С упорито постоянство парламентът следва отколешната си практика да не се допитва до никого, когато обсъжда нови законодателни предложения. Девет от всеки десет внесени законопроекта в действащото Народно събрание не са били обсъдени с хората и групите, които ще бъдат засегнати от приемането.

Това сочи статистиката на Националния център за парламентарни изследвания – социологическо звено към Народното събрание. Центърът редовно проучва законодателната дейност на парламента, като наскоро публикува такова изследване за периода от 12 април до 28 декември 2023 г. (пълният текст - накрая). Това време обхваща първите две работни сесии на настоящото 49-о Народно събрание, което се доминира от управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.

При 88.9% от законопроектите няма информация за проведени публични консултации или обществени обсъждания, организирани от техните вносители, сочат парламентарните социолози. Просто казано, това означава, че депутатите не са пожелали да чуят какво биха казали по законодателните им упражнения гражданите и бизнесите, които евентуално ще търпят последиците от новите закони.

В 92.9 на сто от законопроектите липсват гледните точки на заинтересованите страни. Това е очаквано – не може да бъде другояче, след като почти няма случай да е било потърсено мнението им.

Поправки на поправките

Както винаги, най-честата причина да се внесе законопроект е нуждата да се поправи друг, който е бил приет преди него. Класически пример в това отношение станаха неколкократните поправки в Закона за съдебната власт миналата година заради прословутия механизъм за разследване на главния прокурор. Така почти всеки втори законопроект през 2023 г. (48.2%) е внесен с мотива, че действащото законодателство е неефективно.

Една трета от законодателните предложение са обосновани с аргумента, че се налага промяна заради правото на ЕС. Това е нормално, дотолкова доколкото България трябва да се съобразява с общностното право като страна-членка на съюза.

За отбелязване е, че едва 3.5 на сто са случаите, при които законопроект се аргументира с мониторинг на действието на закона. Иначе казано, почти няма случаи, при които вносителите на дадено предложение, което е станало закон, са го наблюдавали впоследствие, за да преценят доколко добре работи, за да поискат след това евентуално да го ремонтират.

Силата на депутатския разум

Науката все още не се радва на особена почит в парламента. Едва при 14.1% от законопроектите е била потърсена научна експертиза или научни изследвания за обосновката им. Изглежда депутатите имат почти пълно и непоколебимо доверие в своите собствени способности и не смятат за необходимо да се обръщат към научните капацитети.

Който разбрал, разбрал

Едно от най-фрапиращите обстоятелства в законодателството е колко малко внимание се обръща на това дали гражданите са запознати с него. В девет от всеки десет законопроекта не са предвидени никакви мерки, чрез които хората да бъдат информирани какво се съдържа в новите закони. На практика това означава, че когато се приемат някакви правила, огромното мнозинство трудно ще разбере нещо за тях. Съответно, не може да се очаква и че ще ги спазва.