Президентът на САЩ Джо Байдън обяви в официално изявление, че признава масовата гибел на арменци в Османската империя в началото на XX век за "геноцид". Той е първият американски държавен глава, който използва този термин за масовите убийства по време на Първата световна война.
По-рано тази седмица Байдън уведоми своя турски колега Реджеп Тайип Ердоган за намерението си в телефонен разговор. Американският президент направи това днес в свое писмено изявление по случай годишнината от началото на този кървав период - 24 април 1915 г.
"Всяка година на този ден си спомняме всички, които са загинали в резултат на арменския геноцид по време на Османската империя, и отново се ангажираме да предотвратим повторението на подобни зверства - написа Байдън. - Започвайки от 24 април 1915 г., когато османските власти арестуват представители на арменската интелигенция и лидерите на общността в Константинопол, милион и половина арменци бяха депортирани, избити или изпратени на смърт като част от кампания за изтребление. Почитаме паметта на жертвите на Meds Yeghern (б. р. - от арменски "голямото зверство"). Ужасите от случилото се никога няма да бъдат забравени от историята."
Още сутринта хиляди арменци се изкачиха на мемориалния хълм в столицата Ереван, за да отбележат 106-ата годишнина от масовото избиване на техни сънародници в Османската империя. Почит към почти милион и половина жертви отдадоха лично президентът Армен Саркисян и премиерът Никол Пашинян.
"Това е стъпка по пътя към истината и историческата справедливост", заяви министър-председателят часове след изявлението на Джо Байдън.
Правителството в Ереван настоява за широко международно признаване на изтреблението за геноцид и иска финансови компенсации от Турция за убитите арменци. Анкара отхвърля обвиненията в геноцид и твърди, че жертвите са много по-малко - между 300 000 и 500 000 арменци и приблизително толкова турци са загинали, когато арменците въстават срещу властта в Османската империя.
Още днес следобед от Анкара излязоха с превантивна реакция, заявявайки, че евентуалното признаване от страна на Байдън на арменския геноцид ще бъде "изключително политическо изявление, което няма никакво правно основание". Мнението изрази председателят на турското Велико народно събрание Мустафа Шентоп, предаде Анадолска агенция, цитирана от БГНЕС.
"Няма нито едно законово условие събитията от 1915 г. да бъдат определени като геноцид - казва председателят на турския парламент. - Политическата позиция, която САЩ проявяват през 2021 г., показва, че това е само отношението на новата администрация на президента на САЩ по тази тема, а не промяна в отношението към нея по същество. Ако тази позиция бъде изразена, тя ще остане политическо изявление, което няма правно основание."
След като официалното изявление на Джо Байдън беше разпространено, не закъсняха и допълнителните реакции от турска страна.
"Турция напълно отхвърля изявлението на Байдън, в което той признава арменския геноцид - заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу. - Турция няма да взема уроци от никого за своята история."
Президентът Ердоган пък обвини "трети страни" в намеса в турските дела, заявявайки: "Никой няма полза от дебати, които трябва да се провеждат от историци, но са политизирани от трети страни и се превръщат в инструмент за намеса у нас."
Малко по-късно турското МВнР извика посланика на САЩ в Анкара, за да му предяви протест. Турският зам.-министър на външните работи Седат Йонал е уведомил посланик Дейвид Сатърфийлд, че позицията на Белия дом е лишена от правно основание и че Анкара "я отхвърля, смята я за неприемлива и я осъжда по категоричен начин". Той е добавил, че изявлението на Байдън нанася "рани в двустранните отношения, които трудно ще бъдат заличени".
В БЪЛГАРИЯ
По случай 100-годишнината през 2015 г. българският парламент призна убийствата на арменците, но вместо думата "геноцид" използва израза "масово изтребление". Това е и официалният термин, с който държавните институции наричат трагичните събития опреди повече от век.
Въпросът за признаването на геноцида става все по-актуален, каза днес посланикът на Армения у нас по време на възпоменанието в София. "Нашата дейност, нашият поход трябва да продължи. И в Армения, и в диаспората. Защото ние не можем непрекъснато да повтаряме "никога, никога повече", отбеляза н. пр. Армен Едигарян, цитиран от bTV.
Според българският физик проф. Гаро Мардиросян има "гняв и възмущение" заради това, че някои политици и историци, дори цели държави "отричат този очевиден факт, който е доказан многократно".
"Трябва да имаме памет, да помним какво се е случило и никога повече да не се повтаря човек спрямо човек, народ спрямо народ", каза пък композиторът Хайгашод Агасян.
