Министърът на правосъдието Атанас Славов не се чувства некомфортно от предстоящия избор на шефката на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова за конституционен съдия. Това пролича от интервюто, което министърът даде тази сутрин за bTV.

Изборът на Атанасова от парламентарната квота изглежда предрешен, макар и номинацията ѝ да стъписа юридическата общност не само защото тя е ярка политическа фигура, но и защото няма никакъв опит като съдия. Под номинацията ѝ освен това са се подписали вкупом Бойко Борисов, санкционираният от САЩ за корупция Делян Пеевски, Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов. Същите, но в различна поредност, са се подписали и под номинацията на пенсионирания върховен съдия Борислав Белазелков. Затова и очакванията са двамата да бъдат избрани без проблем. Любопитното е, че парламентът пришпори процедурата по избор, след като 2 години не я задейства, паралелно с приемането на поправките в Конституцията, които вече са атакувани в КС.

"Появиха се тези, че ако г-жа Атанасова бъде избрана, тя трябвало да си направи отвод по делото за Конституцията, което вече е в Конституционния съд. Аз не съм съгласен с тази теза, няма такова изискване. Много е важно конституционните промени, както бяха приети, да бъдат защитени и от Конституционния съд. Не очаквам г-жа Атанасова да си прави отвод", посочи още министърът. 

Според него тя ще бъде избрана с монолитно мнозинство, защото зад кандидатурата ѝ стоят решения на лидерите на парламентарно представените партии. 

"Освен дългия юридически опит, за Конституционния съд е много важно да има политическа сензитивност, защото голяма част от решенията, които се вземат, са и стратегически политически решения наред с чисто юридическата аргументация", коментира днес министър Славов. Според него не е случайно, че за 33 години винаги е имало политици, които от парламента и от правителството са влизали в Конституционния съд. "Дали това трябва да е водещ принцип – не, но това е важно за Конституционния съд", смята Славов.

Той не отговори еднозначно на въпроса дали би ли се подписал до Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов и Делян Пеевски под номинацията на Десислава Атанасова. По думите на Славов това е "очевидно парламентарната тактика, избрана от парламентарните групи".

"Между това да гласуваш и това да подпишеш, няма много голяма разлика. Очевидно тук е търсена символика - тези двама кандидати (Десислава Атанасова и Борислав Белазелков) изразяват позицията на парламентарното мнозинство", смята министърът.

"Нямам никакво съмнение, че буквално от скамейката да влезеш на банката като конституционен съдия, да облечеш тогата, няма да е лесно като личностна трансформация", коментира още Славов. 

Той припомни, че едно от условията по закон да станеш конституционен съдия, са моралните и нравствени качества. По думите му тази оценка се дава от органа, който избира бъдещите съдии. В случая това е парламентът. (Квота в КС имат и президентът, и двете върховни съдилища.)

"Не споря с българските народни представители, защото през следващите месеци очаквам сериозна подкрепа от тях за Закона за съдебната власт", посочи още Атанас Славов.

УНИЖЕНИЕ ЗА КС

Номинацията на Атанасова е унижение за Конституционния съд. Кандидатурата ѝ е откровено партийна и непрофесионална. Това се казва в позиция на организацията "Правосъдие за всеки", която призовава депутатите да оттеглят кандидатурата на шефката на ПГ на ГЕРБ. 

Според организацията "тук компромис с професионализма и морала са недопустими" и изборът на конституционни съдии "не подлежи на политически сделки и договорки".

"Недопустимо е да се говори за "политическа сензитивност" и за вземане на "стратегически политически решения", понеже Конституционният съд не е политически орган и в решенията му политиката не трябва да влияе по целесъобразност, а да пази Конституцията от политиците, които решат да обслужват себе си чрез противоконституционни текстове в законите", репликират министъра от организацията и напомнят, че членството в политическа партия е несъвместимо с КС.

Ако номинацията на Атанасова не бъде оттеглена, "Правосъдие за всеки" виждат и още един вариант - гражданските организации да сформират своеобразен Граждански борд за мониторинг при избора на членове от Народното събрание на всички органи, които предстои да бъдат запълнени. "Да покажем нагледно и силно мотивирано, че когато на дневен ред са смените в КС, съдебната власт и най-съществените за Правото и държавността регулатори, наложеният тихомълком принцип „политиката е изкуство на възможното“ има своите граници и непристъпни червени линии", призовават от гражданската организация.