Със 115 млн. лв. се завишава вноската на България в общия бюджет на Европейския съюз за 2021 г., стана ясно, след като на едно от последните си заседания служебното правителство гласува допълнителните средства, за да може страната ни да се доизплати към европейската хазна. 

Всяка година в Закона за държавния бюджет се записва каква е вноската на България в бюджета на ЕС. За 2021 г. тя бе определена на 1.462 млрд. лева, а след актуализацията на бюджета през септември бе завишена на 1.566 млрд. лв. И това обаче се оказа недостатъчно. Поради засиления внос у нас през втората половина на 2021 г. и увеличените приходи от мита, дължими към бюджета на ЕС, се налага нова корекция на дължимото към бюджета на ЕС, гласи съобщение на правителствената пресслужба. Освен това България трябва да покрие и очаквана от Брюксел загуба поради занижени стойности на внасяните от Китай текстилни изделия и обувки.

Допълнителният разход, който страната ни трябва да направи, за да покрие занижени стойности на китайското карго у нас е 109.386 млн. лв., уточниха за "Сега" от финансовото министерство. Корекцията е поискана по-рано през годината, след като Европейската комисия е направила свои оценки за очакваната загуба от мита върху китайския внос на текстилни изделия и обувки със занижена стойност. Аналогични корекции Брюксел направил и на другите държави членки, като плащанията са под условие, за да се прекрати натрупването на лихви за забава по съответните суми, уточниха от МФ.

Други 5.613 млн. лв. България трябва да довнесе, вследствие на завишен внос от трети страни през втората половина на 2021 г., а с това и на постъпилите по-големи мита.

От влизането ни в ЕС до момента подобни корекции са се налагали три пъти – през 2008 г., 2014 г. и настоящата 2021 г., заявиха от МФ. Тази година обаче вноската на България в бюджета на ЕС се завишава на два пъти. Причината за допълнителния разход над първоначално предвидения е несигурността на прогнозите за икономическите показатели на европейско равнище заради ковид-пандемия, както и възникването на непредвидени плащания по отделни компоненти от вноската през годината, обясниха от МФ.

Например през втората половина на 2021 г. Европейската комисия е трябвало да задели резерв по регламента за приспособяване с последиците от Брекзит. Освен това през май ЕК е актуализирала прогнозите за собствените ресурси от всяка от държавите членки, които съществено се различавали от одобрените прогнози през предходната година. Така още през септември с актуализацията на държавния бюджет вноската ни към ЕС набъбнала със 104 млн. лв. 

В последните три месеца на тази година станало ясно, че прогнозите за събраните мита от внос от трети страни също са далеч над прогнозите, което отново налага корекция нагоре.

Как се определя вноската на България в общия европейски бюджет?

В най-общ план, вноските се формират от следните видове собствени ресурси:

• Традиционни собствени ресурси – включват митата, които държавите членки събират от името на ЕС в резултат от прилагането на Общата митническа тарифа. Всеки месец всяка държава членка превежда в бюджета на ЕС 75% от размера на събраните мита през по-предходния месец. Т.е. България задържа само 25% от митата, с което покрива направените административни разходи по тяхното събиране.
• Ресурс на база ДДС – вноските на държавите членки на база ДДС се изчисляват, като към нетните приходи от ДДС се прилага т.нар. „замразена“ претеглена средна ставка за ДДС и към така получената ДДС-база се начислява единна ставка от 0,3%.
• Ресурс на база БНД – прилага се унифицирана ставка към брутния национален доход на държавите членки. Този ресурс изпълнява допълваща и балансираща роля в бюджета на ЕС - определя се като остатъчна сума след изчислението на всички други източници на приходи в бюджета на ЕС, т.е. осигурява набирането на приходи, покриващи размера на планираните разходи за съответната година. При това вноските на база БНД се определят пропорционално на благосъстоянието на всяка от държавите членки.
• Нов ресурс на база нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки – изчислява се чрез прилагане на единна ставка от 0,80 евро на килограм към прогнозираното количество нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки от всяка държава членка за дадената година. За да няма прекомерно натоварване на националните бюджети на държавите членки с БНД на глава от населението под средния за ЕС, се въвежда и механизъм, чрез който се намаляват годишните им вноски от този собствен ресурс - за България годишната ѝ вноска на база нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки се намалява наполовина спрямо реално дължимата.
• Корекции – за периода 2021-2027 г. в полза на Дания, Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция (едни от най-големите нетни платци в бюджета на ЕС) са предвидени корекции под формата на брутни намаления на вноските им на база БНД. Тези намаления се финансират от всички държави членки.