Политиците не бързат с промени в изборното законодателство, въпреки че след последните парламентарни избори през октомври м.г. подадоха в Конституционния съд половин дузина жалби срещу резултатите от вота. Промените в Изборния кодекс вероятно ще влязат в дневния ред на парламента най-рано през март.
Това се разбра от политически коментари на кръгла маса, посветена на възможните промени в изборните правила, която се проведе днес от Института за развитие на публичната среда. В дискусиите на изборните наблюдатели се включиха и представители на водещите политически сили.
През януари Народното събрание одобри на първо четене цели 5 законопроекта с поправки в Изборния кодекс. Те бяха внесени ПП, ДБ, ИТН, БСП и "Възраждане". Предложенията обхващат широк кръг промени – от създаването на преброителни центрове и преброителни комисии до въвеждането на нови типове машини в изборния процес.
Днес Анна Александрова от ГЕРБ-СДС посочи, че срокът за предложения на депутатите преди второто четене на законопроектите изтича на 14 февруари. След това Александрова предлага да се създаде работна група, която да разгледа всичко натрупано до момента. Тя очаква работата на групата да продължи около месец. Това означава, че докладът за второ четене ще бъде готов най-рано в средата на март. Александрова е председател на парламентарната правна комисия, която ще разглежда промените, така че нейният план най-вероятно ще се осъществи.
Перспективи
Интересен анализ са направили от Института за развитие на публичната среда за това какъв ще бъде съставът на ЦИК, ако се вземе предвид настоящото съотношение на силите в парламента. Комисарите се назначават от Народното събрание на квотен принцип – формациите излъчват членове на комисията според изборния си резултат.
Ако сега съставът на ЦИК се обнови (а за това например настоява "Възраждане"), ГЕРБ-СДС ще остане с четирима представители в комисията, колкото има и сега. ПП-ДБ ще има трима, а сега са двама, при това са излъчени само от ДБ. "Възраждане" ще може да номинира двама комисари, а в момента въобще няма такива. Толкова ще получи и ДПС-НН на Делян Пеевски, а ДПС-ДПС на Ахмед Доган – само един. БСП и ИТН ще понесат тежък удар – те имат по трима представители в комисията, а в при нов състав ще разполагат само с по един. МЕЧ на Радостин Василев също ще влезе в комисията с един човек.
Изборни резултати
От Асоциация "Прозрачност без граници" представиха на дискусията плюсовете и минусите при евентуално въвеждане на преброителни центрове.
Предимствата на този подход са, че не оставя възможности за технически грешки, нито за манипулации, каквито се случват в секционните избирателни комисии при броенето на бюлетините и попълването на протоколите; оказва дисциплиниращо въздействие върху членовете на комисиите; повишава доверието в изборите, тъй като бюлетините се броят публично; обезсмисля купуването на гласове, тъй като не може да се проследява как гласуват избирателите.
Недостатъците са, че се губят данните за резултатите на ниво секция, както и че е необходимо повече време за преброяване на бюлетините, тъй като тежестта на работата ще се премести от секционните комисии върху преброителните центрове.
