Прокуратурата погазва Закона за достъп до обществена информация като не отговаря на питания, свързани с изразходване на публични средства. Става дума за две теми, които нашумяха в последния месец насред скандалите, разтърсили институцията и държавата. Първата е пътуването на Гешев до САЩ в началото на май, веднага след взрива край кортежа му, а втората е - ползваната от прокуратурата т.нар. Регентска къща в Боровец. За базата зам. главният прокурор и директор на Националното следствие Борислав Сарафов твърди, че на практика е превзета от Гешев, който живее там и ползва служителите като прислуга.
На 9 май "Сега" попита прокуратурата каква е била програмата на визитата на Гешев в САЩ, кой го е поканил, колко и кои лица са го придружавали и какви разходите са направени за пътуването. Това пътуване не беше така напоително отразено от пресслужбата на главния прокурор, както предходния му воаяж до САЩ, когато отиде да гледа прословутата молитвена закуска от хотела си. Разходите за предишното пътуване обаче бяха скрити с мотив, че тогава Гешев е бил в отпуск и това е частно посещение. (Не изглеждаше да е такова от прессъобщенията и снимките). Едва наскоро се разбра, че НСО е похарчила близо 15 000 лв., за да пази Гешев в САЩ по време на отпуска му тогава.
На 17 май на прокуратурата бяха зададени и въпроси във връзка с базата, която е възложена за стопанисване на главния прокурор - какви ремонти и подобрения са правени, дали Гешев я обитава и при какви условия, колко магистрати и съдебни служители са я ползвали, колко семинари и обучения са били проведени в нея и т.н.
Законът дава двуседмичен срок за отговор. И двете заявления за достъп до информация потънаха в прокуратурата, която не благоволи да изпрати дори отказ да отговори на въпросите. При опит да се провери движението на заявлението по входящ номер през портала за електронни услуги на прокуратурата излиза съобщение, че "за въведения номер не е намерен резултат".
"Още преди 22 години Върховният административен съд обяви мълчаливите откази за нетърпимо от правото явление. Малко след това обяви, че органите се назначават и избират да изпълняват функциите си, а не да мълчат", коментира адвокат Александър Кашъмов, който ръководи "Програма достъп до информация".
По думите му не се наблюдава увеличаване на правната грамотност на прокуратурата. Според него през последната година прокуратурата е най-осъжданата институция по Закона за достъп до обществена информация, но явно не си е направила изводи и не се опитва да се усъвършенства.
Няма съмнение, че всяка институция трябва да е докрай прозрачна за разходите си. Това е в самата основа на демокрацията, посочи още адвокат Кашъмов. Той обясни, че мълчаливите откази вече са изключително екзотично явление. "Това за пореден път показва огромната дупка, която зее в посока прокуратурата у нас", допълни той. И обясни, че прокуратурата не само че не става по-прозрачна, ами и увеличава капацитета си за водене на съдебни битки срещу гражданите - по делата за достъп до информация вече освен прокурор от името на държавното обвинение се явява и юрисконсулт.
ЗАТЪМНЕНИЕ
Кашъмов коментира и отпадането от промените в НПК, на предложението журналисти и граждански организации да могат да получават достъп до актове на прокуратурата от досъдебното производство като отказите за образуване на разследвания, както и до постановления за прекратяване на дела.
Според Кашъмов това е било "принципната ядка на промените - да бъде прекратен двойният аршин, при който от една страна прокуратурата вади данни, а в други случаи преписки се държат в пълна тайна обществото, до степен да се махат от публичния регистър, в който може да се следи движението им". ПДИ подкрепи промените, които в крайна сметка депутатите не приеха.
Адвокатът обясни, че мракът, който се стели в прокуратурата, плъзва и към изпълнителната власт. През последните години се превърна в трайна практика АДФИ да се позовава на следствена тайна и да не дава достъп до даден доклад, защото той е пратен в прокуратурата. Кашъмов дори подозира, че има случаи, в които прокуратурата специално образува дело, за да бъде скрит даден доклад на АДФИ. "Заразата върви от болната към здравата глава", обобщи Кашъмов.
"Огромното мнозинство от политическите сили, които уж се обединяват около идеята за реформа, са отхвърлили тези промени, не разбирам с какви мотиви", допълни той. И подчерта, че това не обслужва друго освен това знаковите дела да текат в пълна непрозрачност. "Това ползва само политизацията и използването на прокуратурата като средство за участие в политическата битка. Нещо, което е нередно в една демократична държава", каза Кашъмов. Според него тези отхвърлени промени са били дори по-важни от механизма за разследване на главния прокурор, който беше приет от депутатите. "Механизмът е моментна реформа, която е важна, но решава проблеми с конкретна личност, а другото би решило трайни проблеми на демокрацията", обобщи адвокатът.
