Вездесъщият изпит SAT от кампанията за прием в американските университети се превръща в отживелица. 83% от висшите училища в САЩ няма да искат резултати от стандартизирани изпити в приемната кампания за бакалавърските си програми тази година. Сред тях са няколко от най-елитните университети на САЩ, а един от тях - Колумбийският в Ню Йорк, обяви, че завинаги се отказва да ползва изпитите за мерило. Без изпит ще приемат 1900 университета, които предлагат 4-годишно обучение. Отделно 1783 университета - около 78% от всички 4-годишни, смятат да се придържат към тази практика поне до есенния прием на 2024 г. Това сочат данни на Националния център за честни и открити изпити, които засягат и много българчета.
Без задължително представяне на резултати от тестове приемът ще зависи от останалите елементи на една кандидатура - автобиография; списък с постижения, странични занимания, доброволчество, стажове; както и задължителното навсякъде есе, с което кандидатът се представя. Някои университети искат в добавка интервю или трябва да се попълва допълнителен въпросник за интересите, целите и подготовката на кандидата. За всички е задължително да се представи и успехът от средното образование, като в някои случаи значение има и самата учебна програма. Колумбийският университет например "силно препоръчва" поне 4 години часове по литература на английски, поне 4 години изучаване на математика и т.н.
Зад тази голяма промяна стоят множество явни и не толкова явни процеси. Формално SAT и ACT станаха по-сериозен проблем със затварянето на всичко в първите седмици и месеци на пандемията. Тъй като ограниченията пречеха на провеждането на тестовете, много университети решиха да не ги включват в условията за прием. Първоначално изпитите спряха да се вземат предвид в 1075 университета, още през 2020-2021 г. броят им нарасна на 1700, а миналата есен достигна 1825.
На повечето места мярката все още минава за временна, но се задържа, тъй като се вписва в тенденциите от последните години на тези изпити да се гледа като на дискриминационни - счита се, че те облагодетелстват деца с по-висок социалноикономически профил, тъй като те по-лесно могат да си позволят уроци, книжки, допълнителни занимания и повече явявания на тестове. Отговаря и на множество изследвания, според които стандартизираните тестове не са добро мерило за потенциала на кандидат-студента.
Наред с тези причини обаче има и други, които по-рядко се признават. Във Върховния съд на САЩ в момента се очаква ключово решение за дискриминация срещу два университета - Харвард и Университета на Северна Каролина. Обвиненията са, че допускат да пресяват кандидатите на расов принцип и дискриминират кандидатите от азиатски произход, търсейки баланс с представителите на различни раси, положителна дискриминация за тъмнокожи и пр. Към Университета на Северна Каролина обвиненията са, че отхвърля расово неутрални принципи на приема, без да е доказано, че тези принципи биха повлияли негативно на качеството на студентите и тяхното обучение. За какво става въпрос?
Всеки университет се стреми да поддържа разнообразието на студентската си общност с положителна дискриминация и в последните 40 г. Върховният съд винаги е отсъждал в нейна полза. В нея обаче групата на кандидатите от азиатски произход в последните години стана почти непреодолима сила. Не е тайна, че в редица азиатски страни образователното съревнование е в пъти по-интензивно в сравнение с натиска над децата в Европа и Америка. Затова пред американските университети (а и не само там) има опашка от младежи с почти перфектни резултати, които трябва да бъдат дискриминирани в името на останалите. Високите резултати обаче дават право на отхвърлените да водят дела срещу университетите от типа на цитираните по-горе. С елиминирането на изпитите за тези кандидати става по-трудно да докажат дискриминация, тъй като подходът, както казват в Колумбийския университет, става много по-холистичен.
Сред ищците срещу Харвард е младеж, който на практика се превърна в звезда. 18-годишният Джон Уонг, американец от азиатски произход, е с много високи резултати - 1590 точки от 1600 възможни на SAT и успех от 4,65 от дипломата (при максимални 5 по най-трудната програма). Това би трябвало да отвори всички врати на младежа, но всъщност става обратното - отхвърлен е от шест топ университета (Харвард, MIT, КалТек, Принстън, Карнеги-Мелън и Калифорнийския в Бъркли).
Уонг е дете на имигранти от Китай. Неговият случай става част от битката на организацията "Студенти за справедлив прием", която води делата. Организацията установява, че с тези перфектни резултати Уонг има 20% шанс да влезе в "Харвард" като американец от азиатски произход, но ако беше афроамериканец вероятността щеше да бъде 95%. Младежът вече учи в Технологичния университет на Джорджия и казва, че изходът от делото няма да промени живота му.
Решението на Върховния съд да се занимае с казуса бе приветствано от Републиканците в Конгреса, но се критикува от мнозина, според които евентуална забрана на позитивната дискриминация ще премахне една от бариерите срещу неравенството. По-нисшестоящите съдилища досега отхвърляха подобни жалби, като се позоваваха на 40-годишната практика на Върховния съд, който последователно е подкрепял правото на университетите да въвеждат критерии на расова основа именно с цел да дадат равен шанс на деца от неравностоен произход.
