България не трябва да е толкова чувствителна към руските искания, свързани с изтегляне на НАТО. Затова призова военният министър Стефан Янев.
„Не искам да остават с впечатление българските граждани, че нещо специално се е случило вчера, че някой специално е посочил с пръст България и е направил специално изявление. Този тип изявления се правят регулярно и не мисля, че трябва да бъдем толкова чувствителни, когато някой говори за нас“, заяви шефът на Министерство на отбраната.
Той отново повтори тезата си, че решенията във връзка с напрежението по източната границата на НАТО, по-специално отношенията Украйна – Руската федерация, ще бъдат съобразени с българския национален интерес. "В този смисъл подготовката на военно присъствие, подготовката на допълнително усилване на това военно присъствие, демонстрацията на единството и солидарността на НАТО на българска територия, ще бъде направено при необходимост и при взимане на политическо решение с български въоръжени сили", каза Янев.
Той отговори и на въпроса дали испански самолети и самолети от Нидерландия ще бъдат изпратени в България. „Да, това са точно такъв тип самолети, които ще изпълняват задачи по охрана на българското небе - така наречената съвместна задача Air policing, какъвто тип учения, тренировки и изпълнение на този тип задачи, е имало и в миналото. Това са в резултат на решения на срещата на върха на НАТО на високо равнище от 2014 и 2016 г. Това са така наречените мерки за укрепване на сигурността на НАТО и се правят регулярно", каза Янев, цитиран от БГНЕС.
Предстоящата ротация на силите на Испания ще се случи в близките дни, през следващата седмица. „За това Министерски съвет ще вземе решение в понеделник. Ротацията на въоръжените сили на Нидерландия е планирана за периода април-май. Става въпрос за ротация в единия случай от 5 до 7 самолета, в другия случай – два самолета. В случай испанският контингент ще дойде с изтребители Eurofighter Typhoon от четвърто поколение, а холандският контингент с изтребители F-35 от пето поколение", обясни военният министър.
Янев отбеляза, че България за момента не разполага с такива модерни изтребители и затова е важна солидарността на страните-членки на НАТО. „Продължаваме в същия дух, продължаваме и в духа изграждането на българските въоръжени сили, българските способности с акцент изграждането на този елемент от сухопътните войски, който изглежда като най-необходим, а за нас е доста изостанал от гледна точка на модернизацията“, добави още министърът на отбраната.
Темата бе коментира в събота отново и от премиера Кирил Петков. Той пак обяви, че най-важно е да има деескалация на напрежението и за пореден път посочи, че България е част от НАТО и няма да е втора категория член на Алианса. По думите му има вариант други страни от НАТО да изпратят свои части в България, но подобно решение ще се вземе от Министерския съвет и след разговори между коалиционните партньори. "Заявяваме своето конструктивно членство в НАТО, но с фокус деескалация. От тук нататък всеки трябва внимателно да си следи изявленията. Аз не вярвам в зоните на влияние. Малките страни като България трябва да имат правомощие да решават какво да се случва на техните територии", каза Петков.
В същото време НАТО отхвърли искането на Русия алиансът да изтегли войските си от България и Румъния. "НАТО няма да се откаже от способността ни да се защитаваме и отбраняваме взаимно, включително с присъствието на войски в източната част на Алианса. Исканията на Русия биха създали първокласни и второкласни членове на НАТО, което не можем да приемем", заяви говорителката на НАТО Оана Лунджеску, цитирана от БГНЕС.
"Ние отхвърляме всяка идея за сфери на влияние в Европа. Винаги ще реагираме на всяко влошаване на средата за сигурност, включително чрез укрепване на колективната ни отбрана. НАТО е бдителна и продължава да оценява необходимостта от укрепване на източната част на нашия Алианс", се казва още в изявлението.
Руското външно министерство постави искането в петък преди преговорите със Съединените щати, в които Москва се опитваше да изиска от Вашингтон редица гаранции за сигурност. Напрежението нарастна, тъй като Западът обвинява Русия, че заплашва да нахлуе в съседна Украйна, като струпва около 100 000 войници по границата ѝ.
През декември Кремъл предложи два договора, които включват широкообхватни искания, включително НАТО да откаже да приеме Украйна и да изтегли силите си от източните си членове.
Воденият от САЩ военен алианс отхвърля всички предложения, които според него противоречат на неговите основни принципи. Сега алиансът обмисля планове за увеличаване на разполагането на войските си в Румъния и България на фона на рязкото нарастване на напрежението с Русия.
Румъния, която вече прие около 1000 американски военнослужещи на своя територия, заяви, че е готова да приеме допълнителни такива, както и френски войски, след изявление на френския президент Еманюел Макрон. И Румъния, и България отхвърлиха руското искане като неприемливо.
