В следващите три години държавата се кани да поеме нови задължения за 4,5-6,8 млрд. лв. годишно. Така в края на 2023 г. държавният дълг може да нарасне до почти 39 млрд. лв., което ще е 28.2% от БВП.
Това предвижда средносрочната бюджетна прогноза на финансовото министерство, която съпътства проекта на закона за държавния бюджет за 2021 г., както и публикуван проект за нова стратегия за управление на дълга.
Промяната в стратегията се налага, тъй като сегашната предвижда управлението на дълга да се води изключително консервативно и държавата да набавя нужното финансиране само на вътрешните пазари. През септември тази година обаче България след 5-годишно въздържане излезе на външните капиталови пазари и пласира облигации за 5 млрд. лв.
Финансовата операция бе отчетена като суперуспешна заради ниските лихви и високия интерес от страна на инвеститорите, макар тогава да предизвика силно недоумение защо е нужно да се тегли толкова голям заем. Още повече че преди това през годината на вътрешния пазар бяха пласирани държавни ценни книжа за 1,2 млрд. лева. Сега с поредната поискана актуализация на бюджета за тази година, става ясно защо - дефицитът далеч ще надхвърли заложените 3,5 млрд. лв. и ще достигне 5,2 млрд. лв.
Тегленето на нов дълг се налага заради финансирането на бюджетните дефицити, планирани в следващите 3 години, обяснява финансовото министерство. От ведомството уточняват, че падежите, които в този период излизат по стари задължения, са много по-малки - 1 млрд. до 3 млрд. лв.
Както вече е известно, бюджетът за догодина е разчетен с 3,9% дефицит или 4,9 млрд. лв. За 2022 г. е прогнозиран дефицит от 2%, а за 2023 г. - от 1,8% от БВП. Общо за трите години дефицитът надхвърля 10 млрд. лв.
От финансовото министерство успокояват, че независимо от повишената задлъжнялост, страната остава далеч под допустимия таван по Маастрихтските критерии, който е 60% от БВП.
За сравнение, през 2019 г. държавният дълг бе едва 22 млрд. лв., или 18% оп БВП, а за тази година се повишава до почти 28 млрд. лв., или 23,5% от БВП.
"Тpyднo дa ce ĸaжe дaли зaлoжeният тaвaн oт 4,5 млpд. лв. нов дълг дoгoдинa щe бъдe дocтигнaт, нo тoй дaвa гъвĸaвocт нa пpaвитeлcтвoтo, мaĸap чe cлeд избopитe през пролетта мoжe дa имa paзличнo пpaвитeлcтво", коментира пред Economic.bg икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според него идeятa нa тoзи тaвaн e дa дaдe гъвĸaвocт - aĸo нacтoящaтa ĸpизa ce зaдълбoчи и има нoви нeгaтивни eфeĸти зa иĸoнoмиĸaтa, пpaвитeлcтвoтo да мoжe дa peaгиpa пo-бъpзo и бeз aĸтyaлизaция нa бюджeтa в пapлaмeнтa да емитира дълг. Πpез тази година например c aĸтyaлизaциятa нa бюджeтa възмoжнocттa зa eмиcия нa нoв дълг бe yвeличeнa нa 10 млpд. лв., нo зaceгa тя не e дocтигнaтa.
"Изключително тревожно впечатление прави увеличаването на държавния дълг и достигането му до близо 30% в края на 2023 г. Но това е обяснимо, като се има предвид, че увеличените бюджетни заплати през тази година трябва да бъдат плащани и в следващите години. Това създава риск за неконтролируемо нарастване на дълга", коментира за "Сега" Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара.
Бранков посочва, че дори и при увеличено дългово бреме да сме далеч под Маастрихтските критерии, не трябва да забравяме предисторията на гръцкия, испанския и италианския дълг.
"Посоката и скоростта на увеличаване на външния дълг от един момент нататък вече не може да бъдат контролирани. Нямаме гаранцията, че след две години този процес няма да продължи с още по-голяма скорост. Подобна политика торпилира идеята за кратковременен престой в чакалнята на еврозоната", смята още Бранков.
