И седмокласниците, подобно на дванадесетокласниците тази година, подобряват значително резултатите си на изпитите.
Ако м.г. средният им резултат от националното външно оценяване по математика бе на рекордно ниско ниво - 35.29 точки от общо 100 т., т.г. той е със 7.7 точки повече - или 42.9 точки от 100 т. По български успехът остава почти същият като м.г. - понижението е символично от 55.04 на 54.6 точки от общо 100 т. Това показват резултатите от НВО в края на 7. клас, обявени днес от министерството на образованието и науката.
Сред причините за по-добрата успеваемост на седмокласниците по математика образователният министър проф. Галин Цоков отчете увеличеното време за работа върху първата част от изпита, с което са създадени условия за повече спокойствие и съсредоточеност. По думите му промяната на две от задачите от такива с кратък свободен отговор в задачи с избираем отговор намалява възможността за изчислителни грешки и фокусира оценяването върху измерване на умения.
"След една относителна съизмеримост на резултатите по математика в края на 7. клас в последните 2 г., сега имаме сериозна крачка напред, която се забелязва и в останалите външни оценявания по математика в 4. клас и 12. клас. Това е нещо, което ни радва и се надяваме да се превърне в трайна тенденция. То се дължи на целенасочената работа на регионално и училищно равнище и на натрупвания през годините. Един резултат не може да се тълкува само като резултат от усилията само в рамките на 1 г., а от целенасочена работа в годините", коментира експертът от МОН Евгения Костадинова. По думите й т.г. няма регион у нас с понижени резултати по математика, което е повторение на картината и от НВО в 4. клас и е доказателство за целенасочена и упорита работа. Според нея повечето отлични и по-малкото слаби оценки тази година са знак не само за добра тенденция за по-високи резултати, но и за свиване на ножицата в образователната система.
Просветният министър проф. Галин Цоков отчете като цяло успешна учебна година по отношение на резултатите на учениците на изпитите. "Резултатите в 4. клас по български език нарастват с 2 точки, а тези по математика - с 5 точки. В 7 клас резултатите по български се запазват, а по математика нарастват със 7.7 точки. В 10 клас по български резултатите са съизмерими, по математика намаляват с 1.5. т., но тук 1/2 от задачите бяха с практическа насоченост. В 12. клас имаме 8 точки повече по български, 5 точки повече при втория изпит и 2 точки повече при изпитите за професионална подготовка. Повишени са и резултатите на децата в училища с преобладаващо уязвими групи, което е добър показател за работата на учениците и мотивирането им от учителите", коментира той.
По думите му основната причина за по-добрите резултати е свързана с целогодишната работа на регионалните управления по образованието и училищата, за да се търсят начини за мотивиране на учениците и повишаване на резултатите. Тя включва пробни изпити на регионално ниво и на ниво училище, допълнителни часове по български и математика в училищата, мотивирана работа на учителите за подготовка за тестовете. "Всичко това даде резултат и може да направим извода, че когато в образователната система има определено спокойствие и определена цел, за която всички да работят заедно, резултатите не закъсняват", посочи той. Според Цоков образователната система има огромен потенциал и ако има последователност в работата и политиките, в начина на оценяване и структурата на учебното съдържание, догодина може да очакваме още по-добри резултати.
Български език и литература
75% от седмокласниците се справят успешно със задачите за четене с разбиране, като показват умения за извличане на информация от два източника, които може да се разглеждат и в личен, и в социален контекст. 16-та задача, свързана с конкретна комуникативна ситуация, е сред най-успешно решените - 84% дават верен отговор. Близо 50% от учениците се справят с езиковите задачи с избираем отговор, а под 40% успешно решават езиковите задачи със свободен отговор. Очевидно е затруднението на седмокласниците да прилагат на практика получените знания.
На задачата за редактиране средният брой точки е 8 т. от общо 14 т., което означава, че учениците се затрудняват да откриват и поправят някои правописни грешки (правопис на представки, струпване на съгласни, пропускане на краесловно "т"), пунктуационни грешки (в сложно съчинено изречение, при обособяването), както и грешки при членуване на имената в зависимост от от синтактичната им служба.
При литературните задачи с избираем отговор с най-висок процент успеваемост - 76%, е задачата, която изисква откриване на качества на двама геори от различни произведения. Малко над 1/2 от учениците обаче са били затруднени при тълкуването на цитат от "Една българка" от Иван Вазов.
Преразказът показва, че учениците разбират вярно авторовите послания, но срещат трудности при преобразуването на пряката реч в непряка и при последователното прилагане на книжовноезиковите правила. Средният брой точки е 18.5 т. (с една точка по-висок от м.г.) от общо 35 т.
Математика
Повече от 1/3 от задачите на изпита са били представени в реален житейски контекст, посочват от МОН. С най-висока успеваемост е задача 3 - 77.9%, което показва, че седмокласниците са придобили умения да работят с тъждествено равни изрази. Повече от 2/3 от учениците успешно се справят с вероятности, а всеки двама от трима умеят да намират корен на уравнение и да прилагат наученото за неравенства в триъгълник. Близо половината извличат информация от диаграма, решават задачи за смеси и за отношения.
От задачите с избираем отговор най-трудна се е оказала задача 16, която е свързана с моделиране на житейска ситуация. Макар и върху втората част да са работили средно 60% от учениците, със задачата за работа (зад. 22) се е справил успешно всеки трети от тях, а с геометричната задача - всеки пети. Повече от половината от седмокласниците срещат трудности при използването на математически език - символи, термини и формули, при прилагането на формални процедури за описание и при аргументиране на поставен въпрос или решение по отделните подусловия на задачите със свободен отговор независимо дали се проверяват алгебрични, геометрични знания и умения, или се моделира реална житейска ситуация.
Отличници
Учениците със 100 точки по български език се увеличават от 13 през м.г. на 18 през т.г., а тези със 100 точки по математика намаляват от 262 на 137 души. Седмокласниците с нула точки по български са 180, с един по-малко от м.г., а с нула точки по математика - 99, с 81 по-малко от м.г. Отличниците със 100 точки и по български, и по математика се увеличават от 2-ма на 18 души, а тези с нула точки и по двата предмета намаляват от 43 на 26 човека.
Региони
Традиционно най-силни по български език са 7-класниците от София-град (66.1 т.), Варна (60.2 т.) и Смолян (59.9 т.), а най-слаби - тези в Сливен (40.6 т.), Кърджали (41.7 т.) и Разград (42.4). По математика с най-високи резултати са учениците от 7. клас в София-град (54.7 т.), Варна (51.2 т.) и Бургас (45.3 т.), а с най-ниски - младежите в Сливен (31 т.), Видин (31.2 т.), Враца (31.4 т.).
По математика всички региони увеличават резултатите си, като най-осезаемо подобрение има в Търговище, Ямбол, Шумен, Плевен, Велико Търново, Разград и др. По български език резултатите на седмокласниците също се увеличават в доста градове, най-много в Ямбол, Шумен, Търговище и Видин. В някои области обаче оценките по български се понижават - особено много в Перник, но също и Враца, Добрич, Стара Загора, Смолян, Ловеч, Разград, София, Варна, Пловдив и др.
