Бюджетът на държавата в края на август е с излишък от 1.650 млрд. лв. отчете финансовото министерство.
Оттам подчертават, че по това време на годината превишението на приходите над разходите е станало традиционно в последните пет години. Причината е изместването на голяма част от планираните разходи към последното тримесечие и именно това води до по-нисък размер на извършените до момента разходи.
Явно и следващите правителства с охота възприеха практиката на ГЕРБ да форсират бюджетните разходи в края на годината - практика, която отнесе много критики заради своята непрозрачност и несигурност до последно дали планирани проекти и разходни политики ще се изпълнят или не.
За първите осем месеца направените разходи са в размер на 37 585 млн. лв. - 57% спрямо актуализирания годишен разчет в бюджета, което е относително ниско, съпоставено с предходни години, посочва МФ.
Очаква се разходите по консолидираната фискална програма (централния бюджет, плюс бюджетите на общините, НОИ, здравната каса и др.) да нараснат през следващите месеци основно поради по-високите пенсиите от 1 юли, антикризисните мерки в отделните сектори и компенсациите на небитовите потребители на електрическа енергия, одобрени с актуализацията на бюджета от 1 юли.
От МФ уточняват, че голяма част от антикризисните мерки все още са в начален етап и предстои да бъдат реализирани в пълен обем през следващите месеци, което заедно с традиционното концентриране на основната част от капиталовите разходи в последното тримесечие, ще доведе до съществено нарастване на разходите. Поради тази причина текущият излишък не може да се интерпретира като индикатор за размера на бюджетното салдо в годишен план, подчертават от МФ.
Припомняме, че за тази година бюджетът е планиран да завърши с дефицит от 6.2 млрд. лв. или 4.1% от БВП.
Приходите, помощите и даренията в бюджета към края на август са в размер на 39 235 млн. лв. (65,8 % от годишния разчет) и нарастват с 5 751 млн. лв. (17,2 %) спрямо отчетените за същия период на 2021 г. Данъчните постъпления нарастват номинално спрямо август 2021 г. с 3 867 млн. лв., неданъчните - с 1 656 млн. лв.. Постъпленията от помощи - основно грантове по програмите и фондовете на ЕС, с 228 млн. лв. повече от миналата година.
От месец юли по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват вноски от публичните предприятия от сектор Eнергетика, които се използват за покриване на компенсациите на небитовите потребители на ток. Това е причината и за огромния ръст на неданъчните приходи в сравнение с 2021 г., когато такива вноски не са постъпвали, уточняват от МФ.
Аналогично в частта на разходите за субсидии по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се извършва изплащане на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, което също следва да се има предвид при съпоставката със същия период на предходната година.
Тези дни служебният финансов министър Росица Велкова предупреди, че ефектът от антикризисните мерки и по-високи социални плащание, приети в средата на годината, ще имат много по-голям догодина. Ако няма промяна в политиката на разходите, очакванията са за рекордно висок дефицит през 2023 г. от над 11 млрд. лв. или 6.8% от БВП.
Още по темата
