Максималният осигурителен доход няма да се вдига. Минималната пенсия ще стане 300 лв. Минималната заплата ще се увеличи от 610 на 650 лв. Добавки от 50 лв. ще се изплащат към пенсиите до края на март 2021 г. Това са сигурните социални промени, които ще бъдат включени в бюджетните закони за следващата година. Търси се и начин да се увеличи таванът на пенсиите, а социалният министър смята, че детски надбавки трябва да има за всички деца независимо от дохода на техните родители. Първите пенсионери с две пенсии ще получат още една възможност да се прехвърлят в НОИ. Яснота за изплащането на техните пенсии обаче няма да има скоро. Това се разбра днес от поредица изказвания на социалния министър Деница Сачева и интервю пред БНР.
"С бюджетната процедура се работи по различни варианти за индексиране на пенсиите, така че минималната да бъде 300 лв., а максималната пенсия да нарасне. Нарастването на максималната пенсия не изисква непременно да нарасне и максималния осигурителен доход, както някои презюмираха, защото има и други варианти. Тя може да нарасне при един коефициент от 1.2 и да стане 1440 лв. Затова бързам да кажа много ясно, че максималният осигурителен доход за 2021 г. няма да се увеличава", заяви пред "Хоризонт" Сачева.
Връзката на тавана на пенсиите с максималния осигурителен доход не е въпрос на "презюмиране", а на кодекса за социално осигуряване. В него пише, че "максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях от 1 януари 2019 г. се определя в размер на 910 лв., а от 1 юли 2019 г., както и от 1 юли на всяка следваща календарна година – в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година". Ако управляващите решат да променят този текст, това няма да е първият случай, в който с преходни и заключителни разпоредби на едни закони се прокарват ключови промени в други области. В момента максималният осигурителен доход е 3000 лв., а максималната пенсия - 1200 лв. Предложение за увеличаването му до 3200 лв. направи КНСБ, които искат таванът да стане 45% от максималния осигурителен доход, т.е. 1440 лв.
Не се обсъжда на този етап да се взимат още заеми, коментира Сачева. Тя увери, че към момента се справяме в рамките на бюджета. "На този етап нямаме нужда да взимаме допълнителни пари. Мисля, че можем да се справим в рамките на това, което сме защитили", обясни министърът. На въпрос 50-те лв. не е ли пазаруване на пенсионери, Сачева изтъкна, че управляващите следват своята програма, като посочи за пример увеличението на минималната пенсия на 300 лв. и на минималната заплата - на 650 лв. 50-те лв. обаче не се вписват в това обяснение.
ВТОРА ПЕНСИЯ
За последен път ще дадем възможност за извънредно прехвърляне на партиди от универсалните фондове към НОИ, потвърди пред БНР Сачева. "Няколко пъти се дава тази възможност. Нашите планове са да я дадем още веднъж, за последен път. Така че в рамките на 3 и 6 месеца не само тези 17 000 жени, на които им предстои пенсиониране през септември 2021 г., а на всички, които в последните 5 г. са изпуснали тази възможност, да направят своя информиран избор", обясни Сачева. Тя обаче каза, че не може да произведе новина за ключовия въпрос с колко ще се намалява основната пенсия заради отчисляването на осигуровки към втория стълб за родените след 1959 г. Той ще се решава след бюджетната процедура, а очакванията бяха до края на лятото да бъде регламентирана фазата на изплащане на пенсии от универсалните фондове. Този момент ще настъпи за около 17 000 жени, които ще изпълнят условията за пенсия през есента на 2021 г.
Според последния актюерски доклад на НОИ редукцията в индивидуалния коефициент ще нараства плавно от около 20% в началото на периода до над 25% през 2050 г. Според специалистите той трябва да е поне наполовина по-малък, тъй като в момента не отчита редица фактори, напр. участието на държавата като осигурител и сравнително краткия период, в който тези първи пенсионери на реформата са се осигурявали във втория стълб.
ДЕТСКИ ЗА ВСИЧКИ ДЕЦА
"Редно е да има една социална помощ, която не разделя хората, а която ни сближава всички заедно. Прекалено много неща ни разделят напоследък". Така социалният министър Деница Сачева обясни днес пред БНТ защо ще предложи от следващата година детски надбавки да има за всички деца, независимо от доходите в семейството.
В момента смятам, че е много по-справедливо това, всички деца в България трябва да бъдат равнопоставени, коментира социалният министър, която за пръв път обяви, че ще иска детски добавки за всички миналия месец. В момента около 800 000 деца получават детски, а ако се премахне доходният критерий получателите ще се увеличат с още около 400 000. Общият увеличен бюджет за това би бил 398 млн. лв. за 2021 г., заяви сутринта Сачева, но вечерта пред БНР представи това само като сметка за увеличението.
До април 2002 г. детските у нас се даваха на всяко дете, но тогавашният социален министър Лидия Шулева въведе подоходен критерий. В момента детски надбавки се полагат при доход до 410 лв. на член от семейството, а при доход между 410 и 510 лв. се полага 80% от сумата. Размерът на надбавката е 40 лв. за едно дете, 90 лв. за две и 135 лв. за три.
Надбавки за всяко дете е поредният катарзис на ГЕРБ преди изборната 2021 г. Управляващите вече търсят и справедлив начин за увеличение на всички пенсии според осигурителния принос.
За социалния министър Деница Сачева това е първа бюджетна процедура, но ГЕРБ последователно неглижира подкрепата си за децата откакто е на власт. Достатъчно е да припомним, че през 2009 г. размерът на надбавката беше 35 лв. и за 11 години на власт Бойко Борисов я увеличи само с 5 лв. (40 лв. са от 2018 г.). През 2009 г. добавки се полагаха на семейства с доход под 350 лв. на човек, т.е. и прагът за достъп не се промени кой знае колко при положение че минималната работна заплата за това време беше повишена от 240 лв. на 610 лв.
РЕФОРМА
Около 60% от съществуващите специализирани институции за хора с увреждания ще бъдат закрити до края на 2027 г., а всички домове за стари хора ще бъдат реформирани до 2025 г., за да отговорят на високите стандарти за качество на услугите, които предлагат. Мерките са предвидени в новия План за действие за прилагане на Националната стратегия за дългосрочни грижи в периода 2022-2027 г., който се разработва в момента, съобщи днес социалният министър по време на дискусия за предоставянето на дългосрочни грижи, организирана от Български червен кръст. Планът ще се изпълнява със средства от държавния бюджет и по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове.
