Спорът да се прекрати ли концесията на "ЛУКойл Нефтохим" за пристанището Росенец роди поредния парламентарен фарс. След като основно от БСП и "Възраждане" изгубиха часове работно време на парламента, упражнявайки се в ораторство, в крайна сметка мнозинството реши, че прекратяването трябва да се осъществи, при това в съкратени срокове.
Чуха се много малко коментари по същество, изказващите се от опозицията вещаеха апокалипсис с високи цени и недостиг на горива, плюс дела за милиони/милиарди, които руската компания щяла да заведе и да спечели. Пренията стигнаха десетилетия назад - до правителствата на Жан Виденов и Иван Костов. А "Възраждане" отново взе да плаши политическите си опоненти с пращане на остров, но не екзотичен, а насред Дунав.
Точката за концесията влезе извънредно в дневния ред на пленарната зала. Предния ден, в четвъртък, икономическата комисия одобри законопроекта, предвиждащ още идния месец концесията да бъде развалена и в срок от 2 седмици държавата да поеме оперативното управление на нефтопристанището, а "ЛУКойл Нефтохим" да продължи да ползва порта, но като плаща такси на държавния оператор.
Всъщност промените, гласувани днес и на първо, и на второ четене, просто пренасят еврорегламент, който е в сила от 2014 г. Той засяга "ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна". Чл. 5к от Регламента изрично забранява възлагането или продължаването на изпълнението на всякакви договори за обществени поръчки или за концесии с фирми, граждани или организации, установени в Русия или контролирани (пряко или непряко) от такива лица.
Миналата година, когато Русия вероломно нахлу в Украйна, ситуацията с горивата бе критична и България получи отсрочки за прилагане на някои от мерките в еврорегламента, включително получи разрешение Нефтохимът в Бургас, контролиран от руската ЛУКойл, да продължи да внася и преработва руски петрол и да продължи да доставя дизел, бензин и др. продукти на министерства, общини и прочее български клиенти по спечелени обществени поръчки.
Сега от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС обясниха, че концесията за пристанището трябва да бъде прекратена и държавата да си поеме контрола над порта, който е и важна морска граница, така че да се доближим с още една крачка до Шенген.
Пренията се развиха по познатия и очакван сценарий: БСП и "Възраждане" браниха като Матросов концесията на руската фирма за пристанището. Сред многото словесна плява се чуха две основателни забележки: първо, опасно е да се разваля концесионен договор прибързано, без сериозен анализ за последствията и възможните рискове; второ, вносителите на проекта твърдят, че пристанището било безконтролно - как е възможно, при положение че има митничари, уреди за отчитане на количества, пряка връзка с НАП и видеонаблюдение (чайка да прехвръкне, ще я видим, твърдеше като премиер Бойко Борисов).
От "Възраждане" намекнаха, че целта на промените е лобистка - в полза на друга фирма, която иска да разшири пазарното си присъствие на пазара на горива. Още миналата седмица неофициално се завъртя името на "Инса Ойл" на пазарджишкия бизнесмен Георги Самуилов. Всички "анализатори" обаче говорят с недомлъвки.
Сега остава да видим как държавата, в лицето на транспортното министерство, ще организира безпрецедентната операция по разваляне на пристанищната концесия и поемане на управлението, при това в зададения от Народното събрание експресен график.
