актьорско майсторство в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ през 1972 година. Има над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Участва в множество международни филмови продукции, режисьор е и на няколко постановки.
Директор на драматичен театър „София“ от 2008 година насам.
Васил Грудев – кандидат за министър на земеделието, храните и горите
През 2006 г., когато управлява тройната коалиция, започва работа в Държавен фонд „Земеделие“, като през 2013 г. вече е изпълнителен директор.
В периода август-ноември 2014 г. е министър на земеделието и храните в служебното правителство на Георги Близнашки. Заемал е и длъжността заместник-министър на земеделието и храните. През 2019 г., когато е на власт кабинетът "Борисов 3", става изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” за втори път.
Милена Стойчева – кандидат за министър на иновациите и растежа
Директор за иновации и трансформация към EIT Culture & Creativity. Член е на борда на Европейския форум на жените-основатели на компании.
Красимир Симонски – кандидат за министър на електронното управление
От септември 2007 г. до октомври 2009 г., тоест при тройната коалиция, е заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения с ресор „Информационни технологии“.
При Пламен Орешераски е е изпълнителен директор на ИА ЕСМИС до назначаването му през 2016 г. при кабинета "Борисов 2" за заместник-председател на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ).
От юни 2021 г. при кабинета "Борисов 3" е председател на ДАЕУ и Национален координатор по киберсигурността до закриването на агенцията.
Николай Павлов – кандидат за министър на енергетиката
Бившият изпълнителен директор на "Булгаргаз" Николай Павлов бе уволнен при правителството на Кирил Петков в началото на 2022 г. за конфликт на интереси в избора на по-скъп доставчик на газ. Това се случи месец преди войната в Украйна и последвалите санкции и едностранното прекратяване на договора за доставки на газ от страна на "Газпром". През януари в "Булгаргаз" започна проверка на ДАНС има ли спекулативно препродаване на газ, довело до скок в цените на газа за българските потребители - като например, дали държавното дружество е започнало износ на евтин газ от хранилището в Чирен точно в най-студената зима. Тогавашният вътрешен министър Бойко Рашков обяви, че за скока на цените на природния газ у нас ще има обвинени шефове в "Булгаргаз", като даде да се разбере, че това ще е Павлов. А премиерът Кирил Петков обвини уволнените шефове на държавната газова компания, че заради техни решения страната ни сега трябва да плаща с 30% по-висока цена на природния газ, купуван от "Газпром", вместо от Азербайджан.
Д-р Мартин Захариев – кандидат за министър на туризма
Мартин Захариев е бивш депутат от гражданската квота на БСП в 42-рото Народно събрание, просъществувало само две години 2013-2014 г. Захариев е с голям опит в маркетинга и рекламата, а също така и в медиите - дългогодишен издател на списания, предприемач в различни медийни проекти. В последните години обаче е с изявен интерес в туризма. В момента е зам.-председател на Националния борд по туризъм, едно от многото сдружения в бранша.
Инж. Борил Кръстев – кандидат за министър на младежта и спорта.
Завършил е РУ “Ангел Кънчев“ гр. Русе със специалност “Транспортна техника и технологии”. От 2009 година работи в сферата на търговията и управлението на сграден фонд.
Всъщност Кръстев стана известен, когато предложи брак на Стойка Кръстева, докато тя бе на почетната стълбичка на турнира "Странджа" през 2018 г. Той работеше като автомонтьор и двамата вдигнаха сватба по старобългарски обичай, облечени в народни носии, в Тетевенския Балкан. След това Кръстев успя да убеди отказалата се от спорта своя съпруга да се завърне на ринга и по случая дори стана помощник на личния треньор на СТойка в "Локомотив" (Сф) - Борислав Георгиев.
След олимпийската титла в Токио Стойка (заедно с Борил) бе единственият ни медалист, който отиде да благодари лично на Бойко Борисов за подкрепата при подготовката за игрите. Впоследствие доминираният от ГЕРБ общински съвет успя, макар и след няколко опита, да подари на семейството общинско жилище като награда за златния медал. А Борил Кръстев бе кандидат за депутат от листата на ГЕРБ в 24-и МИР в София.
