Промените в Кодекса на труда за определянето на минимална заплата за страната отново изпаднаха от дневния ред на Народното събрание. Битката за класирането им в последните часове на този парламент е жестока, но никой освен БСП явно не желае да се занимава с този въпрос.

Точката бе сложена като първа в дневния ред на днешното заседание, но втори ден депутатите се разправят за съдебната реформа и тя отново измести Кодекса на труда на опашката. Това се случва за пореден път - вече повече от месец Левицата се опитва да осигури място на законопроекта в дневния ред, но ГЕРБ и останалите парират усилията им. За 37-38-и път НС отказва да се занимава с Кодекса на труда, отбеляза от трибуната Георги Свиленски от БСП.

Промените в Кодекса на труда трябва да обвържат минималната заплата със средната. При второто четене на законопроекта в комисия обаче ГЕРБ и "Продължаваме промяната" неочаквано предложиха у нас да се въведе брутна минимална заплата. Това означава, че в нея ще влязат всички допълнителни плащания с постоянен характер, най-важното от които е добавката за клас. При такава промяна минималната заплата на практика ще бъде нещо различно за всеки служител според стажа, местоработата и уредбата на работното му време. Всички институции в социалната област се обявиха против тази промяна, тъй като тя ще доведе до хаос. Синдикатите извадиха любимия си лозунг "Който пипа клас, пада от власт". Идеята всъщност идва от работодателските организации, които по този начин реално намаляват увеличението на заплатата, защото в него вече ще влизат добавките, а сега те се начисляват отгоре на определената от МС минимална заплата.

ГЕРБ имат най-малко две причини да стопират така упорито промените. Кодексът е важен за Корнелия Нинова и БСП, тъй като се вписва в предизборните им приоритети за ръст на доходите. Другата причина обаче е именно подмяната на минималната заплата с брутна. "Продължаваме промяната" вече се отметна от предложението си и обяви, че се отказва от тази промяна. ГЕРБ вероятно също вече намират идеята за неудачна, но публично не са коментирали въпроса.

Извън предизвикалата фурор добавка за брутната заплата, законопроектът предвижда минималната заплата да е 50% от средната заплата за страната и всяка следваща година да се определя до 1 септември на текущата, като се ползва за база предходната година. Това означава, че до 1 септември т.г. трябва да се определи минимална заплата за 2024 г. на база средната заплата за 2022 г. Този вариант бе приет от комисията на второ четене, но предизвика критики, че така най-ниското възнаграждение ще изостава сериозно от тенденциите.