Инфлацията е удачно време за теглене на заеми, смята кредитният експерт Тихомир Тошев. „В момента има бързо намаляване на покупателната способност на парите, което е породено от високата инфлация. За това сега, когато лихвите по кредитите са ниски, е удачно да се взема заем за нещо наистина необходимо - за жилище, за по-сериозни инвестиции в дома (ремонти, смяна на дограми, подобряване на условията на живот). Това би била добра сделка, защото месечната вноска ще е една и съща. В никакъв случай обаче вече
не е удачно да се теглят заеми за глезотии.
Това не са препоръчителни неща при никакви пазарни ситуации - да се теглят кредити за скъпи луксозни уреди, телефони, телевизори и почивки, камо ли при висока инфлация. Такива неща трябва да потребяват само хората, спестили много пари“, смята експертът. Тошев прогнозира, че за 2022 г. инфлацията ще достигне и дори ще надхвърли 20%.
Според него хората, които нямат добри доходи инфлацията ги касае дотолкова, че трябва да си преосмислят семейния бюджет, дали доходите ще им стигат да покриват всичките си разходи. „За хората със спестявания е донякъде по-сложно, защото там е правилно всеки да се стреми да защити парите си от инфлацията. Зависи обаче и колко са ни заделените средства. Дали те стигат за инвестиция в имот или да се вложат в някакъв друг актив, който би съхранил стойността на средствата или пък са по-малки суми и трябва да се търси друг инвестиционен инструмент. В условията на несигурност, каквато има сега, заради военния конфликт в Украйна е препоръчително да имаме пари в наличност в банка.
Хубаво е заделената сума да е поне 5000 лева,
а по-добре да са 15 000 - 20 000. Така в случай, че останем без доходи за някакъв период от време ще имаме за увеличаващите се сметки за ток, отопление и другите разходи. Който няма спестявания, трябва да си контролира наличните пари така, че да може да си покрива разходите за жилището и за храна“, съветва Тошев.
На въпрос на „Сега“ дали в условията на нарастващо поскъпване на всичко ще се наложи на повече хора да търсят втора работа, експертът отговори, че част от работодателите ще реагират и ще повишат заплатите на работниците си, за да ги задържат. „В такива периода на силна инфлация
хората търсят или по-добре платена работа
или още някъде да заработват допълнителни доходи“, смята кредитният консултант.
Според доц. Огнян Буюклиев от Института за икономически изследвания на БАН, до 1 октомври, когато започва новата стопанска година цените на храните ще се увеличат плавно с повече от 50%. „Това е оптимистичният сценарий за България при положение, че успеем да извлечем „дивиденти“ от кризата и се разминем с минимални щети за производители и потребители“, каза той в ефира на Нова ТВ в края на миналата седмица. По думите му, песимистичен вариант е, ако войната продължи по-дълго, а санкциите – най-малко до края на тази година. „Тогава ни очаква поне 2-3 години нарастване на цените на храните между три и четири пъти, прогнозира той. „Реалистичният сценарий, според доц. Боюклиев е, ако войната приключи до края на пролетта, и тогава нарастването на цените ще е средно със 100%.
Богомил Николов от Асоциация“ Активни потребители“ пък смята, че все повече ще започваме да виждаме в търговската мрежа маломерни опаковки. В ефира на бТВ той посочи пример с козунаците сега за Великден, които вместо по половин килограм ще бъдат 400 грама. Така ще се запази външно приемлива цена. „Така потребителите като отидат в магазина гледат запазена горе-долу цена, но реално тя е увеличена“, каза той. По думите му е важно да се разбере, че не толкова стоките поскъпват, а парите поевтиняват, което е големият проблем.
Любослав Костов пък подчерта, че в момента имаме най-високата инфлация от октомври 2008 г. „От тогава са минали 163 месеца. Свидетели сме на нещо извънредно, а не поредната статистика. Инфлацията е над 10%, но това средното й ниво. При хляба поскъпването за година е 18%, млякото - 13%, зеленчуците 24%.
Личната инфлация на всеки отделен българин е много по висока
от тези 10% и двойно по-голяма“, поясни той. Според синдикалиста в момента българинът стоки заместители с по-ниско качество и на достъпна цена, което е проблем. „Инфлацията у нас на две трети е привнесена отвън, но трябва да се обърне внимание и на доходите, които нарастват по-малко, отколкото преди“, смята той.
Костов, припомни, че правителството няма програма за управление. „Минималната заплата е увеличена с 9%, а средната се е увеличила с 10,5%, а прогнозите на МФ са за 10,4 на сто средногодишна инфлация. Трябва да се запазят доходите на хората, каквито са били, но и това не правим в момента. Около 520 000 души работят на минимална работна заплата у нас и и малко над 800 000 до това ниво. Така около една трета от българите са около линията на бедност. „Хората с ниски доходи и средната класа обедняват най-много, а те са гръбнакът на всяка икономика. Когато се планират 147 млрд. лв. БВП за тази година, трябва да се зададе и следващият въпрос: Как се разпределят те. При обедняване на две трети от хората обедняват, явно има проблем. Макроикномическите индикатори вървят добре, но инфлацията
изяжда голяма част от покупателната способност
на тези хора“, поясни синдикалният експерт. Според него намаляване на ставките на ДДС няма да повлияе на крайните цени, защото по веригата на доставки то ще се загуби. „Опитът от последните 2 години с ресторантьорите го показа - намали се ДДС-то, но цените не паднаха“, припомни Любослав Костов и предложи въвеждането на необлагаем минимум. „Това ще остави у всеки един работещ по 60-70 лв. на месец, като за една година това е една 13-та заплата., което ще е прекрасно търсене на вътрешното търсене, на растежа и покупателната способност“, каза той.
Богомил Николов пък смята, че по-удачен вариант за известно успокояване на цените е свалянето на акциза на горивата, защото тяхното поскъпване влияе силно на останалите цени. „Време е да има у нас реален индекс на покупателната способност и ще се види реалната стойност на парите“, предложи той.
Костов от своя стара припомни, че Евростат измерва паритетна покупателна способност, елиминирайки инфлационните елементи и ценови различия между страните в ЕС и България по този показател е пак на последно място. „Моят съвет е политиците по-често да ползват Евростат“, побави синдикалистът.
