Служебното правителство отказа да представи в Народното събрание проектобюджет за тази година с 3% дефицит, какъвто е таванът за членство в еврозоната, но ще предложи на депутатите една дузина мерки с разчети как може да стане това.
В доклада, който съпътства проектобюджета (тригодишната бюджетна прогноза), Министерството на финансите е разписало подробно какви промени може да бъдат направени в приходната и разходната част на бюджета, така че огромният дефицит от 6.4% от БВП или близо 12 млрд. лв. да бъде свит и да не се налага страната ни да тегли нови заеми. Повечето от псочените пера са по мерки, въведени от предишното 48-о Народно събрание, когато въпреки че не беше съставено правителство, щедро бяха гласувани нови данъчни облекчения, помощи и компенсации.
Така например МФ е сметнало, че ако се вдигне ДДС за всички стоки и услуги от сегашните 20% на 22%, в хазната през втората половина на годината ще влязат допълнително 1.630 млрд. лв.
В същото време ако се увеличи ставката на данък печалба за фирмите от действащите 10% на 15% това ще увеличи приходите с 2.310 млрд. лв.
Тези две мерки за увеличаване на постъпленията в бюджета не бяха лансирани от служебния финансов министър Росица Велкова на пресконференцията й преди месец, когато гя очерта черни сценарии пред финансите на държавата. Те не са включени и в пакета данъчни промени, публикувани от МФ за обществено обсъждане през март.
Известни бяха само предложенията на служебния кабинет да се въведе нов данък върху свръхпечалбите на фирмите, формирани през втората половина на тази година, и премахването на ниските ДДС ставки за някои стоки и услуги. Първото предложение би донесло 2.4 млрд. лв. допълнителни данъчни приходи, става ясно от разчетите на МФ. От големите предприятия може да се очаква да отчислят в хазната 1.160 млрд. лв. от данък "свръхпечалба", средните фирми - 550 млн. лв., а малките и микро фирмите - 690 млн. лв.
Освен това финансовото министерство е сметнало, че от нулеви ставки ДДС за хляб и брашно, както и от 9% за парно и газ, ресторантьорски и туристически услуги, фитнеси, книги и бебешки храни бюджетът губи 503 млн. лв. годишно. Ако облагането на хляба, парното, ресторантите и фитнесите се върне от средата на годината на 20%, това би донесло около 240 млн. лв. допълнително в бюджета.
От всички политически партии вече се обявиха срещу всякакво увеличаване на данъци, така че описаните мерки за повече приходи в проектобюджета на служебното правителство по-скоро ще послужат за размисъл.
Така например от въведения до 2025 г. нулев акциз върху природен газ, LPG, ел. енергия загубите са за 185,2 млн. лв. годишно. От увеличения размер на данъчни облекчения за деца - 442 млн. лв. А ако се приеме, че държавните дружества трябва да отчислят 100% дивидент за държавата за 2023 г., в хазната ще влязат 1.715 млрд. лв., а не половината от тази сума, защото в момента се превежда в бюджета само 50% от този дивидент.
Интересни сметки са направили от МФ и за орязване на някои разходи в бюджета.
Ако индексацията на пенсиите бъде направена от 1 октомври 2023 г. това ще струва на хазната 573 млн. лв., вместо 1.147 млрд. лв. при осъвременяване от 1 юли. По Кодекса за социално осигуряване датата за осъвременяване на пенсиите по швейцарското правило е 1 юли, а данните показват, че процентът трябва да е 12.
Ако не се увеличат възнагражденията в общинските администрации с 15% и с 10% в държавните структури, които са били пропуснати през миналата година - ще се спестят 170 млн. лв. Направени са разчети и какви средства ще бъдат спестени, ако увеличението на учителските заплати до 125% от средната за страната не се извърши от 1 януари, а от 1 юли или от 1 октомври.
Дори е предложена мярка да се премахне еднократната помощ за учениците от 1-ви до 4-ти клас без доходен тест - от това ще се спестят 23 млн. лв. Далеч по-голям ефект обаче ще има, ако се не се предприеме индексация на възнагражденията и разходите за облекло на заетите в съдебната власт и на народните представители - сега това струва на бюджета 145 млн. лв.
Всички тези мерки се предлагат на вниманието на народните представители заедно с проектобюджета за 2023 г., който предстои първо да бъде приет на заседание на служебното правителство и след това внесен в Народното събрание. Както се очертават нещата, топката за свиване на дупката в хазната остава изцяло в ръцете на парламентарните партии и коалиции, без да има сформирано редовно правителство. В понеделник президентът Румен Радев обяви, че ще забави процедурата по връчване на мандатите, за да може парламентът да гласува важните за страната закони, сред които е и бюджета за тази година.
