Три варианта на държавния бюджет е разработило министерството на финансите и те ще бъдат предоставени на редовното правителство, когато бъде избрано, а също и на Народното събрание. До 31 октомври проектозаконът за държавния бюджет за догодина трябва да бъде внесен за разглеждане в парламента. Следващата седмица МФ ще започне съгласуване в тристранката.
За съгласуване ще предложим законопроекта, който е разработен при действащите политики от тази година, без други промени, посочи финансовият министър Росица Велкова.
Този бюджет не отговаря на изискването на Закона за публичните финанси, защото е с 6.6% дефицит, затова МФ е разработило и вариант с 3%, но той е съпроводен от значителни промени в разходните политики. Третият вариант запазвал определени разпоредби в бюджетите на държавата, НОИ и здравната каса, но не стана ясно точно какви са различията в него.
Бюджетът на служебното правителство е разчетен при 173.862 млрд. лв. размер на брутния вътрешен продукт догодина, което означава 1.6% икономически растеж спрямо тази година. Велкова обясни, че МФ е осреднило прогнозите на 14 институции, сред които БНБ, БАН, Уникредит Булбанк ЕК, МВФ, СБ и рейтингови агенции, които варират от 0.1% до 3.8%. Само преди няколко дни БНБ ревизира лятната си прогноза за икономическия растеж догодина, като прогнозира едва 0.1% нарастване, т.е. застой в икономиката.
МФ е заложило в новия бюджет средногодишна инфлация от 6.4%, отново по-оптимистична от прогнозата на БНБ за 7.4%.
В законопроекта на служебния кабинет не се предвижда ръст на минималната работна заплата от 1 януари, нито ръст на бюджетните заплати. Остават в сила обаче всички увеличения, направени през тази година - преди и след актуализацията.
В данъчните приходи са предвидени само по-ниските ставки ДДС на парно и природен газ (9%), хляб и брашно (0%), както и нулевия акциз за някои горива, тъй като е планирано те да действат до 1 юли. Отпада намалението на ДДС за ресторантьорските и фитнес услуги, бебешки храни и книги, въведени по време на ковид-пандемията. Не е предвидена и отстъпката от 0.25 лв. за литър бензин.
Предвидено е едно увеличение на пенсиите от 1 юли с швейцарското правило с 12%. Запазва се данъчното облекчение за деца в размера от тази година - 600 лв. бонус за родители с едно дете, 1200 лв. - за две. В разходната част има ръст на капиталовите разходи заради неосъществените проекти тази година, както и заради националното съфинансиране по европрограмите догодина. Предвижда се и ръст на парите за отбрана до 1.85% от БВП при определена цел от 2%.
Приходите в бюджета през 2023 г. са заложени с ръст от 5.9 млрд. лв., от които 3.1 млрд. лв. повече са данъчните постъпления. Разходите обаче са с 11 млрд. лв. повече от тази година.
Дефицитът както и предстоящи плащания по външния дълг ще бъдат покрити с нов дълг от 16 млрд. лв.
ДО КРАЯ НА 2022 Г.
МФ очаква да завършим тази година с дефицит близък до планираните 4.1% от БВП, въпреки че в края на септември бюджетът е с излишък от 989 млн. лв.
Очаква се преизпълнение на приходите с 250 млн. лв. , основно заради постъпленията от данъка върху доходите и осигурителните вноски в резултат на повишени заплати в публичния и частния сектор."Събираемостта на данъчните и осигурителните задължения е повишена, въпреки нагрегнатата приходна част след актуализацията на бюджета, митническата събираемост също. Намаляват и непогасените данъчни и осигурителни задължения, отчете Велкова.
През декември МФ очаква и първата вноска по плана за възстановяване в размер на 2.6 млрд. лв.
В разходната част ще има икономия от 1 млрд. лв. заради нереализирани капиталови разходи. Вместо планираните 8.4 млрд. лв. ще бъдат усвоени 6.7 млрд. лв. Към момента са разходвани само 2.6 млрд. лв., но разплащанията тепърва предстоят след летните месеци на строителни работи.
Компенсациите за ел енергията на небитовите потребители нямат отношение към бюджета, защото се финансират от вноски от държавните производители на ток. До момента са изплатени 3.7 млрд. лв.
По програмата за подслоняване на украински бежанци направените разходи са 540 млн. лв., от които 176 млн. са от европейски програми, а останалата част - от държавния бюджет.
От планирания 10.3 млрд. лв. нов дълг тази година, държавата е поела 7 млрд. лв. "Този дълг е необходим да не се изпадне в ликвидна криза през ноември и декември, когато се очаква по-високи разплащания за капиталови разходи и издръжка на министерствата, посочи Велкова.
Тя посочи, че на начислена основа (с всички ангажименти поети за разплащане, които може да се прехвърлят за догодина), дефицитът през 2022 г. всъщност ще бъде 5.4%. В ЕС статистиката за бюджета се води именно на начислена основа и тази година сред страните, които са в еврозоната, по-голям дефицит от нас ще имат само Латвия - със 7%, Франция - с 6.5% и Малта - с 5.8%.
