От няколко дни БСП алармира, че данните за ръста на икономиката са "стъкмистика" и почиват на неверни данни, като става дума за грешки от порядъка на 6 млрд. лева.
Депутатът Румен Гечев обяви, че в доклад на БНБ от 19 февруари т. г., се вижда огромна статистическа "дупка" - в графата "грешки и пропуски" в данните за платежния баланс за 2019 г. фигурира сумата 3.3 млрд. евро. За сравнение година по-рано тези "грешки и пропуски" са били само 359 млн. евро. Соцлидерката Корнелия Нинова обясни: "Извикахме експерти, изчислиха данните. Оказа се, че има грешно подадени данни от митниците и че реалният растеж на икономиката не е 3.5%, както се хвали правителството а е само около 1 на сто. Разговорите, които проведохме с НСИ и представители на БНБ, потвърдиха тези наши данни. Надявам се да имат смелостта публично да го заявят, защото това е изключителен гаф, и то на европейско равнище. Подозирам, че това е една от причините за отлагане на влизането ни в чакалнята на еврозоната“, каза Нинова.
Бившият омбудсман Мая Манолова, която сега оглавява гражданската инициатива "Изправи се", обяви, че ще сезира Евростат с настояване Европейската статистическа служба да провери как събира и обработва данните българският НСИ.
Самият статистически институт реагира с малко неясно съобщение, което само засили спекулациите, вместо да ги пресече. От института посочиха, че от началото на 2019 г. имало промяна заради европравилата и предприятията попълвали два вида митнически декларации - опростени и допълнителни, като вторите постъпвали по-късно и на това се дължали отклоненията, но с времето те щели да бъдат изчистени.
Повечето икономисти също успокояват, че информацията за статистически цели не се събира наведнъж, а се трупа и се допълва във времето и затова винаги има предварителни данни, а после се правят ревизии. Георги Ангелов, старши икономист на "Отворено общество" дори обвини, че БСП само си търсят повод да влязат в новините.
И все пак този път става за много големи необясними числа, при това свързани преди всичко с вноса на петрол, а там винаги тегнат съмнения и подозрения, че има нещо скрито.
"Точно там данните стържат. Необяснимо вносът на енергийни суровини намалява с около 2 млрд. лв. спрямо 11-те месеца на предната година, а износът нараства с над 400 млн. Няма откъде да се вземе толкова голям запас. В същото време срещу увеличения износ на горива стои намаляване (с около 1.2 млрд. лв.) в групата "стоки, класифицирани според вида на материала", обясни пред "Сега" финансистът Григор Сарийски. Ето неговия подробен коментар:
"Ако изнесените експресни оценки за БВП за четвъртото тримесечие на 2019 г. трябва да се обобщят с едно изречение - изглежда, като че ли машината на българската икономика работи в режим на невъзможен растеж. Според прессъобщението на НСИ произведените за периода октомври-декември стоки и услуги са на стойност 32.4 млрд. лв. А това е с над 2 млрд. лв. повече, отколкото за същия период на 2018 г. Според разбивката по компоненти ускорените обороти на местното производство успяват не само да задоволят увеличеното вътрешно търсене (с 1.2 млрд. лв.), но и да заместят част от вноса, доколкото последният намалява с над 1 млрд. лв. на годишна база. Това донякъде е необичайно. Обикновено нарастването на крайното потребление се съпровожда от нарастване на вноса. Българската икономика внася доста крайни продукти. Поради тази причина добрите новини за състоянието на местните потребители радват предимно външни производители – българинът купува автомобили, компютри, телефони, телевизори, хладилници и т.н. които са вносни. Ето защо е твърде нелогично при увеличено крайно потребление вносът да намалява - би трябвало да расте.
Анализът на структурата на импорта донякъде обяснява този парадокс. Според данните за външната търговия по сектори за периода октомври-ноември (информацията за декември все още не е публикувана) намаляването на вноса се дължи изцяло на групите „минерални горива“, „необработени материали“ и „артикули, класифицирани според вида на материала“. В тези групи свиването е съответно с 1.2 млрд. лв., 229 млн. лв. и 82 млн. лв. При всички останали групи се наблюдава прираст. Намаляването при суровините звучи логично. През последното тримесечие средната стойност на календарно изгладеният индекс на преработващата промишленост при добива на метални руди е над 20, а на неметални материали и суровини е над 12. Тези стойности означават сериозно увеличение на местния добив, което вероятно компенсира намаления внос.
За съжаление НСИ не публикува индекс за добива на нефт и природен газ. Но дори там за има голям ръст, той едва ли би дал обяснение на драстичния (трикратен) спад на вноса на горива през октомври и ноември т. г. спрямо година по-рано.
Намаленият внос не може да се обясни нито с цените, нито с намалено потребление на енергия. Едно възможно обяснение би било използване на натрупани запаси, но и то не звучи логично. В крайна сметка намаляването на внесените горива е тенденция, която се заформя още в края на март – през второто тримесечие вносът на горива намалява с над 1/3 (от 1 млрд. евро през 2018 г. до едва 608 млн.), а през третото спадът е вече двукратен (от 1.2 млрд. до 630 млн. евро). Парадоксалното е, че в същото време износът на горива нараства, което означава или че в България е открито голямо находище на петрол, за което никой не знае, или че нещо в отчитането не е наред.
Данните на БНБ за платежния баланс показват, че има широко поле за „неща, които не са наред“. Статията, наречена „грешки и пропуски“, отразяваща обема на транзакциите с неизяснен характер, достига рекорден обем за изтеклата година (3.3 млрд. лв.), като сумите по нея се натрупват именно след м. март, когато (според данните за платежния баланс) вносът на петрол започва да се свива. През първото тримесечие там са натрупани общо 155 млн. лв., а през следващите три – средно по над 1 млрд. лв. Това съвпадение навежда на мисълта, че най-вероятната причина за намаляване на импорта на горива е наличието на неотчетен до момента внос. В най-лошия случай (ако това е единствената причина) би означавало, че значителен обем стоки за над 3 млрд. лв, който в момента се брои като „едно на ум“ и се представя за нещо произведено в България, всъщност е внесен някъде отвън. При това без никой да забележи".
НЕОБЯСНИМИ ЗАКЪСНЕНИЯ
Според НСИ единственият виновник за наличието на внос, който не е отчетен в данните за БВП, е новото съюзно митническо законодателство (от януари 2019 г.). Според текста на съобщението вносът не се отчита като такъв, докато не бъде подадена окончателна декларация, която се подава минимум месец след предварителната. НСИ замазват положението с "Разликата във времето на подаване на двете декларации е над месец (а понякога и повече)". Това "понякога и повече" е и ключовата фраза в обяснението.
В изявлението си НСИ твърди, че тегли данни от информационната система на Агенция „Митници“ всеки месец. Това означава, че в изнесените на 14 февруари данни за БВП е включен целият внос, деклариран до края на януари. А драстичният спад във вноса на горива започва още от април 2019 г. Т. е. ако проблемът наистина е само с декларациите, излиза, че в компютрите на митниците отлежават едни недекларирани танкери още от миналата пролет. Вижте обемите - например за май има намаление от 337 млн. евро на 229 млн. за година, за юли - от 402 млн. на 204 млн. и т. н. Няма начин това да идва от намаляване на потреблението, нито от заместване с местно производство. Няма начин и да няма някакъв разумен срок за подаване на окончателна декларация, коментира Григор Сарийски.
От НСИ вече обявиха, че ще потърсят начин да подобрят комуникацията си с Агенция "Митници".
