По-ранния старт на учебната година събира все повече подкрепа сред училищни директори, синдикати и родители, показват първите сондажи сред различните групи.

Идеята се поставя периодично, тъй като сме от страните в Европа, в които първият училищен звънец бие на 15 септември - за доста западни държави това се случва в началото на септември. Преди дни тя отново излезе на дневен ред по време на преговорите за кабинет в сектор образование. Просветният министър акад. Николай Денков заяви, че е готов да предложи за обсъждане учебната година да започва в първия понеделник на септември, който през 2022 г. се пада на 5 септември, като мярка за наваксване на обучителните пропуски, които имат учениците заради дългото онлайн обучение в следствие на пандемията.

Училищни директори вече декларираха подкрепа. "Лично аз съм "за" идеята за по-рано започване на учебната година. Според мен би било добре и зимната и пролетната ваканция да са по-дълги и почивките да са по-равномерно разпределени през годината", коментира Асен Александров, директор на 51-во училище в София.

"В днешно време, когато нищо не е както преди, е добре да започне смислен и стойностен дебат за всички положителни и негативни страни от евентуална промяна на началото, продължителността и завършването на учебната година. Тази идея се предлага за трети път. Преди години обществото ни не я прие и тя не се реализира. Сега е друго време. Пандемията преобърна всичко. Може де се видят всички положителни страни на подобно изменение и да се предприемат стъпки", коментира председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов.

Според него от ранното тръгване на училище ще спечелят най-вече учениците, но при няколко условия - ако ранното започване на учебната година доведе и до ново, разумно разпределение на учебното време - с по-голяма зимна ваканция, с начало на втори учебен срок след края на зимната ваканция, с изпитна седмица през юни и с възможност за гъвкаво приключване на отделните училищни етапи до 15 или 30 юни. Като позитив той отбелязва и спестяването на разходи за парно и ток през евентуално по-дългата зимна ваканция.

Стаматов отбелязва, че все още липсва ясна концепция за необходимостите от промяната. "Няма яснота дали тя ще доведе до промяна на учебните програми, учебните планове, нормативите на учителите, изпитни сесии. Логично е подобна промяна в средното образование да се отнесе към и висшето. Вместо традиционното начало на 1 октомври да се измести на 15 септември. Това ще доведе до ранно приключване на летен семестър и възможност на студентите да се включат още през май месец в студентските бригади в чужбина", казва той. По думите му подобна мярка ще доведе до сериозна размествания в организацията на всички рутинни изпити, с необходимост от детайлно преосмисляне на сегашните олимпиади, които според него са "без никаква добавена стойност и смисъл в този си формат и вид".

"В условия на пандемия е удачно учебната година да започне с 1-2 седмици по-рано. Няма нужда учениците да губят толкова часове и да създаваме проблеми на родителите. Подкрепяме идеята, но е важно да получим и подкрепата на родителите", коментира за "Сега" шефът на Синдиката на българските учители Янка Такева. "Учебната година започва на 15.09 вече 100 години и е лоша идея да разлюляваме традициите", коментира обаче колегата й от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров пред ТВ "Европа".

"Все още нямаме категорична позиция като асоциация. Родителите са на двете крайности, затова е нужно идеята да се обсъди внимателно, както и ясно да се обясни каква е целта й", коментира Яна Алексиева, изп. директор на Асоциация "Родители". По думите й в нея има логика, но следва ясно да се каже как ще се преструктурира учебната година - ще има ли повече време за опознаване на учениците, за екипна работа, за повече ваканции през годината, или това ще са просто едни нови 15 допълнителни дни.

ПРОТИВ

Не са малко обаче и аргументите против. Много учители не приемат за нормално изобщо да се повдига този въпрос, тъй като образованието има други доста по-важни проблеми на дневен ред. Някои изтъкват, че няма да има кога да си вземат отпуските, които наскоро бяха увеличени - 56 дни например за синдикалните членове. "Отпуските са доста основен аргумент. Не само за удобството на родителите (септември е супер на морето), но и за икономиката - наистина, ако децата почват на 1 септември, то семействата са загубени за туризма от 20 август", казва родител. Други пък смятат идеята за неприложима заради горещините през август и септември.

"Не учебното време е малко, а са тежки учебните програми, затова и увеличението на учебното време няма смисъл. Учебните нормативи са на база 31 седмици за 12 клас или 36 седмици за 6-11 клас, т.е. или на практика ще се увеличи заетостта на учителите, или трябва да се увеличат заплатите. Има смисъл от по-ранно започване на учебната година, само ако това са седмици за психологическа работа в класовете", смята Маргарита Илчева, учител по български език. По думите й учителите и без това са на работа на 1 септември, а качеството на образованието е въпрос не на живо или онлайн обучение, а на съзнателно усилие и от учениците, поне за тези от 5-12 клас.

НАГЛАСИ

Един от най-трудните препъникамъни е преодоляването на обществените нагласите. "Не може да се наруши традиция от 50 години", казва родител. "15.09 е празник със стойност - нека поне едно нещо в образованието остане с реална стойност", призовава друг. "Исторически погледнато - 15 септември се приема като празник - България тръгва на училище. Звучи добре. Някога се е наложило заради спецификата на страната ни като аграрна икономика. Години по-късно страната ни е с друга насоченост и остана само евтиното септемврийско море като аргумент за късното начало на учебната година", смята Стаматов.