Нови заеми между 7 и 9 млрд. лв. годишно ще прави правителството в следващите три години. С тях ще погасява стари задължения и ще покрива дефицити в хазната. Така в края на 2024 г. държавният дълг вече ще надхвърля 47 млрд. лв., което ще е почти 30% от брутния вътрешен продукт.
Това става ясно от тригодишната бюджетна прогноза на финансовото министерство и приетата на последното заседание на правителството стратегия за управление на държавния дълг в периода 2022-2024 г.
В момента задлъжнялостта на България е за 31.2 млрд. лв. или 24% от БВП, което ни нарежда сред най-слабо задлъжнелите страни в Евросъюза. Този показател е важен за влизането ни в еврозоната, което очакваме да се случи през 2024 г. Дори и с новите задължения обаче България остава далеч под ограничителния таван за еврозоната, според който държавният дълг не трябва да превишава 60% от брутния вътрешен продукт на страната.
По-обезпокоителни са планираните дефицити в държавните бюджети за следващите три години. Именно те предизвикаха критики от опозицията по време на гласуването на първо четене на бюджета за 2022 г. в бюджетна комисия в петък. Коалиционният партньор "Демокративна България" също е с резерви. "Въпреки подписаното споразумение това не означава, че няма да пробваме да убедим нашите партньори да намалим дефицита", заяви Георги Ганев.
Законът за държавния бюджет предвижда правителството да поеме нов дълг от 7.3 млрд. лв. през тази година. С част от него ще бъде погасен стар дълг - вноска от 2.4 млрд. лв. през март по пласирани преди години еврооблигации, други 304 млн. лв. са от падеж на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, а още толкова трябва да бъдат погасени по държавни заеми.
Освен да рефинансира стар дълг държавата трябва да покрие и заложен бюджетен дефицит от 5.9 млрд. лв. (4.1% от БВП). Дупката е сериозна, но според финансовия министър Асен Василев реално недостигът в хазната ще е 2.6%, а останалите 1.5% са заради завишените разходи за ковид-мерки - разходи, които Еврокомисията временно е позволила страните-членки да не броят към дефицитите си.
За 2023 г. обаче правителството отново планира държавният бюджет да бъде с повече разходи, отколкото приходи - недостигът ще е за около 5 млрд. лв., което е 3.3% от БВП, но за тогава няма яснота как ще се развива панденията. През 2024 г. се предвижда дефицитът да бъде свит до 3% от БВП или 4.8 млрд. лв. Наред с това през 2023 и 2024 г. страната ни трябва да погаси задължения за 3 - 3,5 млрд. лв. годишно, главно от пласирани преди години еврооблигации. Всички тези плащания ще бъдат покрити с поемане на нов дълг.
"Това е бюджет на задлъжнялостта. Такъв ръст на задлъжнялостта не е имало много отдавна", коментира в петък бившият финансов министър на ГЕРБ Кирил Ананиев.
Асен Василев обаче цитира данни от миналогодишната тригодишна бюджетна прогноза, изготвена от правителството на Бойко Борисов, според които държавният дълг се е предвиждало да нарасне в по-голям процент спрямо БВП от сегашните прогнози. "Всякакви тези за дългови спирали са безпочвени", заяви Василев. И обясни, че дефицитите, които се предвиждат, се дължат на по-големите инвестиции, които държавата смята да прави в подобряване на инфраструктурата. "Не разчитаме единствено на европейските средства. Обърнахме пирамидата - първо гледаме от какво имаме нужда и после ще търсим финансиране. Реално допълнителният дълг го правим, за да инвестираме в инфраструктура и човешки капитал, за да има растеж", каза Василев.
По думите му МРРБ и Министерството на транспорта разполагат с достатъчно готови проекти, чието изпълнение може да започне през тази година.
НА ВЪНШНИТЕ ПАЗАРИ
Според приетата стратегия за управление на държавния дълг за периода 2022 - 2024 г. вътрешният пазар има малък капацитет да поема нови емисии ДЦК затова в следващите три години държавата ще търси финансиране и на външните пазари.
Последно България емитира външен дълг за 5 млрд. лв. през есента на 2020 г. Тогавашните две емисии държавни облигации бяха отбелязани от правителството на Бойко Борисов като супер успех заради ниската лихва, на която бяха купени от външни инвеститори. Емитираният дълг тогава също бе използван за рефинансиране на стари задължения и за покриване на 3%-ния бюджетен дефицит през 2020 г.
Пласирането на дългови инструменти ще става с различна срочност, за да се намали риска. Не трябва да се допуска допълнително концентриране на плащания в годините, се посочва в стратегията. От финансовото министерство отбелязват, че независимо от увеличаването на държавния дълг, съотношението „дълг до 1 година/данъчно-осигурителни приходи“, което е измерител на ликвидния риск пред държавата, ще намалява в периода 2021 - 2024 г. от 7% на 5,2%. До 2024 г. ще намалеят и държавните гаранции - от 1.9 млрд. лв. през 2022 г. до 1.3 млрд. през 2024 г. Одобряването на нови държавни гаранции ще се запази стриктно регулиран и ще бъде обвързан с оценка на риска за държавния бюджет, се казва още в стратегията.
